Archive for: юли 10th, 2018

Радев: Протестите на майки на деца с увреждания налагат бързи законови решения и финансов ангажимент

 

 

Тази кръгла маса съвпада с периода на протести на майките на деца с увреждания. Към тях трябва да бъдем дълбоко съпричастни като общество, те изискват бързи и справедливи законови решения и финансови ангажименти. Това каза президентът Румен Радев на откриването на кръгла маса на тема: „Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда – предизвикателства и решения“, предаде агенция „Фокус“.

„Бидейки солидарен с майките, искам да заявя, че целта на този форум е да постави много по-глобалната тема за пълноценната интеграция на всички хора с увреждания в обществото ни“, обяви той.

„Можем да говорим за пълноценна интеграция, когато преодолеем ред психологически бариери“, посочи президентът. „Когато има такава изградена обществена среда, в която децата с увреждания да постъпват в детска градина наравно с другите, да учат в училища и висши учебни заведения наравно с другите, да се реализират на пазара на труда наравно с другите“, заяви Румен Радев.

Осигуряването на пенсия или лична помощ на хората с увреждания е задължително, но е изпълнение на обществен, а не на морален дълг, изтъкна президентът.

Дългът ни като общество съвсем не е в осигуряването на пенсия или лична помощ на хората с увреждания. Това е най-лесният начин да бъдат изключени, заяви той. „Критерият за пълноценната интеграция на хората с увреждания е трудовата им заетост“, обяви Румен Радев.

„Според данните към юни около 445 хил. са гражданите в България, които получават пенсия за трайно намалена работоспособност, малка част от тях работят на трудови договори“, посочи той.

„Хората с увреждания могат и са доказали, че развиват редица други качества умения и таланти. Могат да бъдат отлични служители и работници. Имаме добри примери“, изтъкна държавният глава. „Само заедно, дебатирайки проблемите, можем да ги решим“, коментира той.

„Призовавам медиите за популяризиране на добрите примери, има много такива. Нека да популяризираме добрите практики, да даваме шанс, да бъдем по-толерантни, човечни и по отворени. Да мислим единно, като общество“, заяви Румен Радев.

 

Илон Мъск лично занесе мини подводницата “Дивият глиган“ в Тайланд за спасяване на децата от пещерата

 

 

Американският милиардер и изобретател Илон Мъск обяви, че вече е със своята миниподводница край пещерата в Тайланд, където остават още петима души – четири момчета и футболният им треньор, предадоха АФП и ТАСС.

„Току-що се връщам от Пещера 3. Миниподводницата е готова, ако има нужда“, написа в Туитър шефът на компаниите SpaceX и Tesla. Мъск публикува в Инстаграм видеозапис със спасители от вътрешността на наводнена пещера. Там е била изпробвана миниподводницата, сглобена от части за космическата ракета Фалкон 9 (Falcon 9) на Спейс Екс.

Илон Мъск кръсти миниподводницата, която вече се изпробвана в САЩ през уикенда, „Дивият глиган“, по името на футболния отбор на блокираните момчета. „Оставям я тук, в случай че може да послужи в бъдеще. Тайланд наистина е красив“, написа още Мъск в Туитър.

Нищо обаче не сочи за момента, че тайландските власти възнамеряват да използват миниподводницата, информира БТА, позовавайки се на АФП.

13 души – 12 момчета и футболният им треньор – се оказаха блокирани в пещерата преди повече от две седмици, след като тя била наводнена частично заради дъждове. Осем от децата вече бяха спасени – по четири в неделя и понеделник. Останалите в труднодостъпната пещера петима души се намират на около два километра по-навътре.

 

Наглост! Безбожници обраха Черепишкия манастир

Снимка bTV

 

 

Неизвестно лице е откраднало вещи от постройки в двора на Черепишкия манастир, предаде агенция „Фокус”, като се позова на ОДМВР-Враца.

Игуменът е подал сигнала, на тел. 112, за липсите вчера сутринта, като се смята, че престъплението е извършено предната вечер.

За целта крадецът е влязъл през незаключена врата в храма на манастира. Взел е със себе си дървена кутия и икона.

По данни на игумена размерът на щетата е около 300 лв.

Работата по случая продължава.

 

Борисов ще участва в среща на върха за Западните Балкани в Лондон

 

 

Премиерът Бойко Борисов заминава за Лондон. Той ще участва в среща на върха на инициативата „Берлински процес”. Тя цели потвърждаване на подкрепата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

Ще бъдат обсъдени развитието на транспортната, информационната и комуникационната инфраструктура, повишаването на икономическия ръст в региона, както и темите за сигурността и миграцията.

В британската столица премиерът Борисов ще участва и в работен обяд с лидерите на страните от Западните Балкани, даван от министър-председателя на Великобритания Тереза Мей.

 

Ердоган обяви кабинета си. Назначи зет си за министър

 

 

Турският президент Реджеп Ердоган оповести снощи членовете на новия кабинет, който той ще ръководи лично.

Това е един от най-важните елементи на новата система на държавно управление. Ердоган ще има правомощия да назначава и освобождава министрите.

Новият кабинет ще бъде от 16 министри вместо досегашните 23. Ердоган запазва само четирима от предишните министри.

