Доц. Йордан Величков: Чест прави на правителството, че не се поддаде на антируската провокация!

 

 

Доц. д-р Йордан Величков е юрист и дипломат.

Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада.

Депутат в 40-ото НС.

Преподавател по международни отношения.

Преди 148 г. пруският (все още) канцлер и обединител на германския народ Ото фон Бисмарк, обвинен, че не спазва нормите на международното право, гневно отговаря: „Такова право няма, няма ! Няма!“ И доказа, че правото принадлежи на силния. А и на този, който не го зачита.

Според авторитетни международни наблюдатели и юристи скандалът „Скрипал“ трябва да се разглежда от две страни -юридическа и политическа. На срещата в Брюксел, състояла се на 23 март 28-те лидери на страните членки на ЕС се съгласиха, че е много вероятно Русия да е отговорна за нападението с невропаралитично вещество срещу двойния агент Скрипал и дъщеря му. Несъмнено, тази позиция само потвърждава твърденията на представители на правителството на Великобритания за възможна руска намеса в казуса „Скрипал“. Според Лондон има „предположения“, „подозрения“ и „предполагаема руска намеса“, което е достатъчно основание опитът за покушение срещу двойния агент да бъде вменено във вина на руската държава.

Очевидно, международната общност става свидетел на безпрецедентен международно правен абсурд. Отправя се крайно сериозно обвинение срещу една страна, което е изградено изцяло върху хипотетични, т.е. предполагаеми, а не обективни и аргументирани доказателства. Такова обвинение, отправено между другото твърде прибързано, е в пълно противоречие и в нарушение на основни принципи и вековни постулати на националните законодателства и международното право. „Всеки е невинен до доказване на противното“ и „Съмнението в извършване на дадено престъпление е в полза на заподозрения“ са основополагащи правни норми, приети и утвърдени още в римското право.

Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвинение, изградено не върху сериозни и аргументирани доказателства, а на базата на голословни предположения и подозрения. Освен това липсва обективен и обстоен анализ на причините на самия акт на покушението. Кой има интерес от неговото извършване? Само Русия ли? И то в момент на нестихваща остра антируска пропаганда и политическа кампания и пред предстоящи президентски избори с безспорен фаворит.

Наред с това предстои и провеждането на изключително авторитетно спортно