Archive for: юли 4th, 2018

Президентът: България затвърди мястото си на най-периферна страна в ЕС (Пълен текст на словото)

 

 

В изключително критично изказване държавният глава Румен Радев даде оценка за отминалото вече Българско европредседателство.

Предлагаме ви пълен тект на словото на президента Румен Радев при откриването на конференцията „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“

Уважаеми организатори на конференцията,
Уважаема госпожо Вицепремиер,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа,

Първо искам да благодаря за поканата да открия тази конференция, която си поставя една амбициозна цел – равносметка на Българското европейско председателство. Изминаха три дни от неговия край и медиите вече бълват анализи. Някои от тях обаче могат да се окажат с кратък срок на годност.

Защото по времето на първото европейско председателство на България се случиха критични за Европейския съюз събития, самото време беше критично. Налице са центробежни сили в Съюза, които поставят под въпрос досегашната му архитектура. А според някои европейски политици – и дори неговото съществуване.

 

КОМПЛИМЕНТИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА НИ ЗАБЛУЖДАВАТ, БРОЯТ НА ЦЕЛУВКИТЕ НАКРАЯ ОСТАВАТ САМО СТАТИСТИКА

Аз искам да използвам случая и да благодаря на всички наши сънародници, които вложиха усилия в организацията.

В логистичен план нашата администрация реши проблемите и беше на висотата на отговорностите. Получихме и стандартните за всяко европейско председателство комплименти, но те не трябва да ни заблуждават. Състоянието на Съюза в момента е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки. Това не го казвам случайно.

Разбира се, ще прочетете вече в много медии за закриването на 78 досиета по време на нашето председателство. Без да омаловажавам тези достижения, все пак това накрая е една чиновническа статистика.

Броят на целувките и прегръдките, броят на европейските лидери, позирали на „Моста на влюбените“, стотиците срещи и разработени документи, накрая остават статистика.

 

ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ ОСТАНАХА ПРИОРИТЕТ НА СОФИЯ, НО ИЗПАДНАХА ИЗВЪН ФОКУСА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Онова, което ще запомни историята, е какво се случи със Съюза по време на нашето председателство. Затова не искам да разделям и моята оценка на позитиви и негативи, както и да се впускам в критикуване или в хвалебствия.

Когато разглеждаме приоритетите на Българското европредседателство, трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани и да не допускаме те да се размиват в стандартните за всички европредседателства приоритети като икономически растеж, заетост, свързаност, дигитализация, сигурност, но трябва да търсим други отговори. Доколко приоритетите бяха избрани и отстоявани, така че да решават критичните за единството и солидарността на Европа проблеми, за нейното бъдеще. Доколко тези приоритети бяха значими в регионален и национален план. Доколко България реагира адекватно на важни събития по време на нашето европейско председателство.

Приоритетът Западни Балкани безспорно е важен. Той бе последователно придвижван. Но с течение на времето бе задминат от дневния ред на Съюза и от критично важния проблем за обединена Европа, нейното единство, солидарност и бъдеще.

Затова днес Европа говори за миграцията, която поставя на изпитание ценностите и бъдещето на Съюза, поставя на изпитание цели държави. Следим какво става тази сутрин и с развитие на обстановката в Германия, водещата държава в Европейския съюз. Миграцията открои дълбоки разломи в Съюза, които застрашават неговото единство и открояват редица институционални слабости.

Затова и Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа точно заради този неин актуален дневен ред.

Събитията днес се развиват с такава бързина, че Европа сама не смогва да следва дневния си ред. Къде остана Бялата книга за бъдещето на Европа, която трябва да има решение поне през 2019 г. Накъде отива Европа и успяхме ли по време на нашето председателство да търсим отговори и решение на този фундаментален проблем. Уви, не. Този проблем изисква истинско лидерство.

Надпреварата между ротационните председатели за механично закриване на по-голям брой досиета в условията на безидейност, може да доведе до закриване на самия Европейски съюз.

 

ДУНАВСКАТА СТРАТЕТИЯ НЕ НАМЕРИ ПОДОБАВАЩО МЯСТО В ПРИОРИТЕТИТЕ НИ

Неслучайно, когато обсъждахме с президента на Румъния Клаус Йоханес приоритетите на тяхното европредседателство, той категорично заяви, че смята основният приоритет на Румънското европредседателство да бъде бъдещето на Европейския съюз. Уви, това избягна от нашето председателство.

Когато анализираме приоритетите в регионален аспект, пропуск е според мен, че Дунавската стратегия не намери подобаващо място. Повдигам тази тема отдавна заради нейното значение за една по-обединена, свързана и просперираща Европа и най-вече заради значението за Северна България. Пропуснахме, според мен, голям шанс, тъй като в това отношение три последователни ротационни председатели – България, Австрия и Румъния са дунавски държави с отношение по този проблем.

Организирах и специална среща на тримата президенти в Русе също по тази тема. Силно се надявам, че Австрия и Румъния, поне така се уточнихме с президентите, ще имат едно по-отговорно отношение към този регион, така важен за България. Всъщност по „дунавския вектор“ са най-важните икономически, транспортни и културни връзки на България с Европа. За съжаление, той бе някак си недооценен и засенчен от Западните Балкани.

