Историята на създаването на “Малчугана“ или ужасяващата тайна на градовете, които не съществуваха на картата (СНИМКИ)

 

 

Колко хора са нужни, за да се направи атомна бомба? Около 125 хиляди, ако броите жителите на цели три американски града, построени изцяло през 1943-а като част от „Проекта Манхатън“.

Градовете, които същевременно са били и възможност за експериментиране с нови архитектурни принципи, са Лос Аламос в Ню Мексико, Оук Ридж в Тенеси, и Ханфорд/Ричланд в щата Вашингтон.

Всичко това се случва в дълбока тайна, пише CNN. Градовете по това време не присъстват на никакви карти и почти никой от жителите им не знае, че там се работи върху нов тип бомба, а само че са част от някаква военна програма. За незапознатите тези градове са нормални места с някоя и друга странност: всяко бебе, родено в Лос Аламос, например, е било записвано с родно място Санта Фе.

Но на 6 август 1945 г., когато бомбата, наречена „Малчугана“, е хвърлена над японския град Хирошима, истинското предназначение на тези градове е разкрито пред света — и пред хората, които са живеели в тях.

Ничия земя

Тези градове са били проектирани така, че да включват огромни съоръжения, необходими за обогатяване на радиоактивни материали и конструиране на самите бомби. За да има терен за тях, американското правителство започва без много шум да изкупува земи през есента на 1942 г.

„Секретността е била впечатляваща. Съществуването на тези градове не е било разгласявано от правителството по време на войната“, разказва Мартин Мьолер, куратор на изложбата „Тайните градове: архитектурата и планирането на проекта Манхатън“.

Изборът на локации далеч не е случаен. Местата за градовете са във все слабо населени райони, което улеснява откупуването на земи и свежда изселванията до минимум. Освен всичко друго градовете са близо, но не твърде близо, до важни транспортни точки.

„Всички те са били на около 40-50 км от съществуващи населени места — достатъчно далеч през 40-те години, за да не бият на очи, но не толкова далеч, че хората да не могат да стигат до относително близко разположени гари“, обяснява Мьолер.

Като официална причина за изселването на хора от тези райони се посочва строителството на полигон за експлозиви. Най-вероятно целта е живеещите там да бъдат насърчени да ги напуснат от опасения, че домовете им може да бъдат разрушени. След като градовете и съоръженията са построени, се разпространяват много други неверни слухове, включително, че там се произвеждат амуниции.

Мьолер предполага, че само няколкостотин души в страната са знаели за бомбата, преди тя да бъде хвърлена над Япония. Нищо не се е съобщавало на десетките хиляди хора, които са живеели и работели в градовете, които създават бомбите. Те са били „като къртици в мрака“, както пише сп. Life през 1945 г. Естествено, хората подозират, че нещо се случва, но не знаят какво точно е то. Дори да работят с уран, никой до този момент не е виждал или чувал за ядрено оръжие. А и през 40-те години хората не биха разпитвали или оспорвали нещо, когато става дума за военни въпроси.

 

Билборд, призоваващ работниците в Оук Ридж, да не разкриват детайли за работата си.

Архитектурно наследство

Макар и построени набързо, трите града са били гостоприемни. Много малко от сградите са наподобявали казарми или конструкции за временно обитаване. Ръководителите на „Проекта Манхатън“ са смятали, че за да работят безпроблемно, работниците, и особено учените и инженерите, е трябвало да се чувстват като у дома.

Заради това те са се заели със строежа на еднофамилни къщи, пътища с много завои и жилищни райони със зелени терени. Хора, които са живели там дори по време на войната, разказват какви чудесни места са били тези градове.

Не всичко обаче е било прогресивно: неотделима част от планирането още от самото начало е расовата сегрегация.

И в трите града общият принцип е бил, че разделянето на хората според расата им е даденост. В Ханфорд са били сегрегирани не само афроамериканците, но и латиноамериканците.

Работнички си тръгват от завод за обогатяване на уран в Оук Ридж.

Тези райони и общности обаче са служили и като терен за експериментиране със зараждащи се архитектурни идеи. Оук Ридж е бил проектиран от Skidmore, Owings & Merrill. Компанията днес е корпоративен гигант, но тогава е била слабоизвестна фирма. На нея се е възлагало да прави неща, които архитектурните фирми никога не са изпробвали до момента.

„Те не само са отговаряли за цялостното планиране на града, но и са разработвали номенклатура за улиците, ръководили са строителното инженерство на селищата и цялостния дизайн за модулните сглобяеми къщи, които са се произвеждали в големи количества“, разказва Мьолер. Фирмите дори са участвали в подготовката на учебната програма в училищата. Според куратора тогава са били положени основите на съвременните мултидисциплинарни архитектурни фирми.

Трудните въпроси

На 16 юли 1945 г. ядрено оръжие е детонирано за пръв път в пустинята Ню Мексико, на около 150 км от Лос Аламос. Робърт Опенхаймер, физикът начело на „Проекта Манхатън“, я нарича „изпитанието Тринити“ и чрез нея проверява функционалността на по-комплексен оръжеен дизайн, който по-късно е използван в хвърлената над Нагазаки бомба.

Подготовката за изпитанието Тринити.

Ударната вълна от взрива се усеща на около 150 км разстояние, а ядрената гъба се издига на повече от 11 000 м височина. Цивилни американция я забелязват, така че армията е разпространява изявление, според което „се е взривило разположено в отдалечена локация хранилище за амуниции, съдържащо сериозни количества силно експлозивни вещества и пиротехника“.

По-малко от месец по-късно, на 6 август, бомбата е употребена в бойни условия и тайната е разкрита.

Президентът Труман огласява предназначението на трите тайни града. Реакциите сред жителите им са най-различни: някои хора първоначално са развълнувани и изключително горди, че са работили върху това ново оръжие. Смятат, че то е сложило край на войната, макар че тази теза е доста спорна.

Други са ужасени от факта, че са били част от всичко това.

Бомбата над Нагазаки е хвърлена три дни по-късно, на 9 август.

Що се отнася до изложбата, която разглежда миналото на тези три града, кураторът Мьолер отбелязва, че тя провокира въпроси за етичните проблеми при употребата на различните видове оръжия.

„Повече хора са загинали при бомбардировките на Токио с възпламеняващи бомби, отколкото при бомбардировките на Хирошима и Нагазаки, взети заедно“, казва той. Трудно е да се пресметне точният брой смъртни случаи, дължащи се на бомбардировките, заради продължителния ефект от радиационното заразяване, но Стратегическото проучване на бомбардировките от САЩ разкрива в доклад, че 100 000 души са загинали веднага от двете атомни бомби, докато 185 000 души са загинали на 9 март 1945-а при конвенционалните бомбардировки на Токио.

 

Източник: webcafe.bg

 

 

 

 

Comments are closed.