Тъжна вест! Почина проф. Божидар Димитров

 

 

На 72 години почина бившият директор на Историческия музей проф. Божидар Димитров. 

Това се случило пред блока, в който живеел. Изведнъж му прилошало и паднал. Екипът на „Бърза помощ“ дошъл на втората минута на мястото на инцидента, но за съжаление проф. Димитров вече е бил починал, съобщи говорителят на на Центъра за спешна медицинса помощ – София Катя Сунгарска.

Предполага се, че причината за смъртта на проф. Димитров е белодробна емболия, разкриха негови близки.

Известният учен страдаше от сърдечна недостатъчност и на няколко пъти беше в болница. 

Божидар Димитров е починал на рождения ден на дъщеря си Мария. Тя е родена на 1-ви юли 1981-а година. Връзката между двамата е изключително силна.

Първи съобщи тъжната вест  министър-председателят Бойко Борисов, който написа в своята фейсбук страница: „Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон“.

Загубихме един голям българин. Сърдечни съболезнования на семейството и близките на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю!“, написа от своя страна във Фейсбук заместник-председателят на ГЕРБ и председател на парламентарната група на партията Цветан Цветанов.

„Загубихме един голям учен, който посвети живота си на каузата на България, загубихме великолепен човек с голямо сърце и широка душа! Поклон пред паметта му!“, заяви и бившият министър на културата Вежди Рашидов.

През март 2017 г. Божидар Димитров бе приет в болница със съмнение за инфаркт, след като се е почувствал зле и припаднал. Той обаче не искаше да приеме, че здравословното състояние е разклатено и продължи да работи със същото темпо.

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия, сочи справка в автобиографията му.

През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас.

Работи няколко години на риболовни кораби. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). През 1997-1998 влиза в конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането на „История славянобългарска” в Зографския манастир. Отстранен е от поста от министърката на СДС Емма Москова през 1998 г.

След 3 години е назначен отново след конкурс.

През неговото управление музейната експозиция беше преместена от сградата на Съдебната палата на бул. „Витоша” в резиденция „Бояна”.

Божидар Димитров е доктор на историческите науки, водил е две телевизионни предавания, които имат изключителна популярност, автор на десетки книги, посветени на българската история.

Паралелно с работата си в музея Димитров е активен политически деец най-напред на БСП, а впоследствие на ГЕРБ.

Проф. Димитров е бил член на БСП. Два пъти е бил в листите за народни представители на социалистите – в Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година. Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов. Заради това е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в СОС.

Преди парламентарните избори през 2009-а напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район. В първото правителство на ГЕРБ бе назначен за министър без портфейл, отговарящ за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

През миналата година проф. Димитров бе приет в болница със съмнения за инфаркт в деня, в който му предстоеще дебат с македонския журналист Миленко Неделковски. Двамата имаха задочен спор след като македонският журналист се снима как чупи с чук плочата на връх Каймакчалан, издигната в памет на загиналите там български воини през Първата световна война.

На 5 март 2018 година той обяви учредяването на Българско надпартийно движение „Кубрат“ (БНСК), което получи популярност в медиите като „професорското движение“.Сред съучредителите бяха арх. Миломир Богданов, музикантът Костадин Георгиев – Калки, Христо Бойчев и ген. Стоимен Стоименов – съветник по сигурността на президента Росен Плевнелиев.

В края на април обаче стана ясно, че Агенцията по вписванията е отказала регистрация на движението. Малко преди това от комисията за конфликт на интереси обявиха, че историкът е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си през 2015 г.

Една от последните му инициативи като директор на НИМ, откъдето се пенсионира през есента на миналата година, беше преместването на църквата в Беренде в София.

Проф. Божидар Димитров беше родолюбец, истински защитник на българщината, човек с широка душа, забележителен историк и прекрасен приятел. Ще го запомним с редица археологически открития, както и с цветистия му език и чувство за хумор.

„Почина един добър човек. Мир на праха му ! „, написа и проф. Стоян Денчев, който разказа последния си разговор с него. Проф. Божидар Димитров беше не само мой приятел. Той беше искрен приятел и на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Мъчно ми е за загубата на Божидар, но никога няма да забравя неговото родолюбие и неговия неподправен патриотизъм.

Спомням си един случай, който ще остане завинаги в моето съзнание. По мое предложение, Академичния съвет на УниБИТ беше готов да вземе решение за удостояването на Божидар Димитров със званието „Почетен професор“. Преди това обаче реших да се допитам до акад. Петър Кендеров – мой бивш университетски преподавател, а по-късно и приятел. Отговорът на академика беше следния „Стояне, не се колебай. Та той народа вече го е нарекъл професор. Няма по-голямо признание от това“.
По-късно, в съответствие със Закона, Божидар Димитров стана редовен професор в УниБИТ, по конкурс обявен за нуждите на Националния исторически музей.
Преди няколко дни го потърсих по телефона и го попитах на какъв адрес да му изпратя официална покана за церемонията по удостояването на г-н Джефри ван Одрин със званието „Doctor Honoris Causa“ на УниБИТ. Божидар ме изслуша и ми отговори с болка в гласа – За съжаление приятелю вече нямам друг адрес освен домашния … Нека някой да донесе поканата в къщи.
Сбогом Божидаре ! Сбогом приятелю !“

Поклон пред паметта му!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

Comments are closed.