Tyxo.bg counter

Ето кои са световните олигархични кланове

Проф. Нако Стефанов

Трудно бихме разбрали съвременната цивилизационна, геополитическа, геоикономическа и прочее, „главоблъсканица“ без да проникнем, макар и в някаква минимална степен, зад кулисите на съвременните цивилизационни противопоставяния, геополитическо съперничество и стремеж към глобална доминация. Несъмнено, когато става дума за Запада се засягат гигантски пари, зад които стоят мощни сили, наричани „Световна олигархия“, „Дълбока държава“, „Световно правителство“ и т.н. За мнозина това може да звучи като „Теория на конспирацията“. Ала става дума за реални организации и конкретни хора.

Кратка историческа справка относно процеса на формиране на световната олигархия

Понятието „олигархия“ (ὀλιγαρχία) произхожда от гръцки език. „Олигош“(ὀλίγος) означава „малко“, а „архо“ (ἄρχω) – „управление“. Представлява форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Силата на тази „малка група“, т.е. възможността да се влияе върху поведението и функционирането на обществото, се основава на богатство или на заемане на високо място в политически „вертикал“. Когато властовите позиции са свързани с притежаването на богатство за такава група се използва термина „плутокрация“.

Обикновено властта чрез политика в олигархичен режим на управление трудно се предава по наследство. Докато властта чрез богатство като правило има свойството да се предава именно по наследствена линия. Именно затова, когато се говори за олигархични кланове става предимно дума за власт предавана от поколение на поколение, базирана на „Големите пари“.

Историята на „Големите пари“ започва в Западна Европа и Средиземноморието през Средновековието. Тя е свързана не толкова с търговия и даже грабежи, да не говорим за производство. Тръгва от лихварството.

Големите световни религии, най-вече християнството и исляма, са забранявали лихварството, като наказанието е включвало даже смърт. Да не забравяме, че средновековният човек е предимно „Vir religiosis“, т.е. „Човек религиозен“. Съответно религиозните заповеди са играли огромно значение в неговия живот.

Тук ще отбележим, че юдеизмът като етнорелигия също е забранявал лихварството, т.е. даването на пари срещу лихва, но това се е отнасяло само за юдеи. По отношение на „гои“-те, т.е. неюдеите, тази забрана не се е отнасяла. Това създава условия именно сред еврейството да се зароди значителен слой на лихвари, а съответно и ускорено да се създават богатства на основата на лихварството. Официалните историци твърдят, че едва в епохата на Реформацията(обществено-религиозно движение в Западна Европа, довело до създаване на протестантството. За начало на Реформацията се приема 1517 г., когато Мартин Лутър излиза с т.нар. 95 тезиса. Краят се датира с Вестфалския мирен договор през 1648 г., когато се прекратяват религиозни войни в Европа), а даже и по-късно – с буржоазните революции, се премахва забраната за лихварството. За Англия – това е XVI век, а за Франция едва края на XVIII век.

Но истината е доста по-различна. Още през Х-ХI в. в католическа Европа се формират нещо, което днес бихме нарекли „офшорни зони“, т.е. места, където се разрешава, макар и без излишен шум, лихварството. Това са градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука. Нещо повече, Орденът на тамплиерите, известен още като Орден на храма или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici), създаден през 1119 г., като духовно-рицарски отряд на бедни монаси-рицари, също започва да се занимава с подобна дейност. От 1139 г. орденът е директно подчинен на папата. Към края на XII век те получават правото да се занимават с банково дело и лихварство. Дотогава тамплиерите заемат пари от евреите-лихвари. Но, когато те самите започват да се занимават с лихварство, поради това, че дават по-изгодна лихва от евреите-лихвари, се превръщат в една от доминиращите финансови сили в Европа и Средиземноморието до XIV в. Тази доминация се прекратява, когато френският крал Филип IV Хубави забранява Ордена, а ръководителите му са екзекутирани.

Следва да се подчертае, че именно на базата на лихварството в горепосочените градове-държави започва да се формира капитализмът като нов тип обществено-икономическо устройство. Но все пак създадените в тях „Големи пари“ са по-скоро израз на локална, или в най-драстичния случай, какъвто е Венеция, на регионална олигархична власт.

Периодът XVI – начало на XIX в. е времето на формирането на Британската империя и едновременно с това е стартиране на процеса на изграждане на олигархия, но не като локално, но като световно явление.

Самата „Британска империя“ може да бъде наречена „Венециански проект“. В Средните векове(от V век след разпада на Западната Римска империя до XV в.) и в епохата на Ренесанса (XIV-XVII в.) Венецианската република е най-значима морска сила в основното търговско пространство на Средновековието – Средиземноморието. През XIII-XIV в. тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключово звено на търговията с коприна, зърно и подправки, както и важна база на Кръстоносните походи.

Трябва да подчертаем, че проникването на Венеция в Англия започва още през XIII век. Венецианските банкери, често наричани „ломбарди“, започват да плячкосват много части на Европа чрез фалшиви заеми. Английският крал Хенри III през 1255 г. става неплатежоспособен след като получава огромни заеми за финансиране на войни със 120-180% лихва. Именно тези транзакции създават основата за появата на Венецианска партия в Англия.

