Евростат: Българинът дава най-много пари за храна

 

 

Най-голямото перо от харчове в „потребителската кошница“ на българина за 2017 г. е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС.

По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където „храната“ е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.

Общият потребителски разход на българина по различни пера, е бил 82 процента от общо 100, от които близо една трета, или 30 процента, са отивали за храна и неалкохолни напитки.

Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – около 15 на сто. За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари – 4,2 на сто.

За здравеопазване българинът е отделял 5,4 процента, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации – по 4,4 на сто и др. В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата – 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.

От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът – близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто – по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства

(над 52 процента) са имали по един автомобил, а 5 на сто – по два или повече автомобила. Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони – 32 процента и т.н.

Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС са свързани с поддръжката на жилището.

Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат. Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление (тук се изключва покупката на жилището).

Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт – 13 на сто. Около 12 процента европейците са харчили за храна. Следващите разходи за европейците са били за „ресторанти и хотели“ и „отдих и култура“ с дялове от около 9 процента, отчита анализът.

Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия – близо 30 процента, Дания – 29 процента, Великобритания – 27 процента, Швеция и Франция – по 26 процента и др.

Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта – 19 процента, Кипър – 17 процента и Испания – 16 процента.

Ситуацията при съседите ни е следната – в Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента – за храна и 16 процента – за хотели и ресторанти.

В Румъния най-значителни (подобно на България) са разходите за храна – 28 на сто, за дома се харчат около 22 процента от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт – 12 процента.

През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за „ресторанти и хотели“ – 51 процента над средното за ЕС., за „храна“ – също 50 процента над средното за ЕС, за „отдих и култура“ – 48 на сто над средното за ЕС.

Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 74 на сто над средното за ЕС. Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ – 63 процента над средното за ЕС.

Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите – 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за „дрехи и обувки“ – 34 процента над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.

 

Comments are closed.