Лазарова събота е! Момите благославят всеки дом за здраве и плодородие

 

 

Днес е Лазарова събота, а утре – седмица преди Великден, празнуваме Цветница.  Лазаровден е един от трите големи християнски празници, предхождащи Пасха.Според Библията на този ден Иисус Христос връща към живота приятеля си Лазар четири дни след неговата смърт. Бог казва „Лазаре, излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Ето защо името Лазар е символ на здраве и дълголетие.

Възкресяване на Лазаря в Библейския текст Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.

Народни обичаи

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден и винаги е в събота. Празникът започва рано сутринта. Младите момичета се обличат в празнични премени и се разделят на групи по 5-6 лазарки. Те обикалят селото, пеят и танцуват. Всички очакват лазарките с нетърпение.

Благославят домовете, в които влизат за здраве, плодородие и щастлив живот. В ръцете си лазарките носят малки кошнички, окичени със зеленина и цветя. В тях те събират получените дарове – яйца, сухи плодове, орехи, царевица, а после изиграят несключено лазарско хоро.

Те пеят за всеки член на семейството, за млади и стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост.

В песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

 Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

 че има ерген и мома, Лазаре,

 я ергена женете, Лазаре,

 я момата годете, Лазаре…

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. Ритуалите са свързани с преминаването на девойката от детството в зрелостта. Освен това бележат началото на Пасхалното тържество.

На този ден имен ден празнуват всички, носещи името на св. Лазар – Лазар, Лазарка, Лазарина и техните производни.

 

Comments are closed.