Tyxo.bg counter

Навършват се 169 години от рождението на Христо Ботев

 

 

Христо Ботьов Петков,  известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище. Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.

 

През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.

Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.

На 19 май(нов стил 2 юни) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан

С изстрел в челото или в сърцето е убит войводата, къде е лобното му място и дали убиецът не е синът на баба Тонка Никола Обретенов – на тези мистерии няма ясен отговор

На 1 юни (20 май по стар стил) четата на Христо Ботев е в подножието на връх Вола. Предния ден той е написал писмо на апостола на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов да приготви четата и да излиза в Балкана. Заимов му отговаря, че е по-добре да превземат Враца, в която редовната турска войска била само 200 души. Стратегът на четата Никола Войновски, единственият завършил военно образование, отклонява предложението, защото по стратегически съображения трябвало да стоят на свободно място. Малко след това идва Митю Хаджиангелков и съобщава, че вечерта от Горна и Долна Кремена, Старо и Влашко село ще дойдат над 500 души при костеновския мост.

 

На уреченото място никой не се явява. Четата на Ботев тръгва към Вола. Там намират една овчарска колиба, вземат 5-6 агнета и ги пекат. Овчарят иска пари, а Ботев му отвръща: „И аз народ съм дошъл да освобождавам“, но му дава 4 турски лири. Тогава съгледвачите съобщават, че идва турска войска и четниците заемат позиция около Вола – по върховете Купена, Камарата, Клена и Околчица. На свечеряване битката утихва. Щабът на четата прави съвещание. Ботев е седнал в средата, отдясно е Перо Херцеговинеца (Петър Спасов Симеонов, наричан още Македонеца), до него са

Г. Апостолов и Сава Пенев, а отляво Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Димитър Габровеца-Тодорчето.

 

Ботев се надига иззад камъка да види какво става. В този момент се чува изстрел и той пада убит. От всички присъствали там оживяват само Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото и Сава Пенев. Спомени обаче пишат почти всички живи участници в четата. Така се раждат мистериите около въпросите кой, къде и как уби Ботев.

 

През 1878 г. в Русе Стоян Заимов записва спомените на Никола Обретенов, но записките попадат в Захари Стоянов, който ги използва в книгата си „Христо Ботйов. Опит за биография“, писана през 1889 г. Летописецът на българските въстания пише две основни и… неверни неща – на връх Вола куршум уцелил Ботев в челото и той паднал под разцъфнал шипков храст. По-късно споделял, че загърбил истината, защото смърт от куршум в челото му се е видяла по-героична.

Иван Вазов се доверява на четника Христо Иванов от Сопот, който казва, че Ботев е убит при Веслец от 2000 души башибозук. Народният поет пише стихотворението си „Веслец“, публикувано в стихосбирката „Тъгите на България“. През 1880 г. Столичната община приема стихотворението му за историческа истина и кръщава „Веслец“ една от улиците на града. Вазов се разкайва и казва, че той е причината да се именува улица на едни врачански лозя.

През 1900 г. Стефанаки Савов (б. а. – дядо на Стефан Савов) води група във Врачанския балкан, за да установи лобното място на Ботев. Стигат до извода, че е убит в подножието на връх Клена. Тези спомени са публикувани в сп. „Родина“, кн. 1 от 1901 г.

Същата година комисия от 9 четници трябва да каже къде точно е убит Ботев – по повод на 25-годишнината от подвига му предстои изграждане на паметник. На 20 май тя стига до извода, че „главното сражение е станало на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила“ (наричана още Купена), и се решава паметникът да е на връх Околчица, като на „място видно, лично достъпно и близо до последното сражение“.

И този вариант за лобно място на Ботев не се приема

 

През 1926 г. литературният критик Боян Пенев прави ново проучване. Той обаче се основава изцяло на Захари Стоянов и казва, че Ботев е убит на Вола. Само година след него Никола Обретенов, касиер на четата, без да познава имената на местностите, също тръгва по стъпките на войводата и казва, че Ботев е убит южно от връх Вола, в подстъпите към връх Камарата. През август комисия от Министерството на просветата с Димитър Страшимиров и проф. Йордан Венедиков също проследява пътя на четата, намира мястото на последния бой и казва, че Обретенов е прав. През 1953 г. друга комисия от БАН начело с акад. Михаил Димитров потвърждава тези изводи.

Днес обаче си вярваме, че Ботев е загинал на Околчица на 2, а не на 1 юни и всяка година там се провеждат тържествата за падналите за свободата на България.

