Archive for: февруари 19th, 2018

Светлана Шаренкова: От тъпи вицове до гафове и грешки

 

 

Проф. Светлана Шаренкова

Преди дни премиерът Бойко Борисов си позволи
недипломатична и антируска реплика, че в живота си
„човек не избира само родителите си и президента на
Русия”!?
Това е не просто обида към държавен глава на световна
сила, когото чакаме на посещение у нас, но и към
приятелска държава, с която ни свързва вековна обща
история.
Отговорът от Москва не закъсня – говорителката на
Министерството на външните работи Мария Захарова
саркастично предложи на Борисов да стане руски
гражданин, за да може да гласува на изборите за президент
на Русия!
И Борисов започна да се заобяснява – той се бил
пошегувал, Путин щял да го разбере, и за двамата имало
шаржове и вицове, и т. н.
Оправданията на Борисов са несериозни –той е в голямата
политика от 9 години и е наясно, че така не се говори. Как
би се почувствал, ако неговите задгранични „началства”
Меркел и Юнкер или „приятелят Тайпи” Ердоган се
„пошегуват” така с него и с България, с демократичната
ни традиция и механизми на държавността ни.

Владимир Путин е лидер на Русия вече 18 години. Той се
превърна в такъв не по случайно или даром, а заради
решителните си действия за укрепване на руската
държавност и икономика, на международния авторитет на
родината си, с активната борба срещу тероризма, с
подобряването на социалния статус на обикновените
руснаци.

Путин и неговата политика днес нямат
алтернатива – нито личностна, нито идеологическа. За
него продължават да гласуват 70-80% от хората.
Ако Борисов е искрен в твърденията си, че работи за по-
добри отношения на Европейския съюз с Русия, не може да
се шегува така каруцарски.

Особено в настоящите дни, в
които нашият народ отбелязва 140-ата годишнина от
Освобождението и предстои историческо посещение на
руския патриарх Кирил. Такава амбициозна задача
изисква не шеги и закачки, а лидерско отношение и
политическа смелост да градиш мостове.

Същия неподходящ тон Борисов си позволи и във
вътрешната политика, атакувайки – при това с фалшива
новина – шефа на президентския кабинет Иво Христов, а
чрез него и държавния глава. Разбира се, за последното
Бойко Борисов получи твърд и ясен отговор от президента
Радев, но и серия въпроси, на които той всъщност не
отговори по същество.

Нужно е премиерът да разбере, че България ще успее само
ако между институциите се създаде дух на ефикасен диалог
и равноправно сътрудничество, ако настъпи помирение в
национален мащаб. За съжаление, ГЕРБ работи точно в
обратната посока. В последната седмица имаше серия
изказвания в духа на мухлясал антикомунизъм – Тома
Биков, Красимир Велчев, дори самият Борисов. По-голяма
липса на въображение – здраве му кажи.

Лидерството означава визионерство и мъжество, а не
съперничество и компроматни атаки. Притежава ли ги
премиерът?! Или компенсира липсата им с банкянски
хумор?

 

 

Източник: епицентър.бг

 

Лавров: САЩ превръщат Балканите в конфликтна зона. Опитват се да разиграят Черна гора като разменна монета в русофобската война

Сергей Лавров. Снимка: Архив

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че се опитват да разиграят Черна Гора като разменна монета в русофобската война, налагайки върху нея членство в Европейския съюз, предава ТАСС.

Разбира се, тревожим се от ситуацията в Черна гора, която се опитват да разиграят като разменна карта в русофобската борба. Наложиха ѝ членството в НАТО, категорично отказвайки да проведат референдум в нея“, заяви Лавров. „Хората се страхуват, че чрез избирателните урни ще бъде изказана друга гледна точка, а не тази, която традиционните елити искат да прокарат“, допълни той, цитиран от „Фокус“.


Министърът допълни, че Русия винаги е имала добри отношения с Черна гора. „Не разбирам защо им е нужно на черногорците да влизат в тази русофобска кампания. Това остава на тяхна съвест“, подчерта Лавров. „Смятаме, че линията на това, тази територия да се въвлече, „засмуче“, колкото се може по-скоро в НАТО противоречи на всички клетвени обещания, които ни даваха, когато Германия бе обединена, че НАТО няма да се придвижи и с педя“, смята той.

Това противоречи и на здравия разум, защото на Балканите отново се опитват да създадат конфликтна зона“, убеден е Лавров.

Мръсна българска история: Радев застраши любовта между Парис и Хубавото Ленче

 

 

Два дена поред Бойко Борисов си разкъсва ризата пред тв камерите. Сценките обаче напомнят сюжета на „Злочеста Кръстинка“, а не сериозна изява на премиер и международен деец, за какъвто се представя напоследък. Освен това си изпуска нервите и се впуска в обяснения – признак, че послъгва сериозно.

Доживяхме някой да се изправи срещу Борисов. И не просто да му се опълчи, а да го изкара от обувките. Замириса на барут, а пред очите ни се разиграха истински военни действия. В интервю-пиеска за бТВ Борисов подхвърли уж случайно, че бил в прекрасни отношения с ген. Радев, но видите ли, там един „сив кардинал“, пишел изказванията на държавния глава всявал смут между тях. Ставало дума за Иво Христов, началник на кабинета на Румен Радев, който работел преди това в телевизия на Делян Пеевски. Внушението е очевидно. Минути след това Христов опроверга Борисов.

24 часа по-късно, по време на честването на 120-годишнината на БТА, държавният глава отправи следните въпроси към Борисов. „Имал ли е срещи и продължава ли да има срещи премиерът с г-н Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с г-н Пеевски? Разпределял ли е и продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?“ „Имената на Пеевски и хора от моята администрация в едно аз възприемам като груба манипулация“, каза още Радев и допълни: „Както виждате, г-н Борисов получи коледен подарък с пълната подкрепа на г-н Доган. Партията на г-н Борисов гласува единодушно внесения от г-н Пеевски закон за КТБ. И ако някой наистина смесва в едно изречение имената на хората от моята администрация с името на г-н Пеевски, той дължи отговори на въпроси”.

Хенри Кисинджър бе казал: „Ако не сте чули барабаните на войната, значи сте глухи“.

Чухме ги ясно. Видяхме също, че бойните действия бяха провокирани от Борисов.

Те така или иначе се очакваха, но неговите нерви не издържаха и той се издаде. Грешка.

Но да хвърлим един поглед върху съотношението на силите.

Предимствата на Борисов:

–         Под негов контрол са всички държавни институции.

–         В сговор е с главния прокурор.

–         Партньори във властта са му т.нар. „патриоти“, които ще удържат със зъби и нокти кабинета, защото може повече да не попаднат там.

