Tyxo.bg counter

Проф. Иван Ангелов за присъединяването ни към ЕС: Разгром на българската икономика!

На 1 януари тази година се навършиха 10 години от присъединяването ни към Европейския съюз. По този повод в последното си Новогодишно приветствие Росен Плевнелиев изрече поредната си лъжа пред българския народ. Той каза, че след присъединяването ни към ЕС нашият БВП, т.е. съвокупното ни годишно производство на продукти и услуги, е нараснало три пъти. Плевнелиев не за първи път ни лъже. По официални данни през годината на присъединяването ни 2007 г. нашият БВП е бил 56,5 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2008 г., с. 211), а през 2015 г. (за 2016 г. още няма данни) по текущи цени, т. е. с натрупаната през тези години инфлация, е бил 86,4 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2016 г., с 121).

 Първо, когато се измерва растеж на производството или потреблението трябва да се използват съпоставими цени, в случая цените през базисната 2007 г., за да се елиминира влиянието на инфлацията през тези 10 години. Действителният растеж в нашия случай в съпоставими цени е доста по-малък от 86,4 млрд. лв. Второ, дори и с напомпения въздух, т. е. инфлацията, „растежът” на БВП е 52,8%, а не 300%. Това е толкова елементарно, че дори и Плевнелиев би трябвало да го знае. И въпреки това, пак ни излъга. Излъга ни и в други неща в своето прощално слово, но едва ли си струва да си губим времето с него. По-важното е, че скоро ни освобождава от натрапеното си присъствие.

 В тази връзка тези дни се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към ЕС. Евронюз обяви, че „След 10 години в ЕС в България и Румъния живеят по-добре”. Евронюз обръща повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастарбайтери от Западна Европа; някои построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността, но те не са най-важните. И само те, макар и верни, не ни дават пълната картина. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена е платил българският народ за тези добрини.

Евронюз обаче не споменава нищо за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това прахосана квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5-2,0 млн. българи по света и произтичащите от това човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0-1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.

 България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Нарастна социално-икономическата дистанция между нас и страните от Централна и Източна Европа, с които преди 27 години бяхме на сходно стартово равнище. Ако по средните показатели по БВП на човек от населението имаме леко придвижване напред (от 41-во на 47-мо място в ЕС-28), то се дължи на спадане на средното европейско равнище, поради приемане на нови членки с по-ниско равнище на развитие и с кризата през 2008-2009 г. и продължаващата след това икономическа стагнация в ЕС (около 0,4-0,6% средногодишно), при хилав растеж у нас (между 1,0 и 1,5%). Премълчава се че, като най-изостанала страна в ЕС, се нуждаем от ускорен догонващ растеж поне около 6-7% средногодишно в продължение на няколко десетилетия.

Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите), подлежащи на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС.

Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика; разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

Очаквахме след присъединяването под натиска на ЕС да се повиши ефикасността на българската администрация, да се подобри данъчната дисциплина, съдебната система да стане по-ефикасна, да се ограничи престъпността и корупцията, да се изготвят по-ефикасни закони и по-строго да се прилагат. С други думи, очаквахме у нас да се прилагат европейските норми за ред и законност. Очаквахме под влиянието на европейските институции у нас да има по-лоялна конкуренция и други нормални пазарни порядки, и това да спомогне за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика и на българските фирми. Оказа се, че според класификацията на Световния икономически форум в Женева, Швейцария, нашите фирми са между най-слабо конкурентоспособните не само в Европа, но и в света

След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението между страните членки, с най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и растяща социална поляризация и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, корупционни, институционални, съдебни, здравословни, санитарно-хигиенни и други показатели, присъединявала се до сега към общността. ЕС, разбира се, не е главният, нито пък единственият виновник за това. Но той не ни помогна, както се очакваше, да се придвижим по-бързо напред.

Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история. Един от големите проблеми на България е, че не се оправдаха очакванията ни за по-бързо, по-ефикасно и по-благотворно въздействие на ЕС за повишаване на ефикасността и цивилизоваността на нашето общество и на икономиката. По много от изброените признаци и показатели сме същите или почти същите, каквито бяхме преди присъединяването към ЕС. В най-добрите случаи подобренията са нищожни, едва забележими. Това може да се дължи както на недостатъчното положително въздействие на уж модерните закони и правила на ЕС, или на трудната ни възприемчивост за новостите.

