На 12 май 1876 г. е предаден и убит Георги Бенковски

 

Като апостол на Четвърти – Панагюрски, революционен окръг, той изнесе Априлското въстание на плещите си, но българите му се отблагодарихме с предателство и смърт.

Георги Бенковски – Гаврил Груев Хлътев, е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Баща му умира през 1848 г. и това принуждава бъдещия революционер да учи само до трети клас в основното училище в Копривщица. След това се обучава на терзийство и започва сам да се занимава с търговия; той обикаля Цариград и Анадола, печели и харчи спечеленото.

Пред Захарий Стоянов Хлътев казвал, че човек трябва да може да лъже, за да бъде успешен търговец. Десет години той живее в Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работи различни неща. Една година е гавазин на персийския консул и има хубава униформа и дори хората го мислят за самия консул.

Бенковски говори седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Името „Бенковски“ е взето от документ на поляк.

Ето какво пише летописецът на Априлското въстание Захарий Стоянов по този повод:

„Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му – Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрант. Когато пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова, познат вече на читателите. Тоя последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.“

В Букурещ Хлътев се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери, които трябвало да подпалят Цариград, преди да избухне Старозагорското въстание – през септември, 1975 г. Целта е да се предизвика смут в Османската империя. Граф Игнатиев е причината пожарът да не се състои.

Бенковски се връща в Букурещ и участва в създаването на Гюргевския комитет, който заседава на 11 и 12 ноември и на 25 декември 1875 г. и решава в България да бъде организирано въстание през пролетта на 1876 г.

Според плана на въстанието Г. Бенковски е помощник апостол на Четвърти революционен окръг с център Панагюрище; главният апостол в окръга е Панайот Волов, който отстъпва лидерството на въстанието на Бенковски.

Априлското въстание е обявено на 20 април – стар стил, през 1876 г. в Копривщица. Бенковски и другите апостоли са в Панагюрище. Когато разбират, че в Копривщица вече гърмят пушките, те обявяват въстанието и в Панагюрище. Бързо сформират чета, която тръгва да вдига околните села.

Тази чета е наречена „хвърковата“. С нея Бенковски успява да мотивира и мобилизира населението за участие във въстанието. В четата се включват и шестима хървати от Далмация и един германец, който работи на жп гарата в Белово. Единият хърватин е последният байрактар на четата.

След като въстанието е потушено жестоко, Бенковски, отец Кирил, Стефо – Далматинеца и Захарий Стоянов тръгват към Тетевенския балкан, където според „Записки по българските въстания“ на 12 май – стар стил, или на 25 май – нов стил, са предадени от дядо Въльо говедаря. Апостолът пада от мост в река Костина, пронизан от куршум на потеряджията Рюзгяр Х. Ахмед ага. Главата на Бенковски е изпратена в Ботевград, след това – в София. Отец Кирил е ранен и арестуван, Захарий Стоянов скача в реката и течението го отнася..

На 12 май е денят на Свети Тома Неверни, а ни, българите, изпитваме срам от поредното предателство.

Въльо превежда бунтовниците по специално построеното за целта мостче на река Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Говедарят е весел; той спира групата, преди да минат реката и казва:
„Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече”, упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.

З. Стоянов пише:
“Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели…”

Главата на Бенковски е отрязана и измита в близкото кладенче, което днес в памет на жестокото убийство е наречено „Кървавото кладенче“. По-късно главата е носена през Орхание до София и е изложена на поругание. Един свещеник я погребва в околностите на бъдещата столица на България. Тялото на войводата е положено тайно от една възрастна жена – баба Удреница, в тетевенска църква.

Роден лидер и пълководец
Това са най-характерните качества на Георги Бенковски. Той води смело четата, безстрашно се впуска в боевете, сякаш разбрал историческата важност на въстанието, предвидил ролята си в него. Преди погрома на въстанието той изрича думите:
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“

Бенковски е човек на действието, а не на думите, решителен и твърдо вярващ, че българите сами трябва да си помогнат в освобождението. Той изоставя сигурния си живот в името на висшия идеал – националното освобождение на България.

Росица Тодорова, Издателство”Распер”

 

Comments are closed.