–         Борисов все още има подкрепата на важни клечки в Брюксел. Все още е полезен на управленски кръгове в Германия, Турция, вероятно в САЩ, и вероятно в Русия. „Вероятно“ бързо преминава в „беше“.

–         Борисов държи чрез Цветанов над 60 на сто от общините в България.

–         Има подкрепата на хиляди знайни и незнайни гербаджии и такива, които биха го подкрепили, за да си запазят службата, полтическата или партийната позиция, бизнеса и далаверата.

–         Ръководствата на МВР, ДАНС, ГДБОП и другите специални служби ще направят всичко, за да остане той на власт, защото без него ги няма и тях. Макар и с микровъзможности мозъците им съзнават, че не са си на мястото.

–         Борисов има подкрепата на мафията във всичките й форми. Той е част от тази мафия. Той е начело на тази мафия.

–         Зад него е част от бизнеса, който е платил прекалено много за позволението да съществува въобще.

–         Кръгове в армията също са зад него – по същите причини като тези в МВР.

–         Част от дипломатическия корпус му е задължена, защото е там благодарение на изпълнени поръчки, а не на личностни качества и експертиза.

–         Много важно: Борисов разполага с огромен финансов ресурс.

–         Заобиколен е от хора, които отдавна са минали границата на закона и нямат никакви скрупули в тази война да вложат цялата подлост, на която са способни. Много имат за губене.

–         Борисов има скритата подкрепа на ДПС, Доган и Пеевски.

Очаквайте тотална мобилизация в стана на Борисов. Реалната заплаха: „Изпуснем ли властта, ще се видим в затвора“, ще генерира сили и изобретателност за запазване на статуквото.

Театърът на бойните действия – грозни картини, воня, подлости, трупове…

Тази война ще е по-мръсна от познатите ни досега. Ще има напалм, косвени жертви, удари под кръста, бруталност, отровен газ и пр.

И още:

 

–         Прокурорски атаки.

–         Атаки през Конституционния съд.

–         Импийчмънт.

–         Медийна война с всички подлости на пеевската пропаганда.

–         Компромати.

–         Провокации.

–         Дискредитиране на близки лица, хора от семейството, екипа и пр.

–         Проникване в най-близкия му кръг.

–         Купуване, буквално, на хора от обкръжението му.

–         Заплахи.

–         Преследванена негови поддръжници чрез НАП, ДАНС, следствие, прокуратурата, КОНПИ или както ще се казва новата мегаструктура „Антикорупция“.

–         Злепоставяне извън България – в САЩ, Русия, Германия, Турция и др.

–         Криминални действия.

–         Атаки срещу вице-президентът.

–         Опити за вбиване на клин между президент и вице.-президент.

–         Изваждане на „тайни връзки“ с политически кръгове за сваляне на законно избраното правителство.

–         Обвинения в заговор с олигарси за преврат.

–         Обвинения в национална измяна.

–         Организиране на протести.

 

Има ли шансове Радев срещу тази пиратска армада?

Ще се изненадате колко сериозни са.

–         Не е свързан с корупционни практики.

–         Победи категорично на президентските избори. Вотът е пряк и бе спечлен заради огромната анти-ГЕРБ вълна. Тази вълна се завръща и е по-страшна овсякога.

–         Лъжите и манипулациите на управлението са омръзнали на всички.

–         Президентът е единствената алтернатива в момента.

–         За първи път той изрича неща, които всички знаят отдавна и искат да чуят ясно и високо.

–         Борисов и ГЕРБ са три мандата – 8 години – начело на държавата а сме на последно място в ЕС по всичко, свързвано с нормалния начин на живот.

–         Нула борба с корупцията.

–         Нула правосъдие и справедливост.

–         Нула спазване на човешките права.

–         Лицемерие, скандали и манипулации – характерните черти на управлението и политическия елит.

–         Хората искат промяна.

–         Хората имат право на промяна.

–         Липса на равен старт.

–         Никаква переспектива за кариера.

–         Драматична демографска криза.

–         Опорочени условия за бизнес.

–         Рекет срещу бизнесмени и фирми.

–         Прикриване на престъпления в различни отрасли.

–         Опорочена и корумпирана среда за обществени поръчки.

–         Срив на доверието в институциите: Народно събрание, съдебна система, МВР, здравеопазване, образование и пр.

–         Огромна власт на задкулисието.

–         Срив на правилата и законността.

–         Срив на ценностната система.

–         Повсеместно насилие.

–         Охранителни фирми изземват функциите на МВР и службите.

–         Тежък кадрови проблем в управлението и институциите – на всички нива.

–         Демотивация на обществото.

–         Недосегаемост на политици и властимащи от закона.

–         Демонстрация на всесилност: фалиране на КТБ, ограбване на активите й, шантажиране на финансови институции, използването им за лични цели и целите на определени кръгове.

–         Слабо противодействие на организираната престъпност.

–         Нулево противодействие на престъпността в малките селища.

–         Наркотрафик, контрабанда, трафик на хора…

–         Нерешени ромски проблеми.

–         Стотици хиляди под прага на бедност.

–         Демагогия и откровени лъжи, прикриване на грешките и скандалите в управлението.

–         Толериране на приближени до властта фирми за сметка на останалите.

–         Преследване на журналисти и медии, които критикуват властта и прокуратурата.

 

Борисов е лице на статуквото.

Радев е носител на очакването за промяна.

Искате да живеете както досега? Влейте се в армията на Борисов, Пеевски, Цацаров, Цветанов, Цачева, Караянчева, Антон Тодоров, Гърневски, Данчо Ментата, Гешев и пр.

Ако искате промяна – трябва да сте готови да жертвате нещо.

Дали Румен Радев е идеалният или поне подходящият носител на новото, на алтернативата? Не знам. „Идеален“ е прекалено… Но поне заговори за очевидното на глас от високата камбанария. Иска се кураж, защото е наясно с какво се сблъсква.

Вече цитирах Кисинджър, ще го направя още веднъж. „Ако обикновен човек реши да участва във война, трябва да направи следното: да се премести някъде на село и да отглежда животни и зеленчуци. Да не забрави обаче да се въоръжи, защото ще се появят едни, които ще искат да му отнемат всичко“. Проумявате ли? Те наистина искат да ни вземат всичко! И свободата дори.

А сега внимавайте. Борисов поиска от Радев да го даде на прокуратурата или да даде Пеевски, ако има доказателства за нередни неща. Борисов обаче не уточни на коя прокуратура. Българската, на другарчето му Цацаров, е с доверие от 6%… Може би на руската, чийто ръководител Юрий Чайка Борисов посрещна в София преди няколко месеца както васал генеал-губернатор. Поиска и КОНПИ да го разследва, но не спомена, че лично е назначил Пламен Георгиев за шеф на антикорупционната комисия, защото му прикри кирливите ризи по делото „Ало, Ваньо“… Няма институция в България, която би раследвала безпристрастно Борисов или Пеевски, защото са зависими от тези двамата, плюс Цацаров. От всяка проверка ще излизат чисти като момини сълзи и ще ни се присмиват в очите. А държавата ще пропада все повече.