Оказа се, че по-бързо и по-лесно възприемаме дефектите на западните общества и на пазарното стопанство в областта на престъпността и особено на организираната престъпност, корупцията, деструктивното лобиране, проституцията, търговията с оръжие, наркотици и жива плът, отстъпления от наши благородни семейни, добросъседски и междуличностни отношения и ценности, от грижи за децата и възрастните хора, за хората с увреждания, рязко е влошена битовата сигурност.

Гейовете редовно ни демонстрират натрапчиво своите сексуални отклонения и ни приканват да ги последваме. Отказа ни са склонни да обявяват за нарушение на човешките им права. Озаконяват се еднополовите бракове и осиновяването на деца от тях. Често пъти грижите за безпризорните животни у нас са по-големи, отколкото за хората. Съдилищата понякога осъждат на реално изтърпяване на присъда за убийство или малтретиране на животно, но само условно за същото престъпление спрямо човек.

Материалното богатство и парите станаха по-привлекателна ценност от добрия морал, почтеността, нравствеността, честността, взаимното уважение, готовността за взаимна помощ.По централни улици на градовете бандити издевателстват над беззащитни хора и около тях десетки други наблюдават, без да се притекат на помощ. Зачестява отвличането на малки деца, за да бъдат продавани в чужбина или още по-лошо – за да бъдат умъртвявани и техните органи продавани за трансплантиране. И т.н. и т.н.

В следващите редове ще спра вниманието на читателите върху някои аспекти на материалните поражениявърху нашата икономика, произтичащи от подготовката ни за присъединяване и от самото членство в Европейския съюз. Ще спра вниманието си върху разгрома на производствения и експортния потенциал на нашата икономика, който към края на 1990-та може да се квалифицира като потенциал на средно развита индустриално-аграрна европейска икономика в ниската част на тази група страни, а също и на масовата бедност, изразяваща се, между другото, и в драматичното намаление на потреблението на насъщни храни, извлечени от домакинските бюджети, наблюдавани от НСИ.

През последните 80-100 години ние сме били винаги в групата на няколкото най-слабо развити и най-бедни страни в Европа. Там сме и сега. Има обаче признаци някои от някогашните ни съседи по изостаналост да дръпват по-бързо от нас и да увеличават постепенно социално-икономическата си дистанция пред нас. Това е основание за сериозна тревога за нашето общество. Защото не е добре да сме в групата на последните, но е още по-лошо да сме последни между последните.

Разгромът на българската икономика

Някои хора са склонни да „забравят” историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята в европейски и световен мащаб. В България има забележително престараване в тази посока на най-високо равнище. Вместо да се учат от историята, някои хора се опитват да „поучават”, дори да „фабрикуват” историята.

В такава обстановка е полезно да се допитаме до социологическите агенции, за да научим какво мисли много по-широкият кръг от българските граждани. Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% – че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% – че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч. За разлика от тези изследвания, на които аз вярвам повече, напоследък научихме от Евробарометър, че за разлика от другите европейски народи, 75% от българите предпочитали да останат в ЕС. В това аз доста се съмнявам. Изобщо, съмнявам се все повече и все по-силно във всичко, което ни казват началниците от Брюксел.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява развитието на нашата страна. Десните политици и икономисти се занимават активно с преиначаване на процесите в България след 1944 г. Те упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече, обяснявайки неприятните, според тях, резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега погрешно страдат от носталгия по това мрачно минало.

В този хор от клевети може би има нещо вярно относно забравата. Някои неща наистина се забравят. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 27 години и каква е сега. Премълчава се разгромът на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Има една желязна мъдрост: когато числата говорят и боговете мълчат! Затова нека послушаме гласа на числата.

Започвам с напомняне на числата по едно от многото престъпни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Това е едно от най-големите престъпления на българските политици през последния четвърт век. Защото не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад по количеството и качеството на произвежданите продукти и услуги, по развитието и използването на трудовия и интелектуалния си потенциал.

Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.

Всички данни на които се позовавам в този панорамен анализ са от официални български източници, посочени под таблицата. Нито едно число от първичната информация не е измислено от мен. За да избегна добре известните на икономистите условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните и често променящите се цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни. Защото един тон е един тон – и тогава и сега. Един метър продължава да е един метър (виж таблицата). Докато един тогавашен лев не е равен на един днешен лев, поради влиянието на фактора „време”.