 

СИГУРНОСТТА И СТАЛБИЛНОСТТА НА ЕВРОПА НЕ ВЛЯЗОХА ВЪВ ФОКУСА НА БЪЛГАРИЯ

Сигурността и стабилността на Европа беше друг обявен от България приоритет. Но мисля, че се случиха събития, на които България не потърси отговор и не ги постави на задължително обсъждане по време на нашето европейско председателство. Всички знаете за многобройните политически декларации за състоянието и бъдещето на трансатлантическата връзка, за растящото икономическо напрежение между САЩ и Европа, които дадоха ясен сигнал, че системата на европейската сигурност е изправена пред нов повратен период. Дори редица европейски лидери си позволиха да направят недопустими до вчера резки изявления, че Европа не може да разчита повече на други и трябва да поеме сигурността в собствените си ръце.

България някак си не отчете тези декларации, не постави категорично въпроса за бъдещето на европейската сигурност и особено за европейски отбранителен капацитет, а остави това да се решава извън нея в един друг, много по-тесен формат, който между другото способства за развитието на центробежни сили в Европа.

България в това отношение мога да кажа, че сама стесни своя хоризонт и не видя какво се случва на запад от Западните Балкани.

 

НЕ ЗАБЕЛЯЗАХМЕ КАК СЕ ФОРМИРА НОВАТА ГРУПА ЗА ВОЕННА ИНТЕРВЕНЦИЯ НА ДЕВЕТТЕ ДЪРЖАВИ ОТ ЕС

 

Точно по времето на нашето председателство, без наше участие, бе сформирана нова група завоенна интервенция, която включва само девет държави. Редно беше България да постави въпроса каква е истинската цел на тази нова група, какви са критериите за покана да членуваш в нея. На какъв принцип бяха отправени покани към избрани държави.

Сега ще кажете, да, но това е група за интервенция извън рамките на Европейския съюз, в кризисни точки извън Съюза, нова коалиция на желаещите. Не е така. Ако прочетем внимателно нон-пейпъра на тази нова инициатива, ще видим, че тя се развива изцяло извън рамките на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Става въпрос за много по-дълбоки неща, за формиране на нова европейска стратегическа култура, за обмен на разузнавателна информация в тази нова рамка, за стратегически анализи и планирания в тази нова рамка, за обмен на директиви и доктрини пак в тази рамка и за съвместна подготовка вътре в нея. Редно беше да се постави въпросът как това ще се отрази на НАТО, на ПЕСКО и най-вече на държавите, които остават извън тази група.

 

ПРОБЛЕМИТЕ МЕЖДУ КОСОВО И СЪРБИЯ НЕ БЯХА РЕШЕНИ

И сега, когато вече започва да отшумява еуфорията покрай европейското председателство, покрай Западните Балкани, мисля, че изплуват нови въпроси и тревоги за отношенията между Косово и Сърбия, за ситуацията около Република Македония, за реалната стойност на Софийската декларация.

Както помним, едно ръкостискане между президентите на Сърбия и Косово, с малко помощ разбира се, беше представено едва ли не почти като вече решаване на проблема между Косово и Сърбия. Но само няколко седмици по-късно президентът Вучич заяви ясно, че в преговорите между Косово и Сърбия трябва нов подход и че без пряката ангажираност на САЩ и Русия този проблем няма да бъде решен. А това е красноречива и трезва оценка за европейското посредничество. Уви, противоречията остават и няма гаранция кога ще бъдат решени.

 

ИМАШЕ АМБИЦИЯ ЗА УПОТРЕБА ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО ЗА ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПИ-АР

Също така, според мен, една от слабостите беше, че имаше амбиция за употреба на европейското председателство за вътрешнополитически пи-ар с всички произтичащи от това последствия. Стремежът в медиите България да се афишира като лидер на Западните Балкани, като посредник във всички отношения, да се придвижи по време на нашето председателство да отбележим прогрес на Република Македония по пътя към Европейския съюз и НАТО доведе до някои сериозни компромиси, които ще дават отражение върху отношенията в триъгълника Република Македония-Гърция-България.

 

ТРЕВОЖНО Е, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ПРИЕ БЕЗКРИТИЧНО ИМЕТО СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. ГЪРЦИЯ ЗАЩИТИ ИНТЕРЕСИТЕ СИ, НИЕ – НЕ!

Когато анализираме тези отношения, според мен трябва да търсим генезиса на новите договорни отношения между тези държави. И тук трябва да отдадем дължимото на премиера на Република Македония Зоран Заев, от когото реално започнаха новите положителни процеси. Разбира се, България съвсем правилно оцени този нов момент и го прие, отговори на това желание за загърбване на езика на омразата, на противопоставянето, за отвореност към интеграционните процеси. Но и България побърза веднага да сключи така дългоочаквания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Според мен трябваше да се направи една преценка на състоянието на тези отношения към наши дни, преценка за това, че рано или късно между Република Македония и Гърция в този нов дух на отношения ще се сключи също договор и да се потърси анализ какви биха били параметрите на този договор, отчитайки проблемите между двете държави.