Пеевски вече се подигра за пореден път с всички ни. Написа някакво писмо, в което приканва генералите Борисов и Радев да се вземат в ръце и да не се карат заради него. От думите му направо блика гордост, сякаш е хубавата Елена, заради която се води Троянската война – къде е Омир да наточи перото… Дали пък Борисов не е Парис в тази връзка? Тогава е съвсем естествено Бойко-Парис да твърди, че Делян-Хубавото Ленче е чист. Ето как и Истанбулската конвенция си намери приложение по въпроса с половете… Освен това обяснява защо като взе да става страшно, Бойко-Парис побърза да се разграничи от Делян-Елена. Ако ви звучи перверзно, значи правилно сте разбрали намека. Спомням си, че дори по време на Симитлийската криза, когато го „напъхаха“ в леглото на кмета Апостол Апостолов Бойко се държа по-хладнокръвно…

Непеевските медии от години описват свинщините на модела Кой и на самия Пеевски. Пълно игнориране от властта и прокуратурата. Когато заговори президентът Радев обаче, настъпи паника. Защото гласът му ще се чуе и в Европа, и по света. А там има служби, които ще свържат казаното от държавния глава и сведенията, с които те разполагат. Многото сведения.

15 февруари е хубав ден за всички българи. Циреят май се спука…

 

Огнян Стефанов

Хубавата Елена и Парис…

 

 

Източник:frognews.bg

 

Боян Чуков: “Възхваляването на Луков марш е като възхваляването на Степан Бандера“

 

 

Луков марш не е безобидна проява.

Подобни мероприятия са зародиш на нещо много зловещо.

Това е началото на пътя, който води до изгорелите живи в профсъюзния дом в Одеса, до убитите деца, жени и старци в Донбас. Засега са десетки.

Но след време, когато станат десетки хиляди, то ще командироват някой «лъскав и мазен» Бандеровец от чужбина за да ги легитимира. И тогава България ще има проблем. Огромен проблем!

Забележка: Неолиберализмът или още както някои американски експерти наричат «либерален фашизъм», използва неофашизма като инструмент за реализиране на своите цели.

Първото е обект, а второто е субект, който се отглежда с разработената технология в Украйна.

Възхваляването на Луков марш е като възхваляването на Степан Бандера.

 

Боян Чуков

 

 

 

INDEPENDENT: Ердоган заплаши американските войски с “османски шамар“

 

Властите в Турция настояха Вашингтон да прекрати подкрепата си за кюрдското опълчение в Сирия. Твърдите изявления прозвучаха на фона на визитата на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Анкара, пише  The Independent.

Изданието припомня, че миналия месец турските военни са започнали операция «Маслинова клонка» срещу кюрдския анклав в сирийския Африн. В резултат на бойните сблъсъци вече са загинали десетки мирни жители и военнослужещи от двете страни.
От началото на конфликта в Сирия през 2011 година кюрдите успяха да създадат полуавтономно образование в северната част на страната. Но, според турските власти, местните Отряди за народна самоотбрана   (YPG) са част от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), която е призната за терористична организация не само от Анкара, но и от Вашингтон и Брюксел.
YPG са част от по-широка коалиция — Демократични сили на Сирия — която се ползва от подкрепата на Запада и е «най-ефективната наземна сила» във войната с ИДИЛ. През януари САЩ обещаха, че ще продължават да помагат на  YPG и ДСС, за да не позволят на джихадистите да организират крупна нова групировка. Тази стратегия ядоса Турция и влоши «и без това трудните отношение» между двамата съюзници от НАТО, се казва в статията.
«Настояваме тези отношения да бъдат прекратени. Т.е. искаме американците да престанат да оказват каквато и да била помощ на сирийското подразделение на ПКК», заяви след срещата със своя американски колега главата на МВнР на Турция Нуретин Джаникли.
Президентът Ердоган направи не по-малко безкомпромисно изявление.
Той предупреди, че подкрепяните от Анкара сили в Африн ще достигнат Манбидж, където се намира американската войска
Държавният глава обеща, че военнослужещите от САЩ, които застанат на пътя на турските войски, ще получат «османски шамар».
По такъв начин Ердоган направи асоциация с легендарния удар с отворена длан, който уж може да събори или дори да убие противника, пояснява изданието.
Прессекретарят на Държавния департамент на САЩ Науерт заяви:
«Свикнали сме с подобна риторика от страна на турското правителство или други правителства…Това не особено ни дразни».
Изданието подчертава, че турската операция в Африн тревожи САЩ.
Вашингтон се опасява, че военната намеса на Анкара може да подрони усилията «за сдържането на спящите клетки на ИДИЛ и терористичните атаки».
Източник:http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/turkey-us-president-erdogan-rex-tillerson-ottoman-slap-visit-secretary-state-a
Източник:news-front

Външно министерство подготвя среща между Борисов и Тръмп

Подготовката на среща между американския президент Доналд Тръмп и българския премиер Бойко Борисов винаги е в ход, обяви пред БНР зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев. Той допълни, че българската дипломация поддържа контакти на високо ниво с администрацията на Тръмп и този въпрос постоянно се поставя пред американската страна.

В удобен момент такава среща ще се състои, убеден е зам.-министърът. По отношение на това дали двамата ще се видят в България, или по-вероятно във Вашингтон, Георгиев каза, че това са технически детайли, които не са толкова важни. По-важното било, че американската администрация приема много добре българския премиер.

Коментарът за планираната среща между Борисов и Тръмп на заместника на Екатерина Захариева идва броени дни след визитата на българската делегация, начело с шефа на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов и столичния кмет Йорданка Фандъкова, във Вашингтон. Посещението в столицата на САЩ бе свързано с традиционната Молитвена закуска, давана ежегодно от американския президент.

Междувременно премиерът даде интервю за пред азербайджанската медия „Trend“, в което коментира редица въпроси, засягащи отношенията между София и Баку, включително възможностите за привличане на инвестиции в страната ни. „България има интерес да развива двустранните търговски и икономически отношения с Азербайджан и възнамерява да използва максимално възможностите.

По думите му въпреки отрицателните последици от световната финансова и икономическа криза България успява да запази макроикономическа и финансова стабилност. „В България имаме най-благоприятните данъци в ЕС, както и високо квалифицирана работна ръка. Правителството също така предприема редица допълнителни мерки за насърчаване на чуждестранните инвестиции. Има голям потенциал за инвестиции в области като енергетиката, чрез газификацията и разпределението на газ, както и в строителството, туризма селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Борисов е убеден, че има голям потенциал за сътрудничество с Азербайджан в областта на диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийните доставки. „На 16 януари по време на посещението си в Баку, аз имах честта да участвам с азербайджанския си колега Артур Расизаде на официалното откриване на редовните полети между Баку и София. Сигурен съм, че то ще насърчи развитието на отношенията между България и Азербайджан в сферата на туризма“, изтъкна министър-председателят.