Закрива се министерството по европейските въпроси.

В новия кабинет ще има две жени. Прави впечатление,че Ердоган повери най-важното министерство – на финансите и съкровищницата – на своя зет Берат Албайрак (женен за дъщеря му Есра), досега министър на енергетиката и природните ресурси.

Ердоган се раздели с дългогодишни знакови министри – бившият вицепремиер и финансов министър Мехмет Шимшек, икономическият министър Нихат Зейбекчи и транспортният министър Лютфи Елван.

Трима министри запазват постовете си – Мевлют Чавушоглу като министър на външните работи, Сюлейман Сойлу като министър на вътрешните работи и правосъдният министър Абдюлхамит Гюл. Досегашният началник на генералния щаб Хулуси Акар ще бъде новият министър на отбраната.

За първи път министерството на търговията ще бъде оглавено от жена – Рухсар Пекджан. Министерството на труда и социалната сигурност се слива с министерството по въпросите на семейството, като начело на новото министерство също ще застане жена – Зехра Зюмрют Селчук. Министър на културата и туризма ще бъде Мехмет Ерсой.

Министър на енергетиката и природните ресурси ще бъде Фатих Дьонмез, на здравеопазването Фахреттин Коджа, на образованието Зия Селчук, на транспорта и инфраструктурата Мехмет Джахит Туран, на околната среда и градоустройството Мурат Курум, предаде БТА.

За отбелязване е, че докато Ердоган обявяваше имената на новите министри, курсът на долара скочи много рязко спрямо турската лира – от 4.58 на 4.68, а еврото – от 5.45 на 5.51.

 

Източник Новини.бг

 

Томислав Дончев: В коалицията има вибрации, но няма предпоставка за предсрочни избори

 

 

Вицепремиерът Томислав Дончев увери, че управляващата коалиция е стабилна и посочи, че няма трусове и предпоставки за предсрочни избори. По думите му има леки вибрации, като от движещо се превозно средство. „Няма как в коалицията всички да сме на един акъл и дори е подозрително всички да мислят едно и също, това значи, че са се наговорили. Дори при конфликт и размяна на реплики това е по-честният формат”, посочи Дончев пред бТВ.

По повод акциза върху бездимните цигари, станал повод за размяна на реплики между управляващите, той посочи, че трябва баланс. „Акцизът е специален тип вземане, базирано на това, че стоката е вредна или луксозна. Ако бездимните цигари са по-малко вредни, то не бива да имат същия акциз като тютюна за пушене. Има държави, в които бездимните цигари са 30 на сто от пазара. Има прогнози, че могат да минат и 50 на сто”, посочи той.

Рано е да се даде оценка за председателството, заяви още вицепремиерът и добави, че някои от по-дългите процеси, които са стартирали ще дадат оценката. „Например европейската перспектива за Западните Балкани, многогодишната финансова рамка, кохезионната политика – ще се види в следващите месеци”, заяви той.

„Председателството не е само на правителството, а на България. Институциите, от които е имало нужда винаги са били канени. Не се сещам в кои формати е трябвало да присъства президентът”, посочи Дончев по повод критиката на левицата, че държавният глава е бил изолиран от събитията.

По повод трагичния инцидент на строежа на новото Народно събрание и фирмата, свързана със зам.-министъра Султанка Петрова той посочи, че случаят трябва да се провери от прокуратурата. „Доколкото знам тя се занимава и с инцидента, и с въпросния договор и разбирам, че от формална гледна точка конфликт на интереси няма”, каза той.

По повод китайските инвестиции той посочи, че е против едномерния ентусиазъм. „Имаме 16+1 формат, той има и политическа част и инфраструктурна част и всичко е свързано с по-интензивна търговия и диалог между Азия и Европа. Китай е огромна икономика с огромни възможности и огромен финансов ресурс. Опитваме се да не го правим само на база кредити. Кредит или участие на китайска компания като подизпълнител не е инвестиция. Инвестиция е когато инвеститорът поеме част от  риска”, коментира Дончев с уточнението, че от китайската страна имат готовност да работят така.

Логиката е когато има инвеститор, без значение по кой режим минава, той поема част от риска, добави Дончев и допълни, че е възможно строителството на Белене на база реакторите, които притежаваме и е говорено за тунел под Шипка.

Реформата в администрацията върви, но някои усилия не се виждат веднага. Сега се работи по свързаността между администрациите и по думите му има амбицията до края на годината администрациите от всякакъв тип да комуникират електронно. Той уточни, че има 7 проблемни общини от общо 250.

По повод отпадането на удостоверителни документи Дончев заяви, че там има тежка съпротива.

Предвижда се когато главен секретар или дори министър не изпълнява вълните на модернизацията да има правото да бъде наказван и дори уволнен.

По повод сблъсъка в Ботевград между роми и полицаи и пост на съпругата му Светлана в социалните мрежи, той коментира, че полицай не може да се бие и това е директна провокация към държавата. „Те вървят по тънък лед – да си свършат работата, да опазят себе си и колегите си и да не упражнят полицейско насилие.”