А вместо това и да се подготви един договор, който да отчита днешните условия, побързахме някак си да вземем декларацията от 1999 г. между Република Македония и България, да я преформатираме в договор с минимални изменения. И ако сега наложим двата договора – между Гърция и Република Македония и между България и Република Македония, ще видим значителни разлики.

На първо място, договорът между България и Република Македония подлежи на промяна и денонсиране, което допуска възможността за обратимост на процесите.

А този между Гърция и Република Македония е безсрочен и не търпи промяна. Гърция реши проблемите със своята идентичност, история и език на високо политическо ниво, заложени в договора, с безкомпромисни срокове и условия.

В нашия договор ние оставихме тези проблеми да се решават от комисията, която има само правомощия в областта на историята, без да може да адресира политически процеси.

По време на нашето председателство Брюксел определи четири условия за оценка на готовността на Македония за започване на преговори през юни догодина. Едно от тези условия е изпълнението на договора между Гърция и Република Македония, но нито дума за България. Също така, тревожно е според мен, че българската страна безкритично и без възражения прие новото име Северна Македония. Нещо, което противоречи на изразяваните позиции на българското правителство преди време. И затова продължавам да настоявам за търсене на тези допълнителни гаранции и най-вече чрез вписване на ангажиментите от договора между Република Македония и България в глава 35 на бъдещата договорна рамка за процеса на преговорите между Македония и Европейския съюз. Този договор, който сключихме, трябва да бъде основа, върху която да градим така, че да са невъзможни никакви спекулации относно нашата история, териториална цялост, идентичност и език. И българската дипломация следва да навакса и да отчете тези неща в преговорите за членство на Република Македония в Европейския съюз. Защото България и Македония са най-близките държави на Балканите и не трябва да създаваме никакви предпоставки, така че между нашите две страни да има ново изкуствено разделение.

 

БЪЛГАРИЯ ЗАТВРЪДИ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ НА НАЙ-ПЕРИФЕРНА ДЪРЖАВА ОТ ЕС

Мога да кажа, че едно от най-големите постижения на нашето европейско председателство, наред разбира се и с всичко положително, което се случи – връщане на европейския фокус върху Западните Балкани, това е, че нашата администрация придоби познания в механизмите на функциониране на Европейския съюз и на вземане на решения. Но стана ли от това България по-европейска като интегриране в европейските институции и структури, в механизмите за вземане на решения, като вземане и утвърждаване на европейските ценности в управлението на обществените процеси и във функционирането на държавата.

Моята преценка е, че България затвърди положението си на периферна, най-периферна за Европейския съюз страна и по отношение на структурите, и по отношение на воденето на основния дебат.

Нормално е в процеса на подготовката и провеждането на европейското председателство България да стане по-демократична европейска страна, с независими и ефективни институции, с ясно разделение на властите, с върховенство на закона, със свобода на словото. Но това не се случи до голяма степен поради факта, че българското правителство някак си се хвърли изцяло във външната политика и се посвети на Западните Балкани, но загърби важни, мога да кажа взривоопасни, процеси вътре в страната.

 

ЗАРАДИ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАГЪРБИ ВЗРИООПАСНИ ПРОЦЕСИ ВЪТРЕ В СТРАНАТА

 

Точно когато се иска лидерство и отговорност, такова едно поведение може да доведе до парализа на институциите. Виждаме, че съдебната реформа така и не се състоя. Реформата в образованието гравитира около ремонт на училища и увеличение на заплати, в здравеопазването – около кадрови промени. Точно по време на европейското председателство се регистрира съществен отлив на чуждестранни инвестиции. Новият антикорупционен мегаорган и неговите действия се посрещат с ирония и недоверие от обществото.

Така че, използвахме ли целия този опит от работата с европейските институции като подготовка и като провеждане на рационални политики, тук, в България. Мисля, че не и причината е, чеевропейското председателство систематично бе употребявано за вътрешнополитически пи-ар и то във времена, когато протестите се множат, а властта не отговаря. Нещо повече, европейското председателство стана алиби за липса на отношение и за безразличие по тези проблеми, а дори и неудовлетворението на гражданите се представяше като опити за провал на европредседателството. Това е недопустимо. Това е най-лесният начин българите да бъдат разколебани в европейската идея.

Затова мисля, че външната политика не може да бъде легитимация за бездействие по отношение на критично важни за българското общество теми. Европейската идея не може да се партизира и приватизира. Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо, телом и духом, да се върне в суровата българска действителност.

Благодаря за вниманието. Пожелавам всеобхватен и задълбочен анализ на първото Българско европейско председателство.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Какво ще представляват германските центрове за задържане на мигранти

 

 

Германският канцлер Ангела Меркел отстъпи пред искането на своя вътрешен министър хардлайнер Хорст Зеехофер за създаването на транзитни центрове, в които ще се настаняват мигранти, докато могат да бъдат върнати в онази страна от ЕС, в която първо са регистрирани, съобщава ДПА, разяснявайки какво ще представляват тези центрове.

Т.нар. Ankerzentren, или центрове за настаняване, базирани на немските думи за пристигане, решение и репатриране – са спорни, защото мигрантите, държани там, ще имат минимален контакт с външния свят и няма да могат да работят или да изучават немски език. По-рано германските власти разпределяха бежанците из общини по места, където те всекидневно общуваха с германците, за да могат по-лесно да се интегрират.

