Поклонението пред проф. Димитров ще е в НИМ на 4 юли, разпръскват праха му над Созополския залив

 

 

Поклонението пред проф. Божидар Димитров ще е на 4 юли 2018 г. (сряда) от 10.00 часа в Националния историчеси музей в квартал Бояна, ул. ул. „Витошко лале” №16, съобщиха от НИМ.

По заръка на проф. Димитров тялото му ще бъде кремирано, а прахът му разпръснат над Созополския залив.

Проф. Димитров беше дълги години директор на НИМ.

Известният историк и общественик почина внезапно на 1 юли 2018 г. на 72-годишна възраст.

Поклонението пред паметта на професора ще продължи до 16 часа. На този ден музея няма да работи за посетители, уточниха от там.

От този свят внезапно си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист, който завинаги ще остане в научната и в културната памет на България.

Ние, неговите колеги от Националния исторически музей, имахме изключителния шанс и привилегията да работим години наред под ръководството на уважаван, всепризнат и много продуктивен учен, който бе отдаден всецяло на любимата си история и на – без преувеличение – на с в о я музей.

С изумителната си работоспособност, с професионалната си упоритост и находчивост той участва активно в създаването, в укрепването и в утвърждаването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с престижно име у нас и в чужбина.

Едновременно с дълбоката и плодотворна бразда, която неуморно и последователно прокарваше в българската наука и култура като доктор на науките, професор, преподавател, Божидар Димитров бе и несравним и обаятелен медиатор и полемист – често настъпателен и встрастен, но винаги добросъвестен, честен и коректен.

Той живя някак забързано, енергично, спонтанно, но и целенасочено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, статии. Всичко, излязло изпод талантливото му перо, бе задълбочено и сериозно и в същото време – увлекателно и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките. Поради една съвсем проста причина – винаги е интересно и вълнуващо. Той бе любим автор, телевизионен водещ и откровен събеседник на малки и големи, на селяни и граждани, на хора от всички социални слоеве и с различни професии. Една от най-отчетливите причини за това бе неговото безгранично, почти неистово родолюбие, неговият живителен и утвърждаващ национализъм, неговата силна и изстрадана любов към българите – във и извън пределите на страната ни.

В тях, в сънародниците си, в техните благополучия и болки, той намираше смисъла да продължава с непрестанните си многопластови исторически търсения, с благородните си, неизменно патриотични инициативи. Всичко това правеше в името на Майка България, за осъществяване на нейните национални идеали. Именно и заради това той се опита да работи пълноценно и на политическото поприще, като и там бе същият – неподправен, прям, нестандартен, но винаги стабилно тежащ на мястото си. Неукротимият му дух, който не знаеше почивка, напоследък го изпрати отново в тази сложна сфера и до последните си часове той работеше по поредния си политически проект – богат личен влог за целокупния успех на България.

Като ръководител професор Димитров бе респектиращ и справедлив; като колега – толерантен и разбран; като приятел – верен и щедър. А във всички тези „длъжности“ – неизменно /само/ироничен, с уникалното си чувство за хумор.

Ето какъв човек загубихме без време.

Има нещо тъжно в това, че на професор Димитров не му достигнаха дните, за да довърши мащабните си строителни и възстановителни начинания – на материи – на паметници, крепости, църкви, на гробове на национални герои и др., и на идеи – за нови проучвания, открития, книги. Но така е – обикновено след такива „енциклопедични“ натури винаги остава и по нещо недовършено. Малката ни утеха е, че онова, което професор Димитров ни оставя в наследство, е намерило или тепърва ще намери място във вечния културен „трезор“ на България. А той самият завинаги ще остане в сърцата ни и като незаменим ръководител, но и просто като сърдечен колега и приятел, на когото винаги можеше да се разчита в тежки моменти.

Сега тежките моменти са най-вече за неговите близки и роднини, на които изказваме искрени съболезнования.

Загубата ни е голяма. Скърбим за професор Божидар Димитров.

Прекланяме се пред светлата му памет.

 

От колектива на Националния исторически музей

 

Comments are closed.