Руският патриарх към момичетата: Раждайте деца на църквата!

 

 

Партиархът на Москва и цяла Русия Кирил, който е очакван в България за 3 март, заяви тази седмица, че главната мисия на всички момичета е да раждат деца и след това да ги вкарват в лоното на църквата.

„Идеал на младия живот трябва да бъде създаването на семейство“, цитира думите му агенция РИА „Новости“.

„Това, разбира се, не е единственият идеал, но това е особен идеал за момичетата, които са длъжни ясно да осъзнават, че създаването на семейство, раждането на деца и тяхното воцерковление и възпитание се явява определена от Бога мисия, над която няма нищо по-висше.“

Думите му са от проповед в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва по случай Сретение Господне – празник, който се отбелязва в Русия като ден на православната младеж.

Според патриарх Кирил днешните технологии и нивото на образование и комфорт позволявали да се съчетае грижата за семейството и с професионалната дейност.

През ноември 2016 г. той призова абортите в Русия да бъдат изключени от системата на общественото здравеопазване. „Ако държавата заяви, че това си е лична работа на всеки, тя ще подчертае негативното си отношение към абортите. Та нали никой не помага, да кажем, на алкохолиците и наркоманите да си купуват пиене и наркотици за сметка на някаква застраховка?! Няма такова нещо, защото то е зло, вредно. А тук със здравните вноски плащаме извършването на аборти“, заяви водачът на православната църква на Русия.

Идеята бе повдигната от депутатката Елена Мизулина, според която безплатните аборти трябва да останат само заради медицински причини и след изнасилване – всичко останало да се забрани, включително и в частните клиники и чрез спиране продажбата на медикаменти за прекъсване на бременност. Тя е съавтор на закона за цензура в интернет, както и на закона „За защита на децата от информация, причиняваща вреда на здравето и развитието им“, в който без ясно определение се използват понятия като „семейни ценности“, „полови отношения“ и „действия със сексуален характер“.

Мизулина предложи и в Конституцията на Русия – страна с поне 20 милиона мюсюлмани, да се впише, че православието е основа на националната и културна самобитност на страната.

 

 

Проф. Николай Генчев: В предсмъртния си час Левски заплакал за робския дух на България

 

 

Проф. Николай Генчев

Из книгата: Левски, революцията и бъдещият свят

 

На 5 януари 1873 г. Левски се изправя пред турските паши и няколко „българи“, за да отговаря като „главатар на бунтовническия комитет“. Той е величествено спокоен.

За него всичко е ясно. Ясно е, че започва последната голяма битка с врага. За този момент той се беше подготвил отдавна. Отдавна беше решил, че няма да търси друго, освен достойно и полезно да умре за България.

Точно преди две години той беше заявил: „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му“.

И беше казал всичко, а на орханийци, с едно рядко усещане за принадлежност към историческата вечност беше обяснил, че който се жертва за свободата, „неговото име навек остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр.“ За бореца „няма страх, няма извинения никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение“.

Човекът, изрекъл тези думи, доказал с живота си тяхната правота, усетил се слят с вечността, се изправяше не пред съда на агите, а пред съда на историята.

И затова на въпроса „какво е занятието ти?“, Левски спокойно и уверено отговаря: „Занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях да им давам упование“. Кой друг действително би могъл да остане в статистическите анкети на нашата история със занятие по-голямо и по-благородно от това на В. Левски.

И по-нататък той пояснява: „Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.“ 

Съдиите тайно потриват ръце. Този горд и смел човек, си мислят те, сега ще разкаже всичко, ще поиска да регистрира тайните си дела за потомството, а ние ще разнищим цялата организация, ще получим благословията султанова, нишани и служби в Цариград. И те започват да сипят своите въпроси.

„Много хора те познават и са се срещали с теб, защо не ги изкажеш?“
Левски тутакси попарва очакванията на съдиите: „Никого не познавам“– е неговият отговор. Турците знаят кой произнася тези думи, техните надежди помръкват, но сладкият рай край Босфора ги мами и те упорито се опитват да хитруват, да надхитрят този, който години беше надхитрявал цялата им полиция и цялата им държава.

Още същия ден разпитът отново е подновен. Валят въпроси, объркващи, противоречиви. Левски слуша и анализира. Той иска да установи откъде тръгва съдът, какво му е известно, кои са в ръцете на полицията, за да набележи конкретните ходове на своето предварително избрано и решено поведение.

И през първия ден съдът успява да научи само, че Левски е изпратен в България от видният букурещки търговец Димитър Ценович, че е разпространявал тайни документи на Букурещкия комитет, че никого не познава в България, а след арабаконашкия разбойнически обир решил да отиде в Цариград да потърси големи личности, „като вас – с усмивка заявява Левски на съдиите – и признавайки грешката си, да поискам прошка и да разправя отначало докрай с всички подробности положението.“

Съдиите са измамени и подиграни. Левски направо отсича: Видях ви ума, не се надявайте, ще ви кажа само това, което искам, излишно е да се пъните, няма полза!

Но съдиите продължават да упорствуват.

На следващия ден — 6 януари, разпитът е подготвен, но при променена тактика. Съдът съобщава на Левски, че знае за неговите обиколки, за създаваните от него комитети, за събранията, които е провеждал, за събирането на пари и за покупката на оръжие, че познава част от неговата преписка, посочва му, че той стои над Централния ловчански комитет, че си служи с името Аслан Дервишоглу и т. н.

Левски разбира, че действително съдът знае много неща, че полицията е в следите на организацията, че заловените са издавали тайните на съзаклятието. И той категорично решава – трябва да се спаси всичко останало, всичко неразкрито.

 

И започва да отрича. Не споменава нито едно име, нито един комитет.

Тогава съдът решава да го принуди да говори, като извади на очна ставка арестуваните дейци, които ще докажат кой е Левски и най-вече ще разколебаят неговото духовно равновесие, след като види как тези, с които вчера е отивал на революция, са изменили на делото.

Довеждат Дидьо Пеев, който съобщава пред съда, че е съпровождал Левски по революционни работи в Ловеч, Пловдив и някои села, услужил му е с тескере (паспорт).

И отново съдът почва да сипе въпросите си. Левски обаче не трепва. Не може един Дидьо Пеев да смути един В. Левски. Той споменава само имена, за които разбира, че са разкрити, и името на един туркофил от Търново – Карагьозов. Съдът е уморен. Приключва разпита и на 6–ти януари.