След като е говорил пред Стоян Заимов за последния бой на четата,
Никола Обретенов потъва в дългогодишно мълчание Той го нарушава чак през 1915 г. пред Евгени Волков, който поради многобройните слухове търси истината за смъртта на Ботев. Пред Заимов през 1878 г. той казва, че Ботев „с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизо черкези“. Пред Волков обаче твърди, че Ботев е убит с куршум в сърцето, след като турците са се оттеглили от бойното поле: „Четата беше вече заминала надолу към извора. В това време Хр. Ботев се изправи, да види дали няма някъде неприятел, и откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето. Веднага той падна, не продума нищо.“ Този пасаж още повече засилва слуховете – изстрелът идва не откъм позицията на турците, а от мястото, където е четата. Никола Обретенов саморъчно подписва записките на Волков, удостоверявайки, че те са истина.

След 10 години обаче той обвинява Волков, че произволно вписвал в текста географски посоки ,и пак опитва да опровергае слуховете пред в. „Независимост“ в броевете от 31 май и 1 юни 1926 г. Тогава синът на баба Тонка казва: „След прекратяване на сражението не се чуваха никакви гърмежи, нито пък изсвири втора тръба. Ботев се повдигна, непредизвикан от нищо, но просто като войвода, за да види какво става с момчетата – отиват ли към извора. Аз съм уверен, че ако някой от нас се беше надигнал, куршумът щеше да удари него. Имало е някой, който се е целил, но не предполагам да е следял Ботева.“

На въпроса „Кой уби Ботева?“ Обретенов отговаря: „Ний не виждахме никакъв неприятел, никакъв черкезин и никаква пушка повече не пукна, макар Заимов да пише, че между нас и черкезите е имало престрелка до тъмнина. Черкезинът Джомбонес на 21 май сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня.“

Обретенов нарочва Джомбонес за убиец на Ботев. По-късно се явява и друг убиец – местният търговец Джамбаз Мустафа, който сам се хвалел из кръчмите. Неоспорими факти няма – все пак, за да не е българин, значи турчин трябва да е убил Ботев. От всичките бележки логичен е въпросът: кога Никола Обретенов казва истината?

По същото време Боян Пенев в кн. 5-6 от 1926 г. на сп. „Златорог“ пише: „Поетът е убит от българи
Един българин от Враца се изповядал пред митрополит Константин, че след разпръскване на четата намерил Ботев скрит в една пещера, ограбил го и го блъснал в скалистите бездни.“ И по-надолу: „Мнозина четници са предадени и избити от българи, някои са хвърлени в пропастите на Врачанската пещера.“ Всъщност Боян Пенев не казва нищо ново – още след убийството на Ботев из средите на хъшовската емиграция в Румъния и в Диарбекир, където са заточени неговите четници, се говори, че Ботев е убит от свои. Подобно нещо пише и Никола Обретенов, когато обяснява арестуването си и държането си пред турския съд: „Тодор Стойков от Микре, Ловешко, и Пенчо Йовчев, като мислили, че ще ги избавят, убили другарите си и ги обесиха, макар че бяха малолетни. От тях излезе легендата, че Ботев е убит от четниците си.“

И вместо да разсее мистерията, Никола Обретенов я задълбочава с противоречивите си показания.

Единственият неоспорим факт, потвърден от всички писали за четата, дори и от Н. Обретенов, е, че преди смъртта си Ботев е бил близо до отчаянието. Косата и брадата му са посивели за ден, дрехите му били окъсани от козите пътеки. Преди да ядат агнетата, хората от неговия щаб му обуват цървули, защото от ботушите му са останали само горнищата. Ботев е напълно разстроен от това, което вижда, и от бездушието на народа, който е тръгнал да освобождава. На всичко отгоре цял ден четниците остават без вода. Тогава войводата казва на Перо Херцеговинеца: „Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия.“ Тогава Перо му възразява: „Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега.“

Едва през 1927 г. Никола Обретенов се сеща, че Перо добавил: „Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата.

Мистерията задълбочава братът на поета Кирил Ботев, също участник в четата, който почти до смъртта си избягва да говори как е загинал Христо. Едва в края на 30-те години на миналия век той дава няколко интервюта. В едно от тях пред В. Христу казва, че се доверявал на спомените на Димитър Тодоров-Димитрото, който присъствал на смъртта на брат му. Димитрото му разказвал, „че Христо бил станал и отишъл напред, към гребена, просто за да се отдели от групата около него. В това време се чува изстрел.“ Кирил често казвал: „Лично аз не съм писал спомени и нямам намерение да пиша, защото онези истини, които зная, ще засегнат мнозина.“

Едни посочват Никола Войновски, защото единствен в четата разбирал от военна стратегия и Христо Ботев му пречел. Други казват, че убиецът на Ботев е Перо Херцеговинеца заради свадата му с Ботев преди смъртта му, трети изказват още по-смелата хипотеза – Никола Обретенов, защото в спомените си винаги дава объркващи факти – значи се чувства гузен. Едва ли ще има отговор на тази загадка.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Comments are closed.