В следващите три таблици обхващам периода от 1988 до 2014 или 2915 г. Членството в ЕС обхваща последните 10 години. То обаче е предхождано от присъединяване към Световната търговска организация (СТО) и подготвяно от асоцииране към ЕС, и провеждане на икономическа политика под диктата на МВФ и Световната банка от 1990 г. През юли 1991 г. започнаха преговорите ни за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), предшественик на СТО. Преговорите за асоцииране към ЕС започнаха през Май 1992 г., а самото асоцииране влезе в сила от февруари 1995 г. Тази икономическа политика беше еднопосочна и еднаква по своята същност през целия 27-годишен период. Предходните фази подготвяха икономиката ни за изискванията на последващите, като се преливаха една в друга. Поради това разделянето им нито е възможно, нито е целесъобразно.

Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с разгрома на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години

1988 г.

2014 г.

Електроенергия – млн. квч.

45133

47485

Цимент – млн. т.

5,4

1,8

Прокат от черни метали – хил. т.

3322

939

Металообработващи машини – бр.

17441

1696

Електрокари – бр.

47400

119

Мотокари – бр.

35100

124

Електрически двигатели – хил. бр.

1891

226

Автоматични телефонни централи – хил. линии

436

х

Цветни телевизори – хил. бр.

124,3

х

Домашни хладилници – бр.

111000

х

Автоматични домашни перални – хил. бр.

57,3

х

Азотни торове – 100% азот –хил.т.

1134,7

315

Минерални торове– хил. т. хранит. вещество

724,1

458

Обувки-кожени – млн. чифта

25,8

11,6

Памучни платове – млн. кв. м.

361,7

7,8

Вълнени платове – млн. м.

45,0

2,1

Месо – хил. т.

565,6

155,8

Мляко – млн. л.

2509

69,9

Зеленчукови консерви – хил. т.

344

77,8

Гроздови вина – млн. л.

312,6

104,0

Плодови консерви – хил. т.

242,8

62,5

Растителни масла – хил. т.

171,6

95,9

Домати – хил. т.

809

122

Сирене – хил. т.

112,6

51,2

Захар – хил. т.

361

108

Ябълки – хил. т.

314

..

Грозде – хил. т.

929

..

Говеда – хил. бр.

в т. ч. Крави – хил. бр.

1615

646

549,7

352,5

Овце –хил. бр.

8593

1327,9

Разходи за научни изследвания – % от БВП

3,2

0,8

Изследователи – бр.

31412

25484

Раждаемост – на 1000 души от населението – %

13,0

9,2

Смъртност – на 1000 души от населението – %

11,9

15,3

Детски градини – бр.

4666

2002

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2016 г.
Пояснения: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2014 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Идеалното е ако имахме данни и за 2016 г., но това е физически невъзможно, тъй като последната редакция на този текст се прави днес – 3 януари 2017 г. Освен това, данните за 2016 г. едва ли ще се различават съществено от тези в 2014 и 2015 г. Показателно е, че в Статистическия справочник на НСИ от 2016 г. няма данни за производството през 2015 г., а са повторени тези от 2014 г. Това подсказва, че няма разлика между тях, защото сме в стагнация. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници.

 

 Разгромът на производствения потенциал предизвика също такъв разгром на експорта ни (виж таблица 2.):

Таблица 2. Износ на най-важни стоки от България

Продукти/Години

1988 г.

2015 г.

Електромотори – хил. бр.

836

..

Електронни калкулатори – хил. бр.

46,7

х

Електрокари – хил. бр.

44,7

х

Мотокари – хил. бр.

33,2

х

Електротелфери – хил. бр.

131,5

х

Електромери – хил. бр.

105,5

х

Телефонни апарати – хил. бр.

630

х

Радиотелефони – хил. бр.

121

х

Стругове – бр..

3278

х

Трактори – бр.

1717

х

Лагери – млн. бр.

12,4

..

Цигари – хил. т.

73,3

16,7

Азотни торове –хил.т.

319

..

Пресни плодове – хил.т.

-в т.ч. грозде – хил.т.

-в т.ч. ябълки – хил. т.

139,2

36,2

41,1

26,4

1,0

3,8

Пресни зеленчуци – хил.т.

-в т.ч. домати – хил. т.

109,3

78,9

28,1

4,4

Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т.

170,5

24,6

Яйца – млн. бр.