 

Северна България пак е под вода, в Мизия бедстват

 

 

Частично бедствено положение е обявил кметът на Мизия Виолин Крушовенски. Причината е водното бедствие в общината.

След последните дъждове има отнесени улици, наводнени къщи, градини и земеделски земи, съобщи bTV.

На място работят аварийни екипи от „Гражданска защита” и АЕЦ „Козлодуй”, които отводняват имотите.

Преди 4 години приливна вълна отнесе цели къщи в града и взе жертви.

В Плевенско също положението е тревожно. Два язовира са под наблюдение, след като стената на единия беше отнесена, а ако прелее към другия ще се стигне до приливна вълна към с. Садовец. В Ракита хората са готови за евакуация, улиците са трудно достъпни даже за пешеходци.

Хора на над 70 години казват, че не са виждали такова нещо.

„Искаме финансова помощ, едно кметство само не може да се оправи”, казва пред камерата на bTV кметът.

В Червен бряг също има проблеми след последните валежи.

И днес ще вали, по-значително и на повече места в сутрешните часове. В 6 области от Централна и Северна България, както и в областите Стара Загора и Сливен, остават в сила предупрежденията от първа степен.

Следобед валежите ще спират.

 

Медиана: Радев с рекорден рейтинг от 69%, ГЕРБ и БСП запазват разлика от 4%

 

 

Евроскептицизъм, нарастващ песимизъм и търсене на политическа алтернатива

Обществени и политически нагласи юли 2018

Основни изводи

Краят на Европредседателството на България носи по-скоро разочарование и засилване на скептицизма. Свръхочакванията свързани с него (Шенген, Еврозоната, конкретни политически и преди всичко икономически ангажименти за Западните Балкани) се сблъскват с рутината на едно нормално провеждане, на едно протоколно политическо събитие, на което страната е просто домакин.

Политическите трусове в Германия и видимият разнобой в позициите на европейските страни (по въпросите за миграцията, САЩ и др.) засилват евроскептицизма в страната. Едва 37 % от пълнолетните в страната смята, че ЕС ще успее да се съхрани в този си вид в рамките на следващите 10 години.

На сериозен удар е подложена идеята за общност, солидарност, заедност. Едва 16 % смятат, че нещо подобно на „евроатлантическа солидарност“ реално съществува. За огромната маса от хората това е просто празен звук (политически „шменти капели“).

Като цяло, това очертава картината на засилена тревожност от един турбулентен свят и нестабилна Европа, в които всеки играе за себе си, а малка България е просто зрител (и възможен потърпевш).

Съвсем естествено, всичко това удря върху имиджа на управлението, което в последните месеци се легитимираше като деен участник в европейските процеси (преди всичко като посредник между ЕС и Турция, Западните Балкани). Ако по време на Европредседателството наблюдавахме нараснал оптимизъм и доверие във властта, сега наблюдаваме обратния процес.

Леко се увеличава песимизма, разочарованието от властта, намалява оценката за нея, леко се увеличава желанието за предсрочна смяна на властта ( достигайки близо 30 % от пълнолетните).

Всичко това слабо се отразява на електоралните нагласи на избирателите.

ГЕРБ губи един процент, но и БСП пада с два. Разликата се запазва в рамките на 4 % – нещо което наблюдаваме вече половин година. Патриотите запазват стабилни позиции (основно на базата на ролята на вътрешно управленска опозиция – Волен Сидеров, Валери Симеонов). ДПС е в нормалната си кондиция и няма данни за ерозия в резултат на ДОСТ и Лютви Местан.

Воля, АБВ и различните „десни“ гравитират около 2 % и засега са под линията за попадане в един бъдещ парламент.

Устойчивостта на тази картина се дължи не толкова на стабилност, а преди всичко на липсата на ярка политическа алтернатива пред избирателите.

Показателно е, че над 55 % от всички избиратели заявяват, че е възможно да гласуват за една от двете несъществуващи политически партии („партия на Слави Трифонов“ и „партия на Румен Радев“).

Президентът Румен Радев е първи по рейтинг сред политиците с 69%. Следва столичният кмет Йорданка Фандъкова с 49 на сто и премиерът Бойко Борисов с 42%.

Ако парламентарните избори бяха сега, ГЕРБ би получила 24,8 на сто подкрепа, а БСП – 20,5%.

За Обединените патриоти биха гласували 9,7 на сто, за ДПС – 8,3 на сто, „Воля” – 2,1 на сто, АБВ – 1,9 на сто. 22,3% заявяват, че не биха гласували.

Оценка „среден 3,40” пишат анкетираните на управлението на Бойко Борисов досега.

Изследването е проведено между 1008 човека (18+ години) по метод Facе-to-face интервю в периода 1 – 06 юли 2018 година от Агенция „МЕДИАНА” .

 

Извадка: Двустепенна гнездова извадка

Представителност: Представително за пълнолетното население на страната

 

Виктория Нюланд за срещата Тръмп-Путин: Моментът на истината за Тръмп

 

 

Предстоящите две срещи на върха на Доналд Тръмп – първо със съюзниците от НАТО в Брюксел, а след това и с руския президент Владимир Путин в Хелзинки – или ще възстановят световното господство на САЩ, или ще го подкопаят окончателно.