Заплахата на Зеехофер да подаде оставка не остави на Меркел друг избор, освен да се съгласи със създаването на закрити центрове покрай германските граници. Компромисният план обаче все още изисква одобрението и на другия коалиционен партньор – левоцентристката ГСДП. Никоя от германските федерални провинции досега не се е съгласила да приеме такива центрове. Пилотният транзитен център, създаден в Бавария – родната провинция на Зеехофер, имащ за цел да служи като прототип за тази схема, страда от висока престъпност и протести на настанените в него.

Зеехофер твърди, че тези центрове ще гарантират по-ефикасни процедури за даване на право на убежище, защото там имиграционни служители на място ще обработват молбите на кандидатите, а юристи ще обсъждат обжалванията. Критици обаче смятат, че е съвсем реално тези центрове да се превърнат в постоянни места за задържане.

Тези, чиито молби за убежище биват отхвърляни, често не могат да бъдат депортирани поради липсващи документи или защото страните, от които произхождат, са смятани за небезопасни. Зеехофер също се надява, че налагането на наказания на хора, които напускат центровете, ще намали броя на отхвърлените кандидати за убежище, които се укриват, когато им предстои депортиране. Правителството не е обяснило какви ще бъдат тези санкции.

 

Източник: Новини.бг

 

ГЕРБ готви драстично поскъпване на бездимните цигари

 

 

Управляващите от ГЕРБ готвят поскъпване на бездимните цигари, които придобиха популярност у нас през последните месеци. От бранша се възмутиха от очертаващата се промяна в разпоредбите в средата на годината, а наблюдатели заподозряха лобистки натиск от страна на производителите на конвенционални тютюневи изделия. В ГЕРБ обаче са категорични – мярката е единствено с цел повече приходи в бюджета.

„Това би било безпрецедентно в ЕС. Това са бездимни тютюневи изделия и те трябва да бъдат облагани диференцирано. Не си спомням да е имало промяна на акцизни ставки в средата на годината. Обикновено влизат в сила от следващата фискална година, така, както се случи и миналата година”, коментира Верджиния Джевелекова, представител на вносителите.

Според нея кутията бездимни цигари ще поскъпне от 5,50 лв. на 10 лв., което за част от потребителите ще означава връщане към старите папироси, а за други – обръщане към контрабандните алтернативи. Всичко това – без особен резултат за бюджета.

„Ако от една кутия нормален тютюн, струваща 5,50 лв., 3,50 лв. влизат в бюджета, от една кутия от новите, при цена 5,50 лв., влизат 93 стотинки. Това, умножено по количествата, прави загуба 15 млн. с тенденция до края на годината да станат 30 млн. лв.”, заяви Менда Стоянова пред бТВ.

По думите й при определянето на акциза в края на миналата година бездимните цигари са били подценени и от 1% дял до момента са скочили до 1,4% с перспективата да станат 1,6% до края на 2018 г. Според нея така се е получила ситуация, в която „бюджетът дотира всяка кутия”.

На въпрос защо изведнъж България тръгна да става първата страна в ЕС, която изравнява бездимните цигари с обикновените, Стоянова отговори, че скоро и в други членки ще се преразглежда фискалният ефект от тези изделия и вероятно ще има промени в евродирективите.

„Цифрата „10 лева” е абсолютно некоректна. Разликата в цената на цигарите е 2,50 лв. т.е. при цена от 5,50 лв. максимум 8 лв.”, пресметна депутатът от ГЕРБ. Тя отбеляза, че ако производителите искат да продължат да налагат продукта си, могат да отстъпят част от своята печалба.

Тя нападна и потребителите: „Не съм съгласна като данъкоплатец непушач, моите пари да отиват за дотиране на едно изделие, употребявано от шепа хора – това не са социално слаби хора, за да го пушиш, трябва да направиш една инвестиция от 200 лв. за устройството. Тези хора са много шумни и вдигнаха темата по медиите”.

Според нея и Министерството на здравеопазването трябва да се включи в дебата, защото бездимните цигари в момента не са забранени на закрити обществени места.

В края на интервюто, Менда Стоянова посочи, че нашата страна е подала заявката си за едновременно влизане в „чакалнята” на еврозоната и в банковия съюз, като на 12 юли трябва да има решение в Брюксел. Ако оценката е, че като икономика и институции не сме годни за „сърцето” на ЕС, управляващите ще искат конкретни мотиви.

 

Welt: Санкциите против европейските фирми няма да помогнат на Тръмп да спре “Северен поток-2“

 

 

Вашингтон от години води ожесточена борба против строителството на „Северен поток-2” и се опитва да попречи на реализацията на проекта, пише германският вестник Die Welt в публикацията на Даниел Ветцел „Washingtons erbitterter Kampf gegen die Ostsee-Pipeline”.

Нито един американски президент от времето на Роналд Рейгън не се е радвал, че Русия доставя природен газ за Западна Европа. Дори и по времето на Студената война Америка не успя да попречи на тази милиардна сделка, изгодна еднакво за Русия и за Европа.