126,8

..

Трапезни вина – млн. литра

172,3

..

Ориенталски тютюн – хил. т.

54,9

34,7

Източник: НСИ. Статистически справочник 1989 г. и Статистически справочник 2016 г.

Пояснения: В колоната за 2015 г. знакът „х” означава, че износът е прекратен, а знакът „..” че няма данни за износ в Статистическия справочник. В повечето случаи това може да означава, че износът е минимален или е преустановен. Износът на грозде и ябълки в колоната за 2015 г. е за предходна година.

 

Тоталният срив на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на
лице от домакинството

Показатели/Години

1988 г.

2015 г.

Хляб – кг.

196,4

89,5

Месо – кг.

75,2

32,6

Риба – кг.

8,3

5,2

Прясно мляко – л.

195

18,5

Яйца –бр.

263

135

Плодове –кг.

109

47,6

Зеленчуци – кг.

109

68,4

Захар –кг.

35

7,0

Растителни хранителни масла – л.

22,9

16,5

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2016 г.

 

Анализът на данните от таблиците дава основание за следните изводи:

1. В таблица 1. присъстват 36 показателя от различни сектори и сфери на дейност, които дават задоволителна представа за общата картина на икономическото и социалното развитие на страната ни през този период. България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Съдейки по структурата на производството, към тази година сме били средно развита индустриалноно-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След 1989 г. започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло, дори леко повишено производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения от Съветския съюз.

2. Статистическите данни през годините показват, че производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства дори на нашия вътрешен пазар. Никоя от сегашните най-богати страни не си е позволявала такъв рязък пълен отказ от протекция на местното си производство на времето, когато е била на настоящото наше ниво на развитие.

3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и, на практика, не е осъществяван никакъв контрол. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са предприети наказателни мерки срещу нарушителите. Тогавашните български правителства и съдебната система не само толерираха, но и активно форсираха престъпната приватизация. Това сигурно не е правено безкористно или по някакви абстрактни идеологически причини!

4. Разрухата протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.

5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и дори неразопаковани нови машини и съоръжения. Защото новите собственици са били кръгли профани в конструктивните дела, но за сметка на това – големи майстори в престъпните сделки и в разпродажбата на готови ценности.

6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото модерно кооперативно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и бяха възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години през 1990-те и през първото десетилетие на новото столетие. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.

7. Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Почти никоя източноевропейска държава не е допуснала такова брутално разрушаване на производствено-стопански структури в земеделието си. Изколвани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.

8. Тоталният разгром на производството породи огромна безработица, емиграция на няколкостотин хиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на заетостта и доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства. Работещи в чужбина родители, за да припечелят за прехраната на своите семейства, изоставиха невръстни деца, които израстваха без нормална родителска грижа, топлинка и възпитание, под спорадичния надзор на 70-80 годишни баби и дядовци. Част от тези деца, озлобени от живота, с израстването си, за отмъщение се превръщаха в престъпници. Намалява обхватът и се срива броят на децата в училище, масово се закриваха училища в селата и малките градчета, започна ново повишение на неграмотността и на забравените лоши болести, особено сред циганското население.

Появи се дори официалното статистическо понятие „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, хора загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой всяко тримесечие (между 160 и 180 хил. души), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Това е груба манипулация на данните за истинската безработица. Официалната безработица сега е около 9-10%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени на времето границите за емиграция – този мощен социален отдушник, на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

9. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие по вина на ЕС по квоти на декар за новите членове на ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

10. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България през изминалите 27 години са в порядъка на 300-350 милиарда щатски долара. Последствията от този погром са зашеметяващи и ще се чувстват още много години. Бяхме и затова продължаваме да сме най-бедната страна в Европа.

Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, специално инженерно, медицинско, финансово-икономическо, агрономическо, хуманитарно и друго образование, на хиляди български учени. А сега се чувства масово дефицит на квалифицирана работна сила в производството и извън него. Защото част от него беше унищожена, а другата част – принудена да емигрира в чужбина.