В резултат на Великите географски открития и отварянето на Новия свят за Западна Европа, както и вследствие на възникналата океанска търговия Америка – Западна Европа – Азия основното стопанско-комуникационно пространство, каквото е било дотогава Средиземно море, губи своето значение. Ключово такова пространство става Атлантическият океан.

Междувременно мрежите на венецианците в Европа се разделят на две крила. Едното е про-протестантско, т.нар. „Spirituali“(Духовните). След време то се превръща в партията на венецианската олигархия, наречена „Младите“ – „Giovani“. Обслужва Франция, Холандия, Англия и Шотландия. Другото е т.нар. „Zelanti“(Ревностните), ориентирани към поддръжка на Инквизицията. То е представено от папа Павел IV – римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559 г. Рожденото му име е Джовани Пиетро Карафа (на италиански: Giovanni Pietro Carafa). Известен е като баща на Римската инквизиция и създател на първия „Индекс на забранените книги“. По-късно „Zelanti“ се превръща в олигархична партия, наречена „Vecchi“ – „Старите“.

Проектът „Великобритания“ е създаден от „Младите“. Именно те формират Лондонското Сити – „the City of London“ или просто „theCity“, като ключов световен финансов център от началото на Новото време практически до днес. Всъщност Англия е превзета от венецианската олигархия на лихваро-търговската република, която извършва изгоден самодемонтаж. „Градът на каналите става безполезен: търговските пътища и епицентърът на световната политика безвъзвратно изчезват от Средиземно море в Атлантическия океан и венецианците се нуждаят от достъп до океаните и нов остров – по-близо до разгара на събитията в Европа. Те прехвърлят в Лондон вековния си опит на измама, конспирация, финансова и политическа манипулация …

Те не разчитат на кралете, а залагат на протестантски настроената търговска класа на Англия. Първоначално лорд Лестър основава Венецианска компания във Великобритания. На тази компания венецианците отстъпват някои от най-важните търговски пътища на Венеция … през 1581 г. под контрола на венецианците в Обединеното кралство съществува Левантийската търговска компания, която действа в източната част на Средиземно море, получавайки важни привилегии (т.нар. капитулации) от турските власти. След време двете гореспоменати компании се сливат и на тяхна основа през 1600 г. възниква огромната Източноиндийска компания(East India Company /EIC/, известна още като the Honourable East India Company /HEIC/ или the British East India Company/BEIC/, а също така неформално наричана John Company) – уникално образование, което има свои армия и флота, тайни служби и дипломация. Тази компания ще осигури успеха на британската колониална експанзия в Индия, поставяйки началото на Великата британска колониална империя. Пръв мениджър на Източноиндийската компания е Томас Смит – възпитаник на Падуанския университет, един от центровете на венецианско влияние.“(вж. в Калашников М., С.Кугуев. «Третий проект». Книга вторая: Точка перехода. Москва, Изд. „Аст“, 2006.)

Раждането и изграждането на „Големите пари“ – ключовите кланове

Първите „Големи пари“ са свързани с няколко фамилии и една важна институция. Несъмнено първа сред първите от тези фамилии е Ротшилд („Rothschild“). Първият, който носи това име е Исак Ротшилд (Izaak Elchanan Rothschild) роден през 1577 г. Но формирането на „Големите пари“ на фамилията започва с Амшел Ротшилд (Amschel Moses Rothschild), роден 1710 г., сараф и лихвар, обслужвал европейската княжеска фамилия от Хесен,. Смятан е за агент на венецианците и част от тяхната мрежа в Германия.

Именно неговият син, роденият през 1744 г. във Франкфурт на Майн, Майер Ротшилд (Mayer Amschel Rothschild) поставя началото на „Големите пари“. Огромен тласък в натрупването на същите стават Наполеоновите войни (1803-1815 г.). Оттук нататък войните, революциите, сблъсъците стават важен инструмент за фамилията Ротшилд с най-високи темпове многократно да увеличават своите богатства. Ключово значение за нарастване на състоянието на семейството изиграва налагането на „златен стандарт“. Основен двигател за прокарването на „златния стандарт“ играе Великобритания, където позициите на Ротшилдови са особено мощни, тъй като те контролират Банката на Англия. Посредством тази банка те доминират и многобройните британски колонии, над които „Слънцето никога не залязва“.

Трябва да се подчертае, че позициите на фамилията се разпространява във всички основни финансови центрове на Запада, където се създават клонове на същата – Австрия, Неапол, Франция и Великобритания. За силата на семейството може да се съди и от факта, че през 1913 г. се формира Федералната резервна система(ФРС) на Щатите, в която основен акционер става Банката на Англия, намираща се под изключителния контрол на Ротшилдови.

Тук трябва да се спомене за връзките на фамилията Ротшилд с другия най-голям клан на „Големите пари“ – този на Рокфелерови. Въпреки разпространените легенди за конфликтите между двата клана, известните факти, говорят по-скоро за сътрудничество между тях. Естествено последното не изключва от време навреме наличието на „търкания“ помежду им.