Сегашният американски президент Доналд Тръмп също иска да възпрепятства реализацията на този проект. На него не му харесва, че Западна Европа се свързва още по-здраво с Русия. Той се безпокои също, че това може още да разклати ситуацията в Украйна и да се увеличи влиянието на Русия.

Миналата седмица не далеч от Белия дом се състояла световна конференция по природния газ, на която присъствали над 2800 представители на отрасъла. Представителите на „Газпром” обаче не се решили да отидат на форума, защото не знаят докъде могат да достигнат в провокациите си американските власти и дали няма да ги арестуват под измислени предлози при влизане на американска територия.

Според германския журналист, последен шанс за Тръмп може да стане неговото най-сериозно оръжие – икономически санкции против петте западни концерна, участващи в проекта: френския Engie, Shell от Холандия, австрийския OMV, германските Winterschall и Uniper.

Голяма е вероятността тези компании да бъдат отрязани от бизнеса на огромния американски енергиен пазар. Такива планове са разглеждани от Държавния департамент на САЩ, се казва в публикацията. Самият факт за опитите на американския президент да застави със санкции компаниите да се подчинят, е нечувано оскърбление, но Тръмп е способен да направи и това.

Петте компании трябва да осигурят половината финансиране на проекта – около €950 млн. „Проектът гарантирано ще получи финансиране” – заявил във Вашингтон финансовият директор на „Северен поток-2” Пол Коркоран.

„Икономическите санкции против Русия могат да доведат до появата на още повече варианти за финансиране на „Северен поток-2” – отбелязал Пол Коркоран. Така че дори санкциите няма да помогнат на Тръмп да възпрепятства строителството на газопровода между Русия и Германия, обобщава Die Welt. Напротив, те ще спомогнат за реализацията на проекта, още повече че започналият търговски спор със САЩ и без това разсърди европейците.

 

Източник:Блиц

 

Валери Симеонов обвини Емил Димитров-Ревизоро в “отвратителен лобизъм“

 

 

Новият закон за горивата е отвратителен лобистки закон, насочен към обслужването на големи фирми за горива, на първо място „Лукойл“ и другите такива, които са обсебили 80% от пазара. Това заяви в ефира на „Денят започва“ вицепремиерът Валери Симеонов. „Тук става въпрос за прокарване на лобистки текстове чрез определени хора. Не е вярно, че законът е внесен от групата на Обединени патриоти, моят приятел Емил Димитров го е прокарал“, каза Симеонов, като се разграничи от депутата в собствената му парламентарна група.

След като Симеонов проведе среща с протестиращите срещу новите текстове търговци на горива от малкия и среден бизнес, той е категоричен, че големите фирми целят да изместят дребните разпространители и дистрибутори на горива.

Според него темата със сивия сектор е дъвка, с която се правят внушения на обществото. „Да, има сив сектор, но той е с много по-малки дялове на пазара. Става въпрос целият пазар да бъде предоставен на няколко фирми, знаете за „Лукойл“, където е Валентин Златев, приятел на Емил Димитров“, обясни Симеонов.

Вицепремиерът обясни, че „Лукойл Нефтохим“ – Бургас плаща нула стотинки на държавата, тъй като за последните 10 години няма никаква печалба. В същото време, фирмата майка „Лукойл“ – Руска федерация има 120-150 млрд. лв. печалба. Разбирате, че става въпрос за източване на печалби, допълни Симеонов.

Той е категоричен, че ако новите текстове бъдат прокарани, цените на горивата ще скочат, защото големите фирми ще монополизират пазара, а цената пада там, където има конкуренция.

Не трябва да се позволява монополизация на който и да било бранш в България, а непрекъснато има такива опити, допълни Симеонов.

 

 

Източник:glasove.com

 

National Interest: Време е САЩ да държат лошите съюзници като Турция отговорни

 

 

Американският конгресмен Тед Поу (Републиканска партия, Тексас), който е председател на подкомисията на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ за тероризма и неразпространението на оръжие и Джеймс Чад, заместник-министър на отбраната за Азия по време на администрацията Джордж У. Буш, са публикували водещото американско списание за външна и отбранителна политика National Interest статия, в която критикуват вътрешната и външната политика на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, а също така призовават и към преразглеждане на двустранните отношения между Анкара и Вашингтон, както и на статута на Турция в НАТО.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви победа тази седмица на избори, които засилиха неговата власт. Макар и неговата власт и да бе потвърдена на избирателните секции, той е далеч от непоклатим защитник на демокрацията. Всъщност, той е ислямист, посветил живота си на възстановяването на Османската империя и на това да стане неин нов Султан. Правейки така, Ердоган е поставил настрана върховенството на закона и НАТО, за да оформи партньорство с Путинова Русия и със свързаните с „Ал Кайда“ бунтовници в Сирия. Дори и за най-наивните е трудно посоката, в който той завлича Турция, да се наблюдава като нещо различно от противоположна на демократичните принципи и интересите на САЩ.

Американският съюз с Турция е исторически и стратегически важен. Започвайки в началото на Студената война, САЩ признават географската важност на Турция като мост между Европа и Близкия изток и порта към Черно море. Тогава Турция бе светска и ориентирана към Запада. Турция смяташе отношенията си със САЩ като необходими за възпиране на съветския експанзионизъм и бе твърда в намерението си да направи принос за НАТО. И все пак това е част от миналото на Турция.