Всичко ще зависи от това, как Тръмп ще изиграе своите карти.

Единството в НАТО, ако то бъде подкрепено от твърд тон по време на срещата с Путин, ще покаже решителността на Вашингтон да протегна ръка за помощ към съюзниците и да се противопостави на стратегическите противници. Точно обратното, Тръмп ще пропилее цялата сила и власт на САЩ, ако продължи да обсипва нашите съюзници с обиди и да сее смут сред тях, а също така разточително да хвали обожавания от него автократ, възнамеряващ да подкопае нашата демокрация и позициите ни на световната сцена.

Всичко ще зависи от това кой от двамата президенти Тръмп ще се появят в Брюксел и Хелзинки – този, който, по думите на съветника по национална сигурност, жадува да усили НАТО или другият, който твърди, че на Северноатлантическия алианс „отдавна му е изпята песента“.

В историята винаги е било така, че американските президенти са печелили от срещите си със стопаните на Кремъл, ако са имали стабилната подкрепа на съюзниците. Ако Тръмп използва срещата на НАТО, за да координира своето послание към Москва, той ще умножи силата си, говорейки от името на десетки свободни държави, а не от името на самотна Америка.

Необходимостта от среща Тръмп-Путин е назряла отдавна.

Проблемите, натрупали се в отношенията между двете държави, изискват среща на четири очи, защото Путин собственоръчно е кастрирал собственото си правителство, отнемайки му всякаква способност да приема каквито и да било решения.

Екипът на Тръмп по въпросите за НАТО, ръководен от министъра на отбраната Джим Матис, е настроен за успешна среща, единствено ако президентът е готов да приеме усилията на съюзниците. Макар харчовете за отбрана да започнаха да растат още при Барак Обама, само по времето на Тръмп съвкупният военен бюджет на страните-членки от НАТО е нараснал с 14,4 милиарда долара. Всички 28 държави от НАТО, с изключение на една, са увеличили своите бюджети. 26 от тях изпращат военни за участие в мисиите на НАТО. 16 страни твърдо възнамеряват да повишат своите военни бюджети до 2% от БВП в съответствие с основополагащите изисквания на НАТО.

Вместо да им дава един зад тила, президентът трябва да се радва на техните успехи, всячески да се опитва да ускори двустранната работа, за да се навакса пропуснатото.

Другите заслуги на НАТО включват два командни щаба – това ще повиши боеготовността на силите на алианса и ще ускори по-нататъшната подготовка. Тези стъпки са насочени към това да се пресекат още в корен всякакви териториални амбиции на Москва, и имат за цел да укрепят положението на Тръмп по време на срещата в Хелзинки.

Обаче всяко предимство ще бъде загубено, ако в речта си в Брюксел Тръмп повтори своето изказване от срещата на Г-8 през май: съюзниците са безполезни паразити, за Америка те са само излишен товар, а нашето уважение заслужават само автократите.

От караниците вътре в НАТО най-много ще спечели Путин, затова той разчита на това. Единственото, което не му стига за успех в Хелзинки, това са парите. И тук картите на Тръмп са също толкова силни, колкото бяха някога на Роналд Рейгън през 1982 г. – само трябва правилно да ги разиграе.

Путин оцелява благодарение на система, която изисква световните цени на петрола да не са по-ниски от 60 долара за барел, държи хората с желязна ръка, а икономиката на страната – на клептократична верига. Русия не може да бъде реформирана, ако не бъде ограничена неговата власт, а самият той няма да се съгласи с това. Народът, който той за кратко опияни с военните действия в Крим и Сирия, в момента най-много е загрижен за състоянието на руските болници и поликлиники – показват последните допитвания до общественото мнение.

Но сега след четири години на скъпоструващи военни операции, на фона на санкции и близък до нулата растеж, правителството на Путин е банкрутирало. Той е похарчил половината от средствата, натрупани от Русия в годините на петролния бум, който съвпадна с първите му два президентски мандата, започвайки от 2000 г. Жизненият минимум за мнозинството от руснаците е нараснал с 15 и повече процента и миналата седмица на Думата й се наложи да вдигне ДДС и пенсионната възраст, за да осигури на държавата приток от пари.

Затова на Путин САЩ са му по-необходими, отколкото той – на Запада. Той се нуждае от глътка въздух от санкциите. Той се нуждае от преки инвестиции и търговия. Той се нуждае от нов договор СНВ, тъй като старият изтича през 2021 г., а някак си не му се иска да харчи за ново поколение ядрено оръжие. Той иска САЩ да се махнат от Сирия и тогава руските войски ще завземат източните богати на петрол провинции, които сега се намират под наша защита, и тогава петролните доходи ще изплатят войната. Той прекрасно знае, че ако икономическото положение на Русия не се подобри, той ще управлява „Горна Волта с ракети“, както веднъж нарече СССР Дийн Ачесън (държавен секретар на САЩ в администрацията на президента Хари Труман), само че в 21 век.

Всичко това дава на Тръмп значително предимство преди срещата в Хелзинки, ако той разиграе американската карта така успешно, както я беше изиграл Рейгън.