Кланът Рокфелер(The Rockefeller family) се предполага, че е едно от най-мощните семейства, ако не и най-мощното семейство в историята на Съединените щати. Основател на семейството Рокфелер е роденият в Грейнджър, щата Ню Йорк, в протестантско семейство бизнесмен Уилям Рокфелер,. Той има шест деца с първата си съпруга Елиза Дейвис. Най-известните от тях са масонските магнати Джон Дейвис Рокфелер и Уилям Рокфелер, съоснователи на Standard Oil. Големите си пари кланът прави чрез петролен бизнес в края на XIX и през XX в. Семейството е известно и с дългогодишната връзка и контрол над Chase Manhattan Bank. По повод на семейството Рокфелер тясно свързаният с него виден американски политик Хенри Кисинджър казва, че който контролира нефта, той контролира народите, а който контролира производството на храни, контролира човечеството. Рокфелерови освен нефтения бизнес се занимават и с производството на средства за растителна защита, а също така с ГМО(генно-модифицирани организми).

Контактите между клановете Ротшилд и Рокфелер имат дълга история. Главата на клана Морган – J. P. Morgan, който е емисар на Ротшилд, е близък роднина на фамилия Рокфелер.През 2000 г. Ротшилдовската банка «J.P. Morgan» се обединява с Рокфелеровата «Chase Manhattan». Така възниква «J.P. Morgan Chase», която днес е една от водещите западни банки. На 30 май 2012 г. главата на клана Рокфелер, днес покойният Дейвид Рокфелер, и ръководителят на една ог групите на британската част на династията Ротшилд – Джейкъб Ротшилд обявяват за обединяване на бизнеса си. Следва да се има предвид, че френската част на Ротшилдови не участват в това обединение.

Наред с клановете Ротшилд и Рокфелер третият представител на „Големите пари“ е една институция – Ватиканът. При Светия престол съществува т.нар. „Институт за религиозни дела“/ИРД/(на итал. ез Istituto per le Opere di Religione), който изпълнява функцията на банка на Ватикана. Създаден е в края на XIX век и се смята за частна банка на Римския папа. Тази банка е свързана с много скандали и „мръсни тайни“. Тук могат да се споменат както тесните връзки с нацистка Германия през Втората световна война, така и взаимоотношенията с масонската ложа „П-2“, но също и времето, когато начело на ИРД е сицилийският мафиот Микеле Синдона, а също и сменилия го Роберто Калви, намерен обесен под мост в Лондон през 1982 г.

В периодите, когато начело на Ватикана са Йоан Павел II и Бенедикт XVI ИРД е под командването на «Opus Dei». Сега при папата-йезуит Франциск начело на ИРД е Малтийският орден.Ролята на Ватикана в съвременна глобална олигархия може да се види в глобалните мрежи от банки, които определят световната цена на златото, а именно:

  • Контролираната пряко от групата Ротшилд Група на банките «Inter-Alpha» – 11 банки, които, обаче, са също така в пряк алианс с ИДР – Банката на Светия престол;

  • Мрежата на Европейския съюз – т.нар. «The European Financial Services Round Table», EFR, състояща от 22 банки;

  • Американският форум за финансови услуги – Financial Services Forum, FSF, 16 банки, под контрола на династията Рокфелер;

  • Системно важни банки» (G-SIBs), т.е. сформирана през 2012 г. от Съвета за финансова стабилност (Financial Stability Board) на Г-20, т.е. «Големите двадесет“ – група от 30 банки.

Другите „Големи пари“ извън и заедно с трите водещи клана

През 2011 г. в Цюрихския университет (University of Zurich) група изследователи под ръководството на James B. Glattfelder по незнайно чия поръчка, провеждат изследване под наименование „Мрежата на глобалния корпоративен контрол“/The Network of Global Corporate Control/.

Обект на изследването са 43 060 транснационални корпорации, идентифицирани според определението на ОИСР /OECD/ – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проследявайки капиталовите връзки на този „връх на сладоледа“ в глобалния корпоративен свят те стигат до резултата за глобалната капиталова свръхконцентрация. Като разплитат мрежата на собствеността екипът от учени установява, че повечето финансови вериги са в „суперанклав“ от 147 компании. Техните активи се пресичат помежду си, като в действителност става дума за обща собственост, която представлява финансов конгломерат, контролиращ 40% от глобалното корпоративно богатство.

Повечето от тези „супер-корпорация“ са финансови институции. Така че в топ 10 са включени:

1. Barclays plc

2. Capital Group Companies Inc

3. FMR Corporation

4. AXA

5. State Street Corporation

6. JP Morgan Chase & Co

7. Legal & General Group plc

8. Vanguard Group Inc

9. UBS AG

10. Merrill Lynch & Co Inc

Въз основа на този резултат може да се направи извода за наличието на „глобален суперкапитализъм“, установил, къде мълчалив, а къде не толкова мълчалив контрол върху голяма част от процесите в света.

Нако Стефанов, Поглед.инфо

Comments are closed.