Третият ден – 7 януари. Този човек трябва най-после да бъде съкрушен, трябва да проговори. Само лице с лице срещу бившите си съратници той може да се промени – мислят си съдиите. И те изправят срещу Левски Хаджи Станьо и Петко Милев от Тетевен, Марко Йончев, братята хаджи Иванови, даскал Иван, даскал Васил, които започват да разказват угоднически, да обвиняват Апостола.

Левски обаче не може да бъде смутен от хора, които треперят за кожите си. Съдът започва да губи постановъчното си спокойствие. Председателят, вече раздразнен се провиква: „А бе Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече: искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат“.

Левски спокойно, дори и насмешливо отбива поредната атака: „Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, имена не мога да кажа.“ 

На 8 януари съдът решава да хвърли големия си коз. Очна ставка с Димитър Общи. Разпитват Левски в присъствието на Общи, за да го принудят да проговори. Левски, спокоен и самовглъбен, вече разбрал какво е известно и какво е останало в сянка, плете своите объркващи отговори. По сценария на съда Общи вмята: „Две негови приказки са прави, пет лъжа.“

Някои от мемоаристите, участници в този процес, пишат, че тогава Левски станал и заплюл предателя. Така биха постъпили може би самите мемоаристи, или един човек, който не знае своята цена, или не контролира нервите си.

Левски следва логиката на своята защита. Той е спокоен, потвърждава това, което не засяга други лица, отрича всичко, което може да разплете тайните нишки на организацията, спокойно и умно, без никакви афекти. Нима може да се допусне, че и пред самата смърт Левски ще удари паднал, човек, ще омърси себе си, като заплюе един предател. За предателите той беше предвидил друго наказание.

И тук номерът на съда е провален. Следват нови свидетели. Идва Анастас Хинов от Плевен. Той също се е разбъбрил в предателско покорство, но Левски и сега остава недокоснат.

Съдът е смутен и разстроен. Неговата цел – да докаже, че Левски е главатар на бунтовниците, да разкрие организацията, е провалена. Високата порта не може да съобщи на света самопризнанията на Джингиби.

Но Левски трябва да умре. Тогава трябва да се докаже поне, че е убил слугата от Ловеч. За целта пред съда за очна ставка е доведен Вутьо Ветьов от Видраре, който е бил заедно с Левски при убийството. Левски отхвърля показанията и на този свидетел.

В последния ден на разпита, 9 януари, съдът, уморен от неравния двубой, отказал се вече от първоначалните си замисли, не успял да сломи духа на Апостола нито с хитрини, нито с очни ставки, иска като че ли да води с него разговор за идейните подбуди на движението. Съдът се интересува от съдържанието на революционните документи.

Левски отказва да разговаря по същество и по тези въпроси. Но той се възползува от „теоретическите интереси“ на съдиите, за да отклони вниманието на турската власт от богатите и влиятелни българи.

Левски отлично е познавал едно от главните средства на азиатската варварска система да държи в подчинение раята, като периодически удря тези, които се издигнат по социалната пирамида или в образованието и по този начин лишава народа от влиятелни водачи.

Историята на Османската империя е пълна с кланета на богати и влиятелни чорбаджии, търговци, учители и духовници, вършени с една педантична последователност.

Левски се страхува, че турците ще се възползуват от разкриването на организацията, за да устроят едно поредно клане на по-първите българи, което безспорно ще забави българският прогрес с десетилетия, затова заявява на съда: „Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие“. Това е една уловка, която Левски хвърля на властта, защото той по-добре от всички знае, че „начетените“ са главните дейци на комитетското дело. Ако не беше така, ако Левски искаше да разкрие пред съда истинското състояние на нещата, не би заявил веднага, че и той е разбрал, че вървим по погрешен път», т. е. че е съгласен е „начетените“.

От друга страна, Левски посочва пред властите, че селяните, „които са залагали тайните си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляди (бяха на друго мнение). Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшурджиите петнадесет, десет овце се записваха от беглекчиите – петнадесет. Тия селяни, в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглихме. «Отидете — надсмива се Левски над съда – да изловите целия народ и тогава империята ви ще миряса. Но друго от мен не искайте, нищо няма да получите“.

Има издадени десетки книги за големите процеси в световната история. Хората винаги са се вълнували как се държат тези, които до вчера са вървели пред тях с гордо вдигнати глави, когато попаднат зад решетките, в ръцете на съдии и палачи. Не стават ли те тогава хрисими и жалки, не се ли сещат за своята душа, не умира ли у тях човекът, щом усетят хладния дъх на смъртта.

Каква е психологията на личността, на великата личност пред смъртта, там, където свършва животът и започва нищото? Много книги разказват за предсмъртния подвиг на големите синове на човечеството, но за съжаление нито една за процеса Васил Левски.

През 1873 г. процесът В. Левски остава неизвестен. За него не тръби нито турската, нито световната преса. Няма бляскави интервюта и любопитни снимки, няма дебати или бурни манифестации. Светът не знаеше за голямата драма в софийския конак където един от големите му синове чрез своето мълчание произнасяше присъдата си над разкапаната империя на османлиите.

И това е лесно обяснимо. Левски е действувал в една страна, непозната на света, той е съден от една империя, която вече си отиваше от историята и истинското човечество не се интересуваше от нея.

Но това не означава, че процесът на В. Левски трябва да остане в сянката на другите шумни политически процеси. Има нещо много силно, много голямо в този диалог, което би развълнувало хората, което още веднъж би им показало до какви висоти може да стигне човешкият дух.

Както вече беше показано, Левски не използува процеса, за да разтръби своето име, да търси място в историята. Той вече имаше това място, а и отлично знаеше, че „историята няма да прикачи заслугите другиму“. Неговото усещане за историческа вечност го накара да остане тих и спокоен, смирен пред смъртта в името на България.

Единствената мисъл, която вълнуваше Апостола през тези последни дни, беше да спаси хората, революцията и бъдещето на своя народ. И всичко това с цената на своя живот! И в случая Левски е напълно последователен.

 

При това трябва да се посочи, че Левски остава верен на себе си в една абсолютно тъжна обстановка. Той е напълно изолиран от света. Не знае нищо какво става навън. Никой не идва, дори не прави опит да се свърже с него, да му каже две думи за утеха, да направи един жест на признателност.

Тези, с които съдиите го събират очи с очи, бивши юначаги, се нахвърлят срещу него, разкриват тайната, за която се бяха клели пред револвера и камата, опитват се да прехвърлят цялата вина върху него, угоднически помагат на съда да докаже, че той е главатарят на бунтовническия комитет, злият демон на империята.