Вместо да предава Крим, да прощава на Путин за намесата в нашите избори и да смекчава санкциите, Тръмп може – получавайки подкрепата на НАТО – да върне величието на американската дипломация, показвайки на Путин, че в името на нормалните отношения със САЩ на Русия ще й се наложи да се държи прилично.

Ако събитията се развият по друг сценарий – НАТО е долу в прахта, а Путин отново на бял кон – Америка само ще отслабва, а Тръмп ще остане като глупак в грандиозното противопоставяне, което сам е започнал.

 

Източник БГНЕС

 

Виктория Нюланд, бивш посланик на САЩ в НАТО при президента Джордж Буш-младши и помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия при президента Барак Обама. В момента тя оглавява Центъра за нова американска сигурност. Нейният анализ е публикуван в „Ню Йорк Таймс“

 

Проф.Нако Стефанов: 5 трилиона долара лежат пред “Един пояс – Един път“ и “16 +1“ е част от тях

 

 

Проф. д-р Нако Стефанов

Целта на настоящия материал е от една страна да се направи кратък преглед на съществени моменти в инициативата „Един пояс – Един път“ (ЕПЕП).

От друга страна е да разгледа формата „16+1“ като компонент с нарастващо значение в мега-проекта „ЕПЕП“.

За източната част на ЕС този проект предполага активно взаимодействие между КНР и страните от Централна и Източна Европа на печеливша платформа за развитие.

Ключов момент в това взаимодействие е, че форматът „16 +1“ не само не пренебрегва двустранните отношения, но дава възможност за укрепване на платформата за многостранни отношения.

1. Геостратегическата инициатива „Един пояс – Един път“ (ЕПЕП)

Инициативата „Един пояс – Един път“(ЕПЕП) представлява демонстрация на нарастналата геополитическа и геоикономическа мощ на Китай. Тя също така е израз на новото геостратегическо мислене на ръководството на Поднебесната, подкрепено от инструментите на „меката сила“, т.е. икономическото въздействие и взаимодействие.

Президентът Си Дзинпин предложи тази инициатива през 2013 г. „Един пояс – Един път“ се оценява на около 5 трилиона долара за инфраструктурни разходи. Обхваща 60 страни в Азия, Близкия изток, Европа и Африка.

Частта наречена „Един пояс“ се отнася за икономическия пояс „Път на коприната“, докато частта „Един път“ се отнася до морския маршрут на „Пътя на коприната“ в XXI век. Съвместно те означават съживяване на древните търговски пътища на коприната.

Заедно 64-те държави и Китай представляват 62% от световното население и над 1/3 от икономическото производство в глобален план. Като водещи играчи в инициативата около 50 китайски държавни компании са инвестирали общо от 2013 г. насам в 1700 проекта, свързани с „ЕПЕП“.

Основните проекти включват коридора Китай-Пакистан на стойност 46 милиарда долара, високоскоростна железопътна линия с дължина 3 000 километра, свързваща Китай и Сингапур, както и газопроводи в Централна Азия. Инициативата „Един пояс – Един път“ се планира даже за такива региони като Нова Зеландия, Великобритания, Латинска Америка и дори Арктика.

Финансирането ще преминава през три различни източника. Сред тях са държавният фонд за копринени пътища, официално влязъл в действие през 2015 г. с първоначален капитал от 40 милиарда долара, а също така две китайски банки – Китайската банка за развитие и Китайската банка за внос и износ. Две многостранни институции, ръководени от Китай, а именно базираната в Пекин Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции – АБИИ(AIIB – Asian Infrastructure Investment Bank) с регистриран капитал от 100 милиарда долара и базираната в Шанхай Нова банка за развитие – с начален капитал от 50 милиарда долара, също са сред основните финансови източници на инициативата. През 2016 г., например, АБИИ одобри заеми от 1,7 млрд. долара за девет проекта за развитие по протежение на „Един пояс – Един път“.

Съгласно първоначалните проекти на „ЕПЕП“ ще има шест икономически коридора и един морски маршрут:

1. Нов евразийски сухопътен мост. (свързва Западен Китай със Западна Русия)

2. Коридорът Китай – Монголия – Русия (От Северен Китай до Източна Русия през

Монголия)

3. Коридорът Китай – Централна Азия – Западна Азия (От Западен Китай до Турция през Централна и Западна Азия

4. Коридорът Китай – Индокитайски полуостров (От Южен Китай до Сингапур през

Индокитай)

5. Коридорът Китай-Пакистан (От Югозападен Китай до и през Пакистан)

6. Бангладеш – Китай – Индия – Мианмарски коридор (От Южен Китай до Индия през

Бангладеш и Мианмар)

7. Морски копринен път, свързващ крайбрежен Китай със Средиземно море през Сингапур-Малайзия, Индийския океан, Арабско море и Ормузски пролив.

Както може да се види „ЕПЕП“ е амбициозен проект, който обхваща 65 страни. Китай планира първоначално около 1 трилион долара инвестиции в различни инфраструктурни проекти, като предоставя заеми на участващите страни с ниска лихва.

Инициативата „Един пояс – Един път“ се състои от:

  • Магистрали и автомагистрали – Целта им е да свържат трудните терени в Централна Азия като Каракорум, Хималаи и др.