Откакто Ердоган дойде на власт през 2003 г. той систематично подкопа светското и плурализма, които направиха Турция изпъкваща в региона, като едновременно с това изостави традиционните западни съюзници на Анкара като САЩ.
В момента Турция държи най-малко двама американски граждани като заложници – пастор Андрю Брънсън и ученият от НАСА Серкан Голге, както и няколко европейски граждани по фалшиви обвинения, че подкрепят тероризма и шпионират. Ердоган предлага да размени заложниците в замяна на базирания в САЩ турски духовник Фетхуллах Гюлен, който е обвинен от Ердоган, че стои зад неуспешния опит за преврат от юли 2016 г.

Радикално отдалечаващ се от върховенството на закона и демократическите ценности, Ердоган използва опита за преврат, за да задържи около 100 хил. турски граждани и да прочисти още 150 хил. от работните им места на фона на обявеното „състояние на извънредно положение“. Тези масови задържания и политически чистки бяха насочени най-вече срещу светските и либерални опозиционери, които са смятани от новия турски султан за препятствия към неоспоримата му власт.
Само преди година САЩ бяха свидетели на тираничните тактики на Ердоган по улиците на собствената им столица. Докато турският ръководител стоя и гледа, неговите охранители брутално нападнаха мирни протестиращи, събрали се да упражнят своето най-основно американско право на свободно слово. В отговор нямаше извинение или обяснение от турските власти. Вместо това имаше осъждане от нашия предполагаем съюзник, че сме имали дързостта да повдигнем обвинения срещу неговите телохранители. За жалост американското министерство на правосъдието подхрани турското лошо поведение, сваляйки обвиненията срещу 11 от 15-те обвинени охранители. Опрощаването на подобно грубо криминално поведение подкопава нашите ценности и дава легитимност на варварското потисничество на Ердоган в Турция.

Безжалостното преследване на властта на Ердоган също носи сериозни последствия за сигурността на САЩ и на техните съюзници. В своята сирийска политика Ердоган изкова съюзи с кръвожадни джихадисти, които искат да нападнат САЩ и техните съюзници, докато демонстрира враждебност към кюрдските милиции, които се бореха срещу „Ислямска държава“ редом до американските и коалиционните сили. Турските власти стигнаха до там, че пряко заплашиха американските сили, работещи за стабилизацията на Северна Сирия и кюрдите. Новото споразумение между Анкара и Вашингтон трябва да потуши турската загриженост, докато запазва западните интереси в Сирия, но вместо това се появяват различни тълкувания на плана.

Ако и новото споразумение за Северна Сирия се разпадне, това ще положи нов пласт към нарастващото недоверие между Турция и разклатеното НАТО. Затоплящите се отношения на Турция с Русия допринасят за недоверието. Само преди три години изглеждаше, че Анкара и Москва са на ръба на войната, след като турските бойци свалиха руски изтребител, отклонил се през сирийската граница в тяхното въздушно пространство.

Днес Ердоган пряко подкопава югозападния фланг на НАТО, купувайки произведени в Русия противовъздушни системи С-400, които Пентагонът не може да интегрира с другите системи на Алианса и смята, че са в разрез с американските санкции. Ердоган също така работи отблизо с Иран и Русия за разделянето на Сирия, давайки легитимност на военното присъствие в стратегически важното Източно Средиземноморие и на двамата лоши актьори. Междувременно турските сили все повече встъпват в агресивно поведение към гръцките си и кипърски съседи, често нарушавайки техните територии.
Ердоган показва, че няма проблем в раздухването на пламъците на екстремизма в западните страни. В отговор на австрийското скорошно решение да затвори седем финансирани от чужбина джамии Ердоган обяви, че това действие „води света към война между кръста и полумесеца“, посочвайки символите на християнството и исляма. Решението да се затворят джамиите се взема, след като австрийските власти, работещи заедно с местната мюсюлманска общност откриха, че тези джамии, някои от които са свързани с турското правителство, подкрепят радикални идеологии и турски национализъм. Ердоган оттогава се е заканил да предприеме ответни мерки, намеквайки че може да нареди затварянето на християнските църкви в Турция.

Списъкът с турските мерзости се разширява и абсолютно никоя от тях не трябва да се приема. Да те смятат за съюзник на САЩ и член на НАТО изисква специфични стандарти като уважение към човешките права и демокрацията. Тези стандарти трябва да бъдат предварително условие към очевидните, че не се заиграваш със зловредни режими и терористични групировки, които подкопават сигурността на САЩ. Турция на Ердоган не изпълнява нито един от тези стандарти. Затова техният статут в НАТО и двустранни отношения със САЩ трябва да бъдат поставени в безсрочна пробация. Това трябва да включва незабавно прекратяване на чувствителното прехвърляне на технология като при случая със „стелт“-изтребителя Ф-35 и ревизиране на планирането в НАТО и ученията, които включват участието на Турция.

Най-накрая трябва да поставим ясни условия, че, ако Ердоган продължава да тласка нацията си в настоящия ѝ курс, ще има още по-сериозни наказания.