Левски не трепва и пред тази гнусотия, но въпреки това той запазва тяхното достойнство на хора, макар и изпаднали в тежките терзания на недостойното човешко поведение. Той както винаги, през целия си живот остава смел пред страха на другите, горд пред падението на низшите, човек пред тези, които топяха своите човешки качества, величествен пред жалката фигура на Общи и неговите сподвижници.

Но сигурно много мъка, много душевни сили е струвало всичко това на Апостола, за да може пред самите аги, пред турския съд да отрони думите: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“.

Този израз на сурово стаената мъка на Апостола в предсмъртния час е намерила простор в последната среща, която той има с българи — няколко дни преди бесилото.

Според един анонимен документ, на 27 януари 1873 г. в 10.30 часа по турско време, трима души, имената на които са неизвестни, посещават Левски в софийския затвор. Пред тях той със сълзи на очи заявява: „Ах Българийо, Бъларийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. От потираджиите лесно щяхме да се избавим, защото беше късно през нощта. Като ги прегазим и едного ударих, те хвърлиха от 20 пушки нагоре изведнаж на мене. Раних се от едната пушка на лявото ухо. Оттам ни закараха при каймакама в Ловеч и оттам без забава в Търново ни изпратиха при пашата, а той след един час ни върна от Търново за София и ни изпрати дотам с 20 души заптиета. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана: «Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. 
Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете! Аз вече отивам, богу дух ще предам.“

Този документ, дори и да е плод на народната фантазия, има огромна историческа стойност, защото безспорно отразява предсмъртните терзания на Апостола, неговото огорчение, че е предаден от българи, съден от българи, в присъствието на българи доносчици, че никой от тези, за които той беше заложил главата си, не е мръднал пръст да го освободи по пътя към бесилото.

И Левски заплаква в предсмъртния си час за робския дух на България, без да разкъса вярата си, че тя, България, неговата родина ще се сроди с революцията и в огъня на бунта ще изпепели своите вековни недостатъци.

Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений.

В. Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение.

Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.

На кого принадлежи В. Левски, тази голяма и светла човешка личност? 
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще, умира за неговото щастие. Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX в.

Велик син на България, Левски е гениален творец на нейната най-голяма историческа епоха, на Българското възраждане, на българския XIX в. Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Българското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко красиво, тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.

Но Левски не само идва из дълбините на нашата история, не само украсява Българския ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъствува реално цял един век след смъртта си в българското историческо битие.

 

Едва проговорили, едва казали „мама“, децата на нашата земя научават за Левски. Между приказките за горди царе и красиви пепеляшки, за чудни далечни земи, като една легенда в душите на младите българчета изниква образът на синеокия Апостол. Те виждат неговия лик в училищния коридор, с изпънати жили декламират Вазовите стихове, тръпнат, преживяват и се радват на всяка негова постъпка, той попива в душите им, прави ги по-добри и по-човечни.

И когато юношите възмъжават, възмъжава у тяхното съзнание и самият Апостол. Най-добрите от тях го правят свой идеал. Като него те искат да живеят за света и за България, като него те искат да умрат.

По-нататък Левски присъствува вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината.

Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето „отечество любезно“, не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.

Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество.

С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия век.

 

Из книгата на проф. Николай Генчев: Левски, революцията и бъдещият свят

Проф. Николай Генчев

 

Източник:епицентър.бг

 

Делян Пеевски пред “Телеграф“: Превърнат съм в мишена на огромна армия за дезинформация от хората, ограбили България!

 

 

„Българските политици трябва да престанат да се държат като тийнейджъри в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да започнат да мислят за хората и да мислят не от днес за утре, а с далечен хоризонт. Защото някой ден хората неминуемо ще им потърсят сметка какво са свършили“.

Това заявява депутатът от ДПС и издател Делян Пеевски в интервю за „Телеграф“ (цялото интервю можете да прочетете на сайта на агенция Монитор www.monitor.bg утре).

В коментар за задочната престрелка между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев, в която замесиха и неговото име, Пеевски посочва, че не приема да бъде замесван в конфликтите между премиера и президента – „било то личностни или от друг характер“. Най-лесно е да се лепи етикетът „Пеевски“ на всеки проблем, но това не е решение подчертава той и настоява, ако двамата смятат, че е „нещо лошо“, да се аргументират защо.

В интервюто той посочва също, че т.нар. негови противници са хората, ограбили България – „приватизаторите от бандитската приватизация на Иван Костов и техните днешни марионетки политици“.

Разобличавал съм ги и ще продължа да го правя, защото хората трябва да знаят истината и да не позволят на същите тези олигарси да пленят отново държавата“, обяснява Пеевски и допълва, че именно заради тази му позиция олигарсите и създадената от тях медийна машина са създали образа на „универсалното зло Пеевски“, за да прикриват кражбите си и да отвличат вниманието от тях.

„На олигарсите на Костов им трябва прикритие, трябва им образ, който да обира общественото неодобрение, за да не стигнат хората до истината за техните кражби. Превърнат съм в мишена на тази огромна армия за дезинформация, впрегната да работи за негативния образ на Пеевски. Но въпреки всичко целта, която съм си поставил – да осветявам същите тези олигарси и кражбите им, ми носи истинско удоволствие“, категоричен е той.

Пеевски посочва също, че внесеният от него и още трима депутати от ДПС законопроект за печатните и онлайн изданията е гаранция за медийна прозрачност и именно по това кой е недоволен от него ще се познае кой се страхува от осветяването на собствеността и финансирането на медиите.

В коментар на внесения от банкера беглец Цветан Василев иск по глобалния закон „Магнитски“ депутатът посочва, че не е притеснен от процедурата, както и че на лъжите на Василев трябва да се отговаря с истината.  Аз говоря истината и затова съм спокоен, обяснява той и допълва, че е „висша форма на наглост да си избягал от правосъдието, да си отговорен за кражбата на милиарди и същевременно да приказваш колко си морален, да плащаш очевидно с откраднатите пари на армия от журналисти, за да лъскат имиджа ти и да обвиняват всички, които са изнесли истината за тези грабежи“.

Пеевски подчертава също, че настоящата симбиоза между Цветан Василев и Иво Прокопиев не го изненадва, защото ако изобщо войната в миналото между тях е можело да се нарече война, тя е била между двама създадени от Костов олигарси за сърцето на техния създател.

 

Тръмп: Русия “си скъсват задниците от смях“ заради “хаоса“ в САЩ

 

 

Доналд Тръмп заяви в поредните си туитове, че в Русия „си скъсват задниците от смях“ заради „хаоса“ в САЩ.

Туитовете, във връзка с предизборната му кампания от 2016 г., разграничават твърдения за намеса на Русия и Тръмп повтаря твърдението си, че не е имало „тайно споразумение“.