• Сухопътни жп линии – Те са необходими за да се осъществят търговски потоци с висока скорост с относително ниска себестойност.

  • Пристанища – Китай строи пристанища на различни места като пристанище Гуадар, пристанище Читагонг и Хамбантота и др.

• Газопроводи – Централна Азия има находища на газ, а Китай строи

газопроводи, за да може Китай и други страни да получат газ.

• Друга инфраструктура – Съществуват други инфраструктурни проекти, които

все още предстои да бъдат разработени, вкбючително т.нар. „информационен коридор“, съсотящ се от мрежа от космически спътници.

2. Форматът „16 +1“ като важен компонент в геостратегическия проект „Един пояс – Един път“ (ЕПЕП)

Израстването на Китайската народна република като мощна световна икономика е един от най-важните фактори променили глобалния баланс на силите. Бързият икономически растеж и подобряването на благосъстоянието на хората могат да се припишат на стабилната стратегия за икономически реформи и икономическа политика, насочена към отваряне към външния свят и активно участие в процеса на глобализация през последните три десетилетия.

Европейският съюз е един от най-важните икономически и търговски партньори и крайната дестинация на инициативата на Китай – „Новият Път на коприната“. Въпреки това някои държави-членки на ЕС в последно време стават все по-критични към процеса на увеличаване на китайските инвестиции в някои части на Европа. Пекин инвестира значителни усилия в изграждането на нови входни точки в Европа.

Форматът „16 + 1“ представлява амбициозна дипломатическа инициатива на Китайската народна република. Целта на създаването на тази дипломатическа инициатива е засилване и разширяване на сътрудничеството с 11 държави-членки на ЕС (България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения) и 5 балкански страни – Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. Областта на сътрудничество обхваща сферите на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата. Според китайските анализатори основната причина за това решение на Пекин е нарастващото значение на страните от региона в рамките на Европейския съюз.

Форматът „16 + 1“ започва след посещението на президента на КНР Уън Дзябао в Полша през 2012 г. Рамката за сътрудничество „16 + 1“ е широко приета в страните от Централна и Източна Европа.

Унгарският премиер Виктор Орбан казва в тази връзка следното: „Ние виждаме как центъра на тежестта на световната икономика се премества от Атлантическия регион в Тихоокеанския регион. Това не е мое мнение – това е факт“(вж. в https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6). Чешкият президент Милош Земан обяви, че Чешката република е „вход за Китайската народна република към ЕС“(Пак там).

Полша стартира стратегията „Go China“, която има за цел да насърчи полските предприемачи да си сътрудничат с китайски бизнес партньори и да проучат процъфтяващия китайски пазар.

От момента на създаването на „16 + 1“ има напредък в укрепването на диалога и сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ. Държавните глави на държавите-членки заседават ежегодно на различни места.

Всяка среща води до разширяване на списъка със споразуменията. По време на петото заседание на върха, проведено в Рига, китайският премиер Ли Къцян официално стартира инвестиционен фонд от 10 милиарда евро за финансиране на проекти за инфраструктура и производство. 16-те страни-членки трябва доброволно да съдействат за увеличаване на средствата. Трябва да се подчертае, обаче, че нивото на сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа не е достатъчно последователно осъществявяно от различните страни-участнички във формата. Само малцина от тези страни, като, например, Полша, Чешката република и Унгария, досега са се възползвали от китайските инвестиции.

От 2012 г. насам китайските компании, подкрепени от държавните банки, обявиха приблизително 15 млрд. американски долара инвестиции в инфраструктура и свързаните с тях индустрии в ЦИЕ, според данните, събрани от Центъра за стратегически и международни изследвания – Вашингтонски мозъчен тръст. Тенденцията също е географски неравномерна. Само пет от 16-те страни – Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния – съставляват около 80% от инвестициите.

Има три потенциални приоритетни области на КНР за икономическо сътрудничество:

• Инфраструктура;

• Високи технологии;

• Зелени технологии.

Унгария бе домакин на Асоциацията за промоция на туризма институциите и туристическите агенции в Китай и страните от Централна и Източна Европа,. Сърбия създава Федерация за сътрудничество в областта на транспорта и инфраструктурата между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Изпълнителният офис на Съвместната търговска камара Китай-ЦИЕ е във Варшава. Секретариатът на механизма за контакт на агенциите за насърчаване на инвестициите на Китай и Централна и Източна Европа ще бъде в Пекин и Варшава.

България ще бъде домакин на Федерацията за селскостопанско сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа

Чешката република ще бъде домакин на Федерацията на ръководителите на местните власти в Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Румъния пое инициативата да създаде Център за диалог и сътрудничество за енергийни проекти между Китай и Централна и Източна Европа. Тези различни федерации могат да служат като социална мрежа.