11. Разгромът на производството, естествено засегна тежко и експорта. В 1988 г. България изнасяше в големи за нашата страна количества, средно и дори някои високо технологични продукти (виж таблица 2.). Износът на повечето от тези продукти сега е прекратен. Драматично спадна и износът на традиционни за нас земеделски продукти: пресни и преработени плодове, зеленчуци, грозде, трапезни вина, яйца и други. В нашия износ сега преобладават суровини, първично преработени материали, традиционни хранителни и нехранителни продукти с посредствени качества и на по-ниски експортни цени. Относително по-високотехнологичните продукти са 3-4% от общия ни износ. Преобладаващата част от предишните ни пазари: Русия, Украйна, други страни от бившия Съветски съюз, арабски и близкоизточни страни са безвъзвратно загубени.

12. Разрухата в производството и износа и последвалата масова и трайна безработица, силно рестриктивната политика по доходите, ограничиха търсенето на потребителски стоки. Спадна потреблението на хранителни и още повече на нехранителни стоки, поддаващи се на отложено потребление. Рязко спадна дори потреблението на насъщни хранителни стоки: месо, млеко, яйца, пресни и преработени плодове и зеленчуци (виж таблица 3.).

България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Чудно ми е по каква земя се движи този човек, с какви очи гледа своите сънародници! Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия тези години нямат равни на себе си в новата история на България. Нарасналата заболеваемост и връщането на редица забравени в миналото лоши болести се върнаха и обхващат все повечехора.

Трагичният опит на България може да бъде много полезен с отрезвяващото си въздействие за други източноевропейски страни. Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и държавите от Западните балкани да знаят, че същото очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи в обозримото бъдеще! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Като хиляди други българи, аз съм за Европейски съюз, но не тази пародия, която имаме сега!

Въпреки казаното до тук, аз и сега не препоръчвам България да напусне ЕС. Защото и преди 10 години, и сега нямаме по-добра алтернатива. Продължавам да съм за оставане в ЕС, но не тази пародия на интеграционна общност, какъвто е той сега. С наложените ни преди 10 години жестоки условия за присъединяване, между които и предсрочното закриване на атомните блокове в Козлодуй. Със забавеното отпускане на аграрни субсидии в продължение на 7 години и с насочването на квотите главно към зърненото производство, се ускори ликвидацията на овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, животновъдството, въпреки благоприятните ни природно-климатични условия, наличието на работна сила и на пазар за продукцията. С пълното откриване на нашия пазар за внос на плодове, грозде, зеленчуци от други южни страни членки и нечленки на ЕС, с далеч по-благоприятни природно-климатични условия от българските, нашето производство на такива полезни и високодоходни продукти е осъдено на ликвидация. Сега вече 80-85% от консумираните най-важни хранителни продукти внасяме от чужбина, докато до 1988 г. бяхме нетен износител на земеделски продукти в големи мащаби. Ние никога не можем да се конкурираме с тези страни, защото не можем да влияем върху природно-климатичната им конкурентоспособност.

С функционирането на Общия Европейски пазар в сегашния му вид, нашите едва прохождащи фирми през последните 10-15 години, не могат да се конкурират с фирмите от развитите страни членки на ЕС със 100-150 годишен производствено-стопански и търговски опит, с високо квалифицирани и опитни кадри, с много добра научно-техническа и внедрителска база, с дългогодишни традиции и връзки по целия свят. В тази ситуация, лишени от всякаква протекция по логиката на аргумента на прохождащата индустрия (infant industry argument), използван в миналото от фирмите на тези страни със солидна протекция, ние никога няма да можем да проникнем във високотехнологичните индустриални и други продукти и услуги и ще се задоволяваме с износ на суровини, първично обработени продукти и продукция на ишлеме. Така не се постига индустриален прогрес и високо благосъстояние.

Тежкото положение на по-бедните страни членки се усложнява още повече с провежданата политика на превръщането на ЕС във свръх държава, в Европейски съединени щати, с концентрация на всички важни управленски функции в Брюксел и отнемането на тези функции от националните институции (парламент, правителство и т.н.). Сегашните европейски държави ще се превърнат в административни области – изпълнители на решения, вземани от неизвестни, от никого избирани и на никого подотчетни, назначавани и повишавани по незнайни методи, висши чиновници с астрономически заплати и привилегии.

 Такава политика ще среща все по-остра съпротива от страните членки и ще ускори самоликвидацията на Европейския съюз в не много далечното бъдеще. Привържениците на свръхцентрализацията в ЕС, под флага на интеграцията, са най-активните разрушители на Съюза. Аз не съм за такъв Европейски съюз!

Проф. Иван Ангелов,

Член-кор. на БАН

Източник:епицентър.бг

Comments are closed.