Снимка: Shutterstock
Шимпанзетата са щастливи, когато участват в масови битки. Учени смятат, че това може да обясни защо ние хората – техните най-близки роднини, се сплотяваме по време на войни и други конфликти.

Въпреки популярната в антропологията представи за „благородните диваци“ и миролюбието на животните, много от тях, включително шимпанзетата, често убиват себеподобните си с цел завладяването на нови територии, отнемането на женски и храна.

Наблюденията показват, че маймуните дори се обединяват в „банди“ и координират нападенията си срещу териториите на своите съседи, за да ги убият или прогонят, пише БГНЕС.

Наличието на подобни тактики на поведение са накарали учените от Института за еволюционна антропология в Лайпциг да се замислят дали съществуват такива инстинкти и при човека и как те могат да управляват нашите действия, включително склонността да водим войни и други мащабни конфликти.

Учените решили да отговорят на този въпрос, наблюдавайки естествено възникналите конфликти в четири групи шимпанзета, живеещи на територията на националния парк Тай в Кот Д’Ивоар.

Шимпанзетата от различните „банди“ си взаимодействали по два начина – чрез преки нападения едни срещу други и посредством „патрулиране“ на своята територия, в хода на което обхождали границите на „владенията си“, охранявайки ги от възможните нарушители.

Опитвайки се да разберат тяхното поведение, изследователите събрали проби от тяхната урина след големите „сражения“ и преди „патрулиране“. Те се интересували какво е съдържанието на окситоцин – хормона на семейното щастие и социалния живот, по време на конфликтите.

Оказало се, че окситоцинът е не само хормон на щастието, но и хормон на войната – неговата концентрация в организма на маймуните е достигала максимума в момента, когато те са се подготвяли за нападение или обход на границите, а също така веднага след успешна „военна кампания“.

С други думи шимпанзетата са се чувствали щастливи, биейки се със себеподобните си. При това те започвали да се отнасят по-добре към другите маймуни в групата си.

Според учените повишаването на концентрацията на окситоцин в организма на шимпанзетата е механизъм на еволюционно приспособление, което помага на групата примати да се сплотяват по време на конфликти с други маймуни. Вероятно подобни процеси се случват и в човешките общности, сплотявайки хората по време на конфликти.