Защо Британия беше против Нюрнберг

 

 

Неотдавна английският вестник „Гардиън“ публикува статията „Британия не искаше Нюрнберг“, посветена на известния съдебен процес.

На Нюрнбергския процес международният трибунал разглежда обвиненията срещу 24 висши ръководители в нацистка Германия за престъпленията им срещу мира и планирането и воденето на агресивна война, за военните им престъпления и престъпленията срещу човечеството.

Според Йен Кобейн, автора на статията в британския вестник, неотдавна били разсекретени материали на шефа на британското контраразузнаване Ми5 – Гай Лидъл, от които става известно, че Британия е била против Нюрнбергския процес, а искала без съд да бъдат екзекутирани редица военни престъпници, други – изпратени в затвора.

„Уинстън предложил това в Ялта, но Рузвелт сметнал, че американците могат да поискат съдебен процес. Йосиф поддържал Рузвелт, като заявил откровено, че на руснаците им харесват публичните съдилища, провеждани с цел пропаганда…“

Нюрнбергският съд е процесът на победителите, без който според Сталин не може да се мине, за да не идва на никого в главата мисълта да напада Съветския съюз и още повече – да разпалва световна война.

Но за причините, поради които Великобритания и САЩ са били против съда, се мълчи. Но те се съгласяват процесът да се проведе при определени условия.

Целият свят знаел за Мюнхенския сговор на Н. Чембърлейн с Хитлер, знаел как Западът поддържал развитието на немския ВПК и др.

Цялата предвоенна политика на водещите западни страни е насочена за засилване на нацистка Германия и да бъде подтикната да нападне Съветския съюз. Обсъждането на тези въпроси, разследването на причините, довели до войната, се стремят да избегнат двете страни победителки.

Правителството на Великобритания последно през май 1945 г. се съгласява да бъде проведен съдът, но повдига сериозно искане за силното ограничаване на свободата на словото на подсъдимите на Нюрнбергския процес. То се страхува от „обвинения против политиката на Великобритания извън зависимостта от това, по кой раздел от Обвинителния акт възникват те…“. Това се говори в английския меморандум от 9 ноември 1945 г.

Американският представител на процеса Джексън заявява:

„Аз предполагам, че този процес, ако в него бъдат допуснати дискусии за политическите и икономическите причини за войната, може да нанесе неизброима вреда, както на Европа… така и в Америка…“

За каква „неизброима вреда“ на Европа и Америка говори Джексън?

Ролята на Запада в разпалването на Втората световна война характеризира в записките си Уинстън Чърчил:

„В историята, която, както казват, представлява списък с престъпленията, безумствата и нещастията на човечеството, след най-щателни проучвания ние едва ли ще намерим нещо подобно на такъв внезапен и пълен отказ от провеждащата се пет или шест години политика на благодушно умиротворяване и превръщането й почти мигновено в готовност да се заложи на явно неизбежна война в много по-лоши условия и в най-големи мащаби…“

Чърчил пряко посочва какво е правила Великобритания преди войната, а когато Хитлер „изменил“ на задълженията си на първо място да се бори с болшевизма, се налага Великобритания да влезе във войната в много „по-лоши условия“. В разпалването на Втората световна война сериозно е замесено и кралското семейство във Великобритания.

Веднага след края на войната по личното указание на краля Георг Шести британското разузнаване провежда бързо операцията по негласното изземане от германските архиви много компрометиращи Великобритания документи.

Всичко, което се отнася до кралското семейство, е иззето по времето на друга специална операция на британското разузнаване, която провежда Антъни Блант, който е член на прочутата Кембриджска петорка, работила за съветското външно разузнаване.

Документите, които засягат честта и достойнството и международния престиж на британската корона, той откраднал от Холандия, през която преминава нелегалният канал за връзка на Хитлер с нея.

Изводът е, че Британия действително е била против Нюрнбергския процес. Нужно е по-често да се споменават причините, поради които тя е против, и да се напомня за тях не само на британците, но и на цяла Европа.

Росица Тодорова, Издателство”Распер”

 

Comments are closed.