Ройтерс: Русия показа най-доброто си лице с разтърсващото световно по футбол

 

 

Андрю Коуторн, Ройтерс

 

Толкова бързах със събирането на багажа, че заедно с невежеството ми към Русия, почти послушах съвета на съпругата ми да си взема вълнена шапка за световното първенство по футбол, преди да тръгна от Венецуела. Слава богу, че не го направих заради по-високите летни температури до река Волга в сравнение с дома ми на Карибите.

Това не беше единственото погрешно схващане, което аз – репортер на „Ройтерс“, и ордите от фенове, които също никога не са били тук, имаха за нацията на домакините за студено време и студени хора. Освен нашата колективна радост, възпитание и малко повече от леко притеснение, тази Русия, която открихме, беше гостоприемна, организирана, модерна и готова да ни помогне.

Назначението ми беше в Нижни Новгород – „затворен град“ по време на съветската ера, за която бях чел предварително. Това ми напомни за сивите изображения на блокове и опашки за храна, които бяха основен акцент в английските медии по време на Студената война в детството ми.

Каквото и да е било миналото, този град с 1.2 милиона жители, където се пресичат реките Волга и Ока, сега е приветлив и разтърсващ. От летището до стадиона, хотела и обществените площади, младите доброволци от местните езикови училища се стараеха да покажат английския си и ни попречиха да се запънем при изговарянето на фразите „спасибо“ (благодаря) и „здравствуйте“ (здравей).

На прекрасния нов стадион в Нижни Новгород, чиито сини и бели нюанси символизират водата и вятъра, съоръженията бяха идеални за журналистите – високоскоростен интернет, просторни бюра с телевизор за повторения, прекрасен изглед към терена и специални автобуси, за да ни пробият път през тълпата.

По улиците местните жители пееха, танцуваха и си правеха селфита с армии от фенове от Панама до Южна Корея. Често разговорите се провеждаха гладко чрез телефонни приложения за превод.

Забравете всичко, което някога сте чели за Русия

Когато Русия играеше в друг град, местните жители излизаха по улиците, скандираха и пълнеха фензоната със сцени на оживен патриотизъм. Това надмина всичко, на което съм бил свидетел на първенствата в Бразилия през 2014 г. и Южна Африка 2010.

Дори страшните английски хулигани не излязоха на показ. Вместо това феновете на „трите лъва“ развяваха знамената си и се забавляваха с руснаците по кафенета и булеварди, докато полицията обикаляше дискретно в страничните улички в очакване на проблемите, за които бяха обучени.

„Забравете за всичко, което някога сте чели или мислели за Русия. Всичко е абсолютно блестящо. Толкова е срамно, че много хора се отказаха да пътуват“, заяви 33-годишният английски фен Чарли Карлайн, отпивайки бира в слънчевата фензона до замъка „Кремъл“ на върха на хълма над реките.

Някои от неговите приятели, ветерани от предишни световни първенства, останаха вкъщи от страх да не се повторят руско-английските сблъсъци във Франция на европейското през 2016 г. или да има враждебност заради обтегнатите политически отношения между Лондон и Москва.

Фотографката Луси Никълсън от Лос Анджелис, която е отразила седем олимпийски игри за „Ройтерс“, но никога преди не е била на световно по футбол, беше развълнувана, че най-накрая ще види Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

„Едно от най-удивителните неща на световното по футбол, в сравнение с олимпийските игри, е колко популярно е то сред мъжете. Мнозинството от феновете, медиите и очевидно играчите са мъже“, сподели Никълсън.

„Като се има предвид това, беше изненадващо на колко малко грозни сцени станах свидетел. Срещнах съвсем обикновени руснаци, особено жените, които винаги бяха милостиви и топли. Това приветливо поведение може да бъде вдъхновено от гордостта за националното събитие или заради топлото време, но повече изглеждаше да е спонтанно и истинско.“

Най-чистият град, който някога съм виждала

Най-голямото предизвикателство за Никълсън било пътуването между няколко града – от Калининград на Балтийско море до Сочи на брега на Черно море. Тя взела 14 полета за 18 дни с компаниите Aeroflot и Siberia Airlines, като веднъж дори заспала от изтощение на стадиона преди мач.

„Беше интересно да посетя части от Русия, които рядко се виждат от туристите. Ограниченията върху масовите събирания бяха отменени за световното, което създаваше необичайна карнавална атмосфера“, каза Никълсън.

За фотографа на „Ройтерс“ в Австралия Дейвид Грей това беше четвърто поредно световно в Самара. „Това световно първенство се различава от всички останали поради една съществена причина – моите предубеждения за това какво да очаквам“, заяви той, отразявайки мнението на повечето западни посетители от епохата на Студената война.

„Общуването с руснаците по време на това събитие разшири разбирането ми за тяхната изключителна национална гордост. Гордост, която намирам за възхитителна. Както и най-чистите градски улици, които някога съм виждал“, разказва Грей, за когото звукът на машините, които мият улиците, е станал рутинен като този на автомобилите.

Впечатлен е и от стадиона в Самара, наподобяващ летяща чиния. „Скандирането и пеенето отекваха красиво над кръглия покрив и както на всички световни първенства, кънтенето в ушите ви остава в продължение на седмици.“

Вероятно ще настъпи отрезвяване с връщането към реалността след любовта с Русия. Тук все още има сняг през останалите сезони, зад забавленията на феновете може да се крият някои сериозни политически проблеми и критиците ще кажат, че президентът Владимир Путин е използвал турнира, за да изчисти имижда на страната в чужбина.

Но за славното лято на 2018 г. Русия показа най-доброто си лице на световното по футбол. И светът й се усмихна в замяна.

 

Източник: Дневник

 

Comments are closed.