Търговията и инвестициите са сред приоритетите в рамката „16+1“. През последните години се наблюдава бърз растеж на търговията между Китай и Централна и Източна Европа. Например обемът на търговия между Китай и страните от Централна и Източна Европа през 2014 г. достигна 60,2 милиарда долара, което е пет пъти повече, отколкото през 2004 година. Китай, като закъснял на пазара на страните от Централна и Източна Европа, е изправен пред реалния наситен пазар, тъй като западноевропейските фирми преобладават. Форматът „16 + 1“ ще помогне много на китайските фирми, тъй като улеснява бизнес контактите, изгражда социални мрежи и прави бизнес решенията по-лесни

Трябва да подчертаем, че сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ трябва да вземе предвид контекста на отношенията между Китай и Европа, отношенията Китай-САЩ, отношенията Китай-Русия и отношенията на Китай със съседните страни. Всички тези външни сили влияят в една или друга степен върху сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ.

3. Проблеми и перспективи на формата „16 +1“

Перспективите за участие на страните от Централна и Източна Европа в проекта „Един пояс – Един път“ са свързани с много проблеми и предизвикателства. Някои кръгове в ЕС виждат формата „16 + 1“ като опит на КНР да „разделя и управлява“. Например в статия във „Файненшъл таймс“ под заглавие „Брюксел се разтърси, когато Китай стигна до Източна Европа“ се пише следното: „За Пекин групата обединява комбинация от търговски и стратегически цели Китай иска да засили търговските и инвестиционните си връзки с бившите социалистически съюзници. Той също така вижда 16-те страни като вход към Западна Европа, а също така и като ключова точка за инициативата на Пекин „ЕПЕП“, която цели да спечели пазари и дипломатически съюзници в 64 страни между Азия и Европа. Това е приоритет за мощния лидер на Китай Си Дзинпин. В допълнение към обявените търговски мотиви Пекин използва връзките си за политически цели.“(https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6).

Дори и в страните от Централна и Източна Европа има групи, които критикуват формата „16 +1“, опитвайки се да създадат неблагоприятен климат за сътрудничеството между КНР и ЦИЕ. Например, струва си да се преразгледат няколко становища, изразени от водещи центрове, мозъчни тръстове или средства за масови комуникации в региона.

Някои автори коментират: „Половин десетилетие след стартирането си, мрежата за сътрудничество между Китай и 16-те страни от Централна и Източна Европа донесе досега неравномерни икономически и политически плодове“(Eric Maurice. China’s 16+1 foray into Central and Eastern Europe. В https://euobserver.com/eu-china/138347) .

В статията се цитира становище като това на Петр Кратовил, директор на института за международни отношения в Прага, който заявява, че „това не е многостранен формат, а по-скоро група от държави, с които Китай има двустранни връзки. Това са Полша и Унгария по отношение на инвестициите, а Румъния и Сърбия във връзка със строителни проекти“(Там).

В същата статия друг специалист – Анастас Вангели от Полската академия на науките, твърди, че „Южна и Източна Европа са тестова основа за „ЕПЕП“, това е по-скоро“ експеримент „, отколкото „китайски план“, а също така, че Пекин се опитва да види дали този вид дипломация може да им помогне да засилят икономическите си отношения“(Пак там).

Агата Кратц от Европейския съвет за външни отношения, мозъчен тръст в Лондон, заявява следното: „Първата идея беше да се третира ЦИЕ като Азия и Африка“. „Това беше голям шок, обясниха, че заемите за проекти, които Китай ще изгради, няма да се случат“. За Крац „Успехът на формата „16 + 1“ се основава по-скоро на политическата му база, отколкото на икономическата му такава“(Пак там).

Ричард Туршчани, заместник-директор на Института за азиатски проучвания/ CENAA, в Словакия в статия изрази мнението, че съществуват ограничения в сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа и КНР. Той отбелязва следното: „Списъкът на икономическите постижения – основната мотивация за участие във формата „16+1“, поне от страна на ЦИЕ – не е толкова впечатляващ“ (Richard Q. Turcsányi. The Limits of China’s Cooperation With Central and Eastern Europe. В https://thediplomat.com/2015/12/the-limits-of-chinas-cooperation-with-central-and-eastern-europe/).

Същият автор заключава: „В началото форматът „16 + 1“ за страните от Централна и Източна Европа бе свързан с нереалистични очаквания за сътрудничество с Китай – и вероятно те вече са разбрали това. Днес нещата се обърнаха. Сега Китай страда от нереалистични очаквания за това какво може да постигне със страните от Централна и Източна Европа и как може да се използва формата „16 + 1“(Там).

Възможно е да се дадат и други мнения като това на Кери Браун: „… Ентусиазмът на Китай през последните няколко години за създаването на собствена международна мрежа от многостранни групировки е добре известен… 16+1 е само най-западната от тези групи. ЕС посрещна този формат с подозрение, когато идеята за пръв път се появи, по времето, когато китайският президент Си Дзинпин стана секретар на Партията през 2012 г.“(Kerry Brown China’s Geopolitical Aims: The Curious Case of the 16-Plus-1. In https://thediplomat.com/2017/05/chinas-geopolitical-aims-the-curious-case-of-the-16-plus-1/).

След това Браун направи някои геополитически спекулации, като например, „Инициативата “Един пояс – Един път“ създава удобна зона на китайски интерес точно в задния двор на Русия, тя изглежда все повече като китайски дипломатически гросмайсторски ход. В огромна част от Централна Азия китайските инвестиции се увеличават и политическите връзки с Пекин, а не с Москва, се разширяват. „16+1“ предлага много сходен сценарий. Много от членовете на формата са били сателити на бившия Съветски съюз; те попадат в естествената зона на интереси и влияние на Русия.

