Родители на деца с увреждания издигнаха палатков лагер пред НС

 

 

Родители на деца с увреждания организират палатков лагер пред сградата на парламента за Деня на детето с наслов „Системата ни убива“. Една от протестиращите майки Ина Маринова обясни в предаването „Преди всички“ на БНР, че с присъствието си там ще напомнят на депутатите, че проблемите на децата с увреждания трябва да бъдат решени днес и сега, а не след пет, десет или 20 години:

„Никаква ангажираност! Никакъв интерес! Джафкат се без никаква мисъл като че ли за нас и ние си мислим, че изглежда не ни вярват. Не вярват, че имаме проблеми. Не вярват, че проблемът е спешен. Не вярват, че деца си отиват, без да могат да дочакат някаква нормална промяна, както живеят хората на запад. И след като не ни вярват, ние ще останем там – пред очите им. На палатка. По двама, по трима ще се въртим, но няма да се откажем“.

До 30 юни Министерството на труда и социалната политика трябва да представи концепция за Закон за социалните услуги.

„МТСП демонстрира една ангажираност, ние, майките, бяхме включени в работните групи, оценяваме го като стъпка напред, нашите искания се взеха под внимание. Факт е обаче, че всяко едно решение или обсъждане на проблемите бива спирано, бива протакано. Всичко това се случва с помощта на национално представените организации, които уж трябва да ни защитават, а реално ни се струва, че пречат“, подчерта Ина Маринова. Държавата субсидира национално представените организации с 4,5 милиона лева годишно, за да се издържат, поясни тя:

„Те, така да се каже, работят за държавата, тъй като тя им плаща. И понеже това национално представителство съществува над 20 години – сами виждате, че няма никакъв смисъл от тях. Ние не се припознаваме с тях, защото нищо до момента не е променено за хората“.

Искаме спешно Закон за личната помощ, но сме склонни промени да бъдат направени и с включването на нова глава „Лична помощ“ в Закона за хората с увреждания.

„Защото има хора, които са затворени в домовете си, включително майки. Тук визирам човека с увреждане като единица. Има хора с доста сериозни увреждания, да речем на долни крайници, които обаче биха могли да се реализират на пазара на труда. На тях им трябва тази лична помощ за реализация. В случая на майката, да речем моят – аз имам нужда от личната помощ, за да мога да обуча човека, да го оставя с детето, което е със сериозни увреждания, и аз да отида да се реализирам на пазара на труда. Това са още двама души, които биха могли да работят и да плащат данъци. Ние не искаме едва ли не държавата да ни гъделичка по рамото, да ни гали и да ни дава пари. Не, напротив. Много ми се иска обществото да разбере, че ние искаме да имаме избор. Изборът да продължим да живеем нормално“.

„Раждането на дете с увреждания ни поставя вкъщи, а ние сме млади, способни хора, в добра работоспособна възраст и не би трябвало такива хора да отпадат“, мотивира се Ина Маринова, според която това е омагьосан кръг:

„Проблемът обаче е, че като че ли в последните години се съсредоточихме върху европейските програми, които обаче са насочени към безработицата, тъй като те са по регионална програма „Развитие на човешките ресурси“. Тоест асистентските програми в момента не са насочени към човека с увреждане, а към хората, които биха работили като асистент. Само че кой асистент ще отиде да работи за 200 лева? Това е тежък труд. Аз ако имам претенциите да извикам човек и да му плащам за 8 часа, за да мога аз да отида да работя 8 часа, той трябва да бъде финансово мотивиран. Иначе няма как да стане. В крайна сметка така се получава, че тези програми не ни дават избор. Ние сме си на същото място, където сме. Ние сме с два часа асистентска дейност и няма кой да дойде два часа да ми работи, а и да има, аз не мога да си намеря за два часа работа“.

В коментар по темата за неефективното разходване на парите за хората с увреждания Ина Маринова даде конкретен пример със своето дете:

„Сега в момента аз съм от щастливците, така да се каже, които взимат 930 лева. Тези 930 лева обаче са по член 8 д от Закона за семейните помощи за деца – иначе казано, детски за дете с тежко увреждане, защото само децата с над 90 процента ги взимат. Да, обаче тези пари на мен не ми дават онова, което дискутирахме преди малко. Аз, като физическо лице, не мога да извикам трето лице да му плащам, да го осигурявам, да му се води трудов стаж, аз да отида да работя и също да имам осигуровка, трудов стаж и да се реализирам на пазара на труда. На практика тези 930 лева влизат в джоба ми аз мога спокойно да ги изхарча за сирене, салам и туй-онуй, което е абсолютно порочно“.

 

Comments are closed.