Време е да държим лошите съюзници като Турция отговорни, преди те още повече да отслабят колективната сигурност на Америка. Положението е такова.

 

Източник „Фокус“

 

НПО-то на обвинителката срещу майките на деца с увреждания прибира около половин милион на година

Адриана Стоименова

 

 

НПО-то „ СДРУЖЕНИЕ „ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ” , свързано с Адриана Стоименова, която обвини майките на деца с увреждания, взима близо 400 000 лева през тази година по европроект, съфинансиран от държавата. Отделно от това сдружението прибира от държавата близо 400 000 лева годишнo. Това показват счетоводните документи на организацията, с които Фрог се запозна.

Припомняме ви, че преди дни  Стоименова, която е от Националния съвет за интеграция на хора с увреждания,  заяви по БТВ, че „ 1 млн. лв. са отишли за финансиране на протести”. Думите й предизвикаха възмущението на майките, които се зарекоха да я съдят до дупка.

В профила на Адриана Стоименова в Linkedin е отбелязано, че тя е Изпълнителен директор на Сдружение „Център за психологически изследвания” от 2008 г. Според регистрация в министерство на правосъдието Стоименова изобщо  не фигурира нито като длъжност, нито като член на управителния съвет, още по-малко като отговорно лице по разходване на средства. Длъжността „изпълнителен директор” не е записана в нито един от регистрите. В същото време прави впечатление, че името й фигурира под някои от годишните отчети.

Прави впечатление, че последните отчети към министерство на правосъдието са от 2015 година. Освен финансов отчет има и доклад за дейността. При по-обстоен преглед се забелязват няколко смущаващи неща. Отчетът на дейността прилича по-скоро на отчет на БКП. В него се отбелязва, че „подкрепят” музикални и танцови състави, развиват крикет на маса и бейзболен отбор. Освен това „провокират творческо участие на младежи с увреждания”, както и че правят „социални арт-презентации на празниците Св. Валентин, 3-ти март и Първа пролет”. От документа става  ясно, че основен приоритет на НПО-то за лица с увреждания е темата „НАТО и Македония”, както и „Закона за защита на животните”. Любима дестинация за хората от НПО-то се оказва САЩ.  Никъде няма, обаче отчетени средства за тези инициативи, както би следвало да се прави.

За описаните 212 инициативи в доклада за 2015 година не е посочен и един лев разход, като канцеларски материали, самолетни билети, печатни издания и т. н. В отчета е отбелязано, че основният разход, който е от  321 хиляди лева е отишъл основно за заплати в НПО-то. Изрично е отбелязано, че даренията са  0 /нула/ лева за хора с увреждания, макар в доклада да се отбелязва, че са подпомагали различни дейности и инициативи за хората с увреждания.

Другото, което боде очите, е че към края на 2015 година е обявено, че НПО-то  притежава сгради за близо 1 млн. лв. или по-точно 850 хил. лв.  Предходните  година организацията е имала имоти „само” за около  350 хиляди лева. Така излиза, че за една година сдружението , освен даренията от 400 хиляди лева, е повишило сградния си фонд с още половин милион. Излиза, че за  година около 1 млн. лева е цялата „лапачка”.

Според собствените си отчети, НПО-то е трета политическа сила. В тях се отбелязва, че  броят на членовете им през 2013 година  е 240 158. Пак от отчета се разбира, че събраният  членски внос е  6 000 лева.  Простата сметка показва, че членския внос би трябвало да е по 2, 5 стотинки за всеки член на година, което звучи абсурдно.

 

 

В отчетите е видно още , че държавата всяка година е давала на това НПО средно по около  половин милион лева. Така за всички години от 2004 година досега организацията се е облажила със  7 милиона лева. Финансови  експерти казват, че това си плаче за данъчна и прокурорска проверка. Допълват,  че няма реален  финансов отчет без грам разход за консумативи, канцеларски материали и командировъчни. Излиза, че НПО-то, представлявано от Адриана Стоименова прилича по-скоро на инвестиционен посредник за закупуване на имоти, отколкото на благотворителна организация.

 

Фрог ще направи запитване до НАП дали е извършена проверка на „СДРУЖЕНИЕ „ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“” и ако има такава, то  какво е показала тя? Проверка  на Фрог показва, че сайтът на сдружението  не функционира към днешна дата.  Преди да бъде затворен, последната информация в него е от  2015 година.

 

 

А как може едно приближено до ГЕРБ НПО тази година да  „лапне” близо 400 хиляди лева по европроект „Комплексна подкрепа в общността чрез иновативни услуги”, съфинансиран от държавата, можете  да  прочете с подробности на този линк.  Проектът стартира, след като майките започнаха да стачкуват.   Датата на сключване на договора е 18.04.2018, а дата на стартиране- 01.05.2018. Великата цел на проекта е : да се създадат предпоставки за активно социално включване, подобряване качеството на живот, улесняване достъпа до заетост и връщането на пазара на труда на хора с физически, ментални и сензорни увреждания и техните семейства. Проектът предвижда да се развиват дейности като арт терапия, музикална терапия, трудова терапия.И всичко това за близо 400 бона и то не без подкрепата на ГЕРБ.

