Шофьорът на катастрофиралия автобус : Съжалявам, че не успях да спася хората!

 

 

Катастрофиралият на магистрала „Тракия“ автобус не е бил засечен, а е бил ударен отстрани.

Това разказа пред bTV шофьорът на автобуса Веселин Георгиев.

По думите му курсът до този момент е протичал рутинно. Това му е бил първи работен ден след пет дни почивка и не е имало никакви проблеми по този участък от магистралата.

„Нормално се качвах по прав участък. Погледнах в огледалото – тръгва да ме изпреварва този автомобил „Рено Меган”, изправих си погледа напред и го чакам да мине. В този момент се чува страшен удар и при удара се надига автобусът на дясната страна и се преобръщаме в канавката. Просто нямаше никакво време за реакция”, разказа шофьорът.

33-годишният Веселин Георгиев много съжалява, че не е успял да спаси хората.

По думите му, автомобилът, който се е опитвал да го изпревари, се е забил в автобуса, който веднага се наклонил фатално надясно, без да има време за реакция.

„Днес се качвам от Сливен, първи курс, след почивка и ето… Просто не знам този удар как стана и как ме преобърна. Спомням си всичко. Просто си карах по магистралата, в дясна лента, поглеждам в огледалото и тръгва да ме изпреварва „Рено Меган”. Отправям си погледа напред и я чакам да мине. В този момент поглеждам назад, тя прави някакъв рязък завой и удря автобуса в средата. Като удря автобуса в средата, той се надигна. Дръпнах наляво, но автобусът е неуправляем, няма как на две гуми да тръгне на обратната страна”, разказа шофьорът пред камерата на Нова телевизия.

„Той беше вече вдигнат, няма никакъв спирачен път, защото той беше вече на две гуми. Реакцията ми беше, че опитах да дам наляво, но автобусът вече беше вдигнат. Явно като дадохме още наляво се преобърна автобуса. На права отсечка бяхме.

Почнахме да блъскаме предното стъкло, за да вадим пътниците. Някои излязоха през люкове, през стъклата. Всички седалки са оборудвани с колани, но никой не ги слага. Ако бяха си сложили колани, щяха да си останат на седалките пътниците.

Извадихме колкото можехме да извадим. Доста млади хора имаше. Повечето бяха за летището. Не искахме да преобърнем автобуса, защото имаше и затиснати хора. Вързахме автобуса с колани, дърпахме го, но нямахме шанс.

В този момент мина кран, не спря, а можеше да ни помогне – просто да надигне, за да извадим хората. Значи има и безчувствени хора”, разкри той.

„Търсех кой е шофьорът на другия автомобил. Каза момичето, че тя е шофьорът. Говорихме, тя беше в шок, както и аз. Плачеше и казваше „аз съм виновна, аз ви ударих”. Младо момиче, не знам, няма драскотина. Тръгнала да ме изпреварва, чула шум в предна лява гума и се обърнала да намали касетофона, за да чуе шума. В този момент се удря в автобуса. Това каза пред мен и още двама полицаи”, разказа шофьорът.

„Не съм се движил с повече от 95 километра. Каквото можах, го направих. Чувствам се виновен, защото аз ги возех тези хора. Чувствам се виновен, защото не можах да ги спася”, завърши той.

 

 

Comments are closed.