И все пак Китай за пръв път изгражда доброкачествена бамбукова завеса около Русия, където преди десетилетия имаше желязна завеса на Съветския съюз. Освен това, както и в Централна Азия, всичко, което може да направи Русия е да се усмихва любезно и да търпи създадената нова обстановка…“(Там).

Накрая, К. Браун заключава: „Атмосферата е гъстонаситена с оптимизъм; Срешите „16+1“ са популярни събития. Въпросът обаче, както и навсякъде другаде, е, че докато очакванията към Китай са различни, разочарованията често приемат доста сходна форма. За Китай, да гарантира, че той изпълнява някои от надеждите, изразени към него, ще бъде много важно“(Пак там).

Подобни възгледи са ясни доказателства, че възможностите, които предлага форматът „16 + 1“, използван в инициативата „Един пояс – Един път“, въпреки перспективите, които предлагат чрез формулата за взаимноизгодно развитие, се срещат не само с нормалното за такъв гигантски проект финансови, икономически и технически проблеми. Съществуват категорично политически и идеологически пречки пред тях.

Има кръгове в 16-те страни и преди всичко подкрепа за тези кръгове навън, от определени сили на Запад, които, както се вижда от гореспоменатите мнения, имат ясна ориентация. Те се стремят към създаване на отрицателно обществено мнение и за двете – взаимноизгодното сътрудничество с КНР във формат „16+1“, но и за реализацията на инициативата „Един пояс – Един път“. Такива тенденции вероятно могат да имат сериозно отрицателно въздействие както върху формата „16+1“, така и върху реализирането на инициативата „Един пояс – Един път“.

 

Вместо заключение

Всичко, споменато по-горе, трябва да се вземе предвид, когато става въпрос за необходимостта от успешно развитие на взаимноизгодното развитие межсу КНР и страните от ЦИЕ. Това означава да се положат необходимите усилия възможно най-широки обшествени кръгове в страните от Централна и Източна Европа да се запознаят с формата „16+1“ и инициативата „Един пояс – Един път“.

Това също така означава не само да се развива финансово-икономическо и техническо сътрудничество, но и да се обърне внимание на културно-информационно, научно и друго сътрудничество. Необходимо е създаване на възможности за т.нар. „Народна дипломация“, включително регионално сътрудничество между градовете и селища в рамките на формата „16+1“. Необходимо е да се обърне внимание не само на осъществяването на такова сътрудничество по официалната линия, но и по линия на така наречените НПО(неправителствени организации). Където е възможно, последните да се развиват не само на двустранна, но и на многостранна основа в рамките на формата „16+1“.

В този смисъл е необходима всеобхватна стратегия за широко обществено участие като една от гаранциите за успеха на взаимноизгодното сътрудничество и преди всичко взаимното благотворно развитие във формата „16+1“, както и на инициативата „Един пояс – Един път“.

 

Използвани източници

1.http://ceec-china-latvia.org/summit

2. https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6

3.http://www.ecfr.eu/publications/summary/chinas_investment_in_influence_the_futu

re_of_”161_cooperation7204

4.https://www.rferl.org/a/russia-china-one-belt-one-road-project-putin

xi/28579849.html

5. https://www.ft.com/content/16abbf2a-cf9b-11e7-9dbb-291a884dd8c6

6. Eric Maurice. China’s 16+1 foray into Central and Eastern Europe. In

https://euobserver.com/eu-china/138347

7. Richard Q. Turcsányi. The Limits of China’s Cooperation With Central and Eastern

Europe. In https://thediplomat.com/2015/12/the-limits-of-chinas-cooperation-with-

central-and-eastern-europe/

8. Kerry Brown China’s Geopolitical Aims: The Curious Case of the 16-Plus-1. In

https://thediplomat.com/2017/05/chinas-geopolitical-aims-the-curious-case-of-the-

16-plus-1/

Авторът е професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия – Китай, Корея и Япония, специалист по управление

 

Източник: Поглед инфо

 

Джеръми Хънт е новият британски външен министър

 

Джеръми Хънт е новият британски външен министър, предадоха световните информационни агенции.

Настоящият министър на здравеопазването заменя на поста подалия оставка Борис Джонсън.

За здравеопазването ще отговаря Мат Хенкок.

Очакваше се наследникът му на поста да бъде обявен тази вечер. 

Припомняме, че министърът по Брекзит Дейвид Дейвис също обяви, че се оттегля. Това направи и вторият човек в същото министерство Стив Бейкър.

На мястото на Дейвис бе избран Доминик Рааб. 

Двамата не подкрепят споразумението за „мек развод“ с Брюксел.

Това са поредните оставки в британския кабинет и те сериозно разклащат поста на премиера Тереза Мей.

Тя е изправена пред вод на недоверие в парламента, а може да загуби и лидерското място сред консерваторите.

Фаворит за поста там е Борис Джонсън.

 

 

Източник:БГНЕС