Donald J. Trump

@realDonaldTrump

If it was the GOAL of Russia to create discord, disruption and chaos within the U.S. then, with all of the Committee Hearings, Investigations and Party hatred, they have succeeded beyond their wildest dreams. They are laughing their asses off in Moscow. Get smart America!

„Никога не съм казвал, че Русия не се е намесила в изборите, казах, че може да е Русия, Китай или друга страна или група, или 400 паундов гений (180 кг), който седи в легло и играе с компютъра си. Руската „измама“ е, че кампанията на Тръмп си е сътрудничила с Русия – това никога не е било“ обяснява Тръмп.

Donald J. Trump

@realDonaldTrump

I never said Russia did not meddle in the election, I said “it may be Russia, or China or another country or group, or it may be a 400 pound genius sitting in bed and playing with his computer.” The Russian “hoax” was that the Trump campaign colluded with Russia – it never did!

Тръмп добави, че ако Русия се опитва да се намеси в американската политика, тя вече е успяла. „Ако това беше целта на Русия, да създаде раздори, размирици и хаос в САЩ, тогава, с всички изслушвания на Комитета, разследвания и партийна омраза, те успяха да постигнат това отвъд най-смелите си мечти“, допълни той.

Donald J. Trump

@realDonaldTrump

Now that Adam Schiff is starting to blame President Obama for Russian meddling in the election, he is probably doing so as yet another excuse that the Democrats, lead by their fearless leader, Crooked Hillary Clinton, lost the 2016 election. But wasn’t I a great candidate?

Постовете му са след, като президентът Тръмп разкритикува Федералното бюро за разследване (ФБР), че губи прекалено много време в опитите си да докаже, че е имало сговор между неговия предизборен щаб и Русия по време на президентските избори през 2016 г. и затова е изпуснало Никълъс Крус, който застреля 17 души в училище в щата Флорида.

 

 

Източник:news.bg

 

Стотици почетоха Апостола в родното му Карлово (снимки/видео)

снимки Блиц

 

 

Жители и гости на Карлово, сред които и висши военни, днес почетохапаметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски, съобщиха от Министерството на отбраната.

„Преди 145 години на бесилото в София увисна най-великият син на България. Единственият човек, за когото никой приживе и 145 години след смъртта му не си позволява да каже лоша дума. Единственият, който поколения българи смятаха и смятат за светец – Васил Иванов Кунчев.“ – с тези думи министърът на отбраната Красимир Каракачанов се обърна множеството.

Той припомни завета на Апостола, актуален и днес: „Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили. Против тях не може да противостои и най-силната стихия. Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите задружни сили.“

Министър Каракачанов призова да помним българската история за освобождение и национално обединение, изписана със саможертвата на стотици български герои.

По думите му, днес имаме задължението към Апостола да забравим своите политически различия, за да бъде България просперираща и силна.

На възпоменателната церемония за отбелязване на 145-ата годишнина от смъртта на Васил Левски, присъстваха заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Пламен Атанасов, началникът на Военната академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Груди Ангелов, командирът на 61-а Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Пламен Йорданов, кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, стотици жители и гости на града. В тържествения ритуал участваха представителни роти и военният духов оркестър на 61-а Стрямска механизирана бригада.

„Днес, 145 години след обесването на Васил Левски, ние сме длъжни да поискаме прошка от него и от героите, загинали за свободата на България.

Да поискаме прошка за това, защото ние нямаме техния морал, защото не работим достатъчно за Отечеството“. Това каза кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов във възпоменателното си слово.

Утре, 19 февруари, от 11.00 ч. на площад „Васил Левски“ в гр. Карлово ще се състои възпоменателен митинг-поклонение в знак на преклонение към делото на Васил Левски, съобщават още от МО.

 

 

Антон Тодоров: БКП и агенти на ДС подпомагат кариерата на Иван Костов преди 10 ноември (Видео)

 

 

Висши представители на комунистическата номенклатура и агенти на Държавна сигурност подпомагат кариерата на Иван Костов преди 10 ноември 1989 – а година, разкри в предаването „Документите“ по ТВ „Европа“ Антон Тодоров.

Ето и подробностите.

Висши представители на комунистическата номенклатура като проф. Иван Илиев (главен икономически помощник на Тодор Живков), съветникът на Живков акад. Евгени Матеев, щатният служител на ЦК на БКП проф. Алекси Алексиев, бившият партизанин Мако Даков, зам. – ректорът по идейно – възпитателната работа във Висшия машинно – електротехнически институт „В. Ленин“ проф. Саркис Саркисян, както и секретните служители на ДС проф. Лалю Радулов и на РУМНО (разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана) Стоядин Савов изкачват младия Иван Костов по стълбицата на кариерното израстване като идеологически преподавател преди 10 ноември 1989 г.

Когато през 1977 г. Иван Костов е нарочен за махане поради преподавателска непригодност от Висшия икономически институт „Карл Маркс“, акад. Евгени Матеев му осигурява кариера на идеологически работник и преподавател в Центъра за идеологически дисциплини към Висшия машинно – електротехнически институт „В. Ленин“. Костов е подкрепян от проф. Саркис Саркисян, зам.-ректор по идейно-възпитателната работа във ВМЕИ „В. Ленин“.

Научен ръководител и изключителен стълб в кариерното развитие на гл.асистент Иван Костов е й доц. (после професор) Алекси Алексиев, щатен сътрудник на ЦК на БКП. От началото на 80-те години на миналия век главният икономически помощник на Тодор Живков проф. Иван Илиев го привлича на работа в специализирана лаборатория, а впоследствие Научно-изследователски институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната.

Цялата професионалната биография на Иван Костов преди 10 ноември 1989 г. е белязана от многобройни ангажименти и зависимости към комунистическата идеология и висша номенклатура, към щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО, както и контакти и обучения в специализирани идеологически структури в Съветския съюз, които са под юрисдикцията на ЦК на КПСС.

 

Шеф на ЧВК “Вагнер“ призна реалните загуби на доброволците в Сирия

Група от ЧВК „Вагнер“

 

Гибелта на бойците-доброволци от ЧВК „Вагнер” в Сирия продължава да е една от най-обсъжданите теми в руското информационно пространство. Сведенията в различните издания силно се разминават.

Руската информационна агенция „Правда.ру” успяла да се свърже с Андрей Трошев, който по някои източници е ръководител на ЧВК „Вагнер”. Изданието установило, че Трошев е председател на „Лига на ветераните от военните конфликти”.

Журналист позвънил на телефон на обявения телефон на „Лигата”. За негова огромна изненада Трошев не се отклонил от разговора и директно отговорил на въпроса за техните загуби в Сирия.

Той по най-категоричен начин заявил, че по време на боевете в Сирия са загинали 14 доброволци и никой никого не е изоставял. Освен това Трошев призовал журналистите да не разпространяват лъжливата информация на западните медии, защото „това само помага на врага да води войната”.