 

Източник:FROG NEWS

 

“Дойче веле“: Европа се страхува от срещата Тръмп – Путин

 

 

Доналд Тръмп и Владимир Путин могат да се срещнат  след срещата на върха на НАТО. В ЕС се боят от спонтанността на американския президент: тя може да се отрази непредсказуемо на отношенията със съюзниците на САЩ. Австрийските медии съобщиха за възможна среща между президентите на САЩ и Русия във Виена на 15 юли, скоро след срещата на НАТО, която е насрочена за 11-12 юли. За момента нито една от страните не е потвърдила датата.

Ако стопаните на Белия дом и Кремъл се срещнат преди форума на НАТО, това може да се разглежда като стрела по отношение на американските съюзници. Ако пък тя бъде на 15 юли, тогава съюзниците ще се отнесат с разбиране само при условие, че преди това Тръмп е съгласувал с тях общата позиция на Запада спрямо Москва. Познавайки американския президент, последното трудно може да се случи.

На масата на преговори с Путин

Американският президент залага на чара си. В интервю за „Фокс Нюз“, посветено на срещата на Г-7, Тръмп заяви: „Ако Владимир Путин седеше до мен, щях да му кажа: Ще ми направите ли услуга? Не можете ли да се изтеглите от Сирия и Украйна? Вие не трябва да сте там. Направете усилие!“

Вярата на Доналд Тръмп в собствената му харизма учудва американските медии. Да се интерпретира изтеглянето на Русия от Сирия и Украйна като „услуга“ е „повече от наивно“, „потенциално опасно“ и „свидетелство за нарцисизъм“, написа списанието „Слейт“. Според изданието, не по-малко откъснато от действителността е твърдението на Тръмп, че Русия е изключена от Г-8 заради лошото отношение на Обама към Путин.

Страховете на съветниците на Тръмп

Спонтанните идеи на Тръмп могат да придадат на отношенията с Путин и Русия насока, която не се подкрепя от американската администрация.

„Путин се опитва да раздели НАТО. Той се опитва да разруши привлекателността на демократичния модел и да подкопае моралния авторитет на Америка“, заяви в средата на юни американският министър на отбраната Джеймс Матис. Страховете, че Тръмп може да игнорира подобни възражения, се усилиха след неговата среща със севернокорейския диктатор Ким Чен-ун. Обикновено срещите на държавните глави се подготвят подробно на дипломатическо и външнополитическо ниво. В последния случай американската страна не направи нищо подобно.

Путин знае какво иска

Със своята спонтанност Тръмп рязко се отличава от потенциалния си партньор по преговори във Виена.

„Путин отива много добре подготвен на подобни срещи. Той знае какво иска да постигне“, заявява бившият американски посланик в Москва Майкъл Макфол, цитиран от „Политико“. Руският президент е опитен преговарящ, способен да намира силните и слабите страни на своите партньори.

Според „Политико“ главната слабост на Тръмп е, че той приема похвалите. Ако Путин засегне тази струна, Тръмп може да направи изявления, противоречащи напълно на препоръките на неговите съветници.

Европа в очакване на възможния ураган

За западните партньори на САЩ такава среща, чийто ход почти е невъзможно да бъде контролиран и съответно не могат да бъдат прогнозирани резултатите, представлява значителен риск. Отношенията между ЕС и САЩ вече са помрачени от редица конфликти – около проекта за газопровод „Северен поток-2“, разходите за отбрана в НАТО, взаимните наказателни мита.

„Може да се получи така, че тези отделни области със слаб натиск да се обединят в един силен ураган, който да причини значителни щети по двата бряга на Атлантика“, смята анализаторът от берлинския Фонд за наука и политика Марко Оверхаус.

Ако срещата на Тръмп и Путин доведе до лично сближаване между двамата политици и подбуди Тръмп към нови приятелски жестове по адрес на Москва, европейците ще се окажат в трудна ситуация.

Путин, който си осигури още един 6-годишен мандат през март, няма нужда от предпазлив курс спрямо Европа.

„Путин получаваше изгода от провокациите по отношение на Запада и той ще ги използва и занапред за укрепването на своята власт вътре в Русия“, смята водещият експерт по Русия в Германското дружество за външна политика Щефан Майстер.

По тази причина за ЕС е важно по време на възможната среща между Тръмп и Путин да има колкото е възможно по-малко спонтанност.

БГНЕС

–––-

Керстен Книп, „Дойче Веле“.

 

 

Румен Радев се срещна с посланика на САЩ Ерик Рубин

 

 

Перспективите за задълбочаване на двустранното сътрудничество между България и САЩ обсъдиха днес на „Дондуков“ 2 президентът Румен Радев и посланикът на САЩ в България Ерик Рубин. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Партньорството в сферата на икономиката и привличането на повече инвестиции в България, укрепване на връзките между двете държави, както и въпроси на регионалната сигурност, бяха сред акцентите на срещата.

Президентът Радев поздрави посланик Рубин по повод предстоящия национален празник на САЩ – Деня на независимостта и пожела стратегическото партньорство между България и САЩ да продължи да се развива в интерес на народите на двете държави.