 

Източник:Блиц

 

Изплува незнайно пророчество на Ванга за Левски

 

 

Гробът на Васил Левски лежи под улица „Цар Калоян“ в центъра на София. Това споделила пророчицата Ванга пред своя близък приятел Павел Кипров, пише „Телеграф“.

Гробът на Апостола не е там, дека мисли Хайтов. Той е в параклиса „Свети Николай Чудотворец“, провидяла петричката Касандра. Тя дала още доста детайлни подробности пред информатора Кипров, жител на симитлийското градче Черниче. Човекът споделя как с учите си чул, че Васил Левски лежи под стръмното стълбище в дясно от входа. Скелетът ще бъде разпознат по това, че държи в ръцете си дървен кръст.

„Идват хора тука, питат, но на мен не ми се вярва. Ако е имало нещо, щеше да излезе при бомбардировките над София“, сподели по-стар служител в християнската забележителност.

През втората световна война една американска бомба удря църквата и я срива до основи. Чудодейно, но само иконата на св. Николай и прилежащата й стена остават непокътнати. По-късно пък по времето на социализма, багери обърнали земята, докато копаели основите на строящия се в съседство хотел „Рила“.

На времето писателят Николай Хайтов поддържа версията, че костите на Дякона са положени малко по-надолу, насред Ларгото на властта и по-точно църквата „Света Петка Самарджийска“, намираща се в подлеза на ЦУМ.

 

 

Източник:Блиц

 

Виктор Орбан: Поклон на Българската православна църква за борбата ѝ срещу ислямизацията

 

 

Християнството е последният шанс за Европа. Няма да се подчиня на Брюксел, на Берлин и на Париж за мигрантите. Защото нов тъмен облак от Африка е надвиснал над Европа. Няма да позволя Унгария да загуби своята идентичност и да стане жертва на интернационалисти. Неолибералният модел, който иска да разсипе семейството, да посегне на суверенитета и на християнство не успя”.

Това каза премиерът на Унгария Виктор Орбан в годишния си отчет пред нацията, който прави всяка година през февруари на живо пред публика по националната телевизия, съобщи за Епицентър. бг Георги Марков, депутат от ГЕРБ.

Пред препълнена зала с млади хора Орбан, който утре пристига в София, заяви: „С най-голямо уважение се обръщам към Българската православна църква и я поздравявам в борбата ѝ срещу ислямизацията. Поклон пред БПЦ! Възхищавам ѝ се!  Поздравявам България за опазване на границата на ЕС и утре ще занеса на София пакет от мерки за защита на границата и засилваане на сигурността срещу настъплението на теоризма и миграцията”.

„Аз съм отявлен антикомунист,  подчерта Орбан, но не мога да не изразя съжаление за състоянието  на социалистическата партия в Унгария, която има под 10% влияние и е член на лявата интернационална партия. Но за нас няма по-важно от нашия народ и нашата идентичност. С нашата политика за насърчаване на семейството успяхме да постигнем за 8 годинии 46% ръст на раждаемостта. Това е в резултат на грижите за младите хора, за семействата, които се насърчават специално с 33 000 евро за трето дете, с 6 годишни платени отпуски за майките и с 25% намаляване на режийните за семействата с деца”.

Под бурните аплодисменти на залата Орбан декларира, че „енергетиката, медиите и банките са в унгарски ръце” и обеща: „Няма да позволим на чужди финансови институции и интереси да господстват в Унгария”.

В отчета за 8-годишния период на своето управление Орбан заяви, че са дадени паспортите на 1 милион нови граждани на Унгария,  като през декември 2017 година той лично е връчил  паспорта на милионния унгарски гражданин – тава са етнически унгарци от съседните страни, които се завръщат в родината.

Трима души много яростно захапаха Унгария, посочи Орбан и ги назова:  Мартин Шулц, Марио Ренци, и Файман. И тримата си счупиха зъбите. Шулц искаше да получи всичко, а днес е едно нищо.”

Орбан не се спря дотук в речта си пред нацията. Зарече се: „Ще махнем намордника на Брюксел и камшика на МВФ”.

Орбан направи отчет за 8-годишното си управление в навечерието на парламентарните избори, които са на 8 април.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

 

 

 

Българка ужили десетки българи в Лондон с много подла схема!

 

 

Българка е ужилила десетки имигранти, живеещи в Лондон, чрез различни схеми. Най-често Милена Сафиева отдавала под наем къщите, които чистела. Тя разполагала с ключове за тях, на които вадела дубликати, за да ги даде на бъдещите наематели. По този начин прибирала по 2-3 хиляди паунда от други българи, които искали да ги наемат, но впоследствие се оказали измамени.

Така изгоряла Мария Делкова. Тя качи снимка на „чистачката брокерка“ с информация за начина й на действие във фейсбук групата „Обяви на българите в Лондон – работа, квартири и всичко останало“. Постът й беше споделен около 100 пъти, а за броени минути се появиха коментари от други измамени, пише bg-voice.com.

„Тази и мен ме ограби преди шест месеца, подадена е жалба в полицията, но нищо не излезе, може би към 3,000 паунда съм й дал“, твърди друг потребител на име Сабри. Йоана Стоева е още една българка, на която Милена предложила жилище. Наемателката обаче се усъмнила, защото измамничката й поискала 1250 паунда наем за двустаен апартамент в Нотинг хил (квартал в центъра на Лондон), което било прекалено ниска сума. Йоана направила няколко снимки на Милена, представяща се още като Мил и Емили. „През цялото време й правих снимки, на които се вижда лицето й, защото ми беше съмнителна“, разказва Стоева.

Болногледачката Нора Лисова не проявила нейната съобразителност. „Представи ми се с името Мел Сафиева. „Направих й банков превод от 220 паунда, за да ми изпрати цигари по пощата, защото работя като болногледачка 24 часа и не можех да си позволя да изгубя надницата, за да пътувам до Лондон и да си ги получа на ръка. Така съм превеждала на много българи на юнашко доверие и винаги съм си получавала цигарите“, споделя Лисова.

Михаил Хараланов, който работи във фирма за логистика и живее в Лондон, допълва, че е щял да наема същия апартамент, за който Сафиева взела 2,000 паунда от Мария Делкова.

„И аз я познавам, едно време живя в една от къщите, които давам под наем. Там живееха осем мъже строители, които я бяха намерили някъде на улицата, защото нея я бяха из изхвърлили от първата й квартира. Живя при тях два месеца, след което ги обра и избяга“, пише друг българин. Според някои потребители жената имала 7-годишно дете, което също живеело при нея в Лондон.

Делкова в петък около 19:00 часа британско време съобщи до всички потребители във фейсбук групата, че Сафиева е арестувана, а жертвите й вече могат да подадат жалби в полицията.

 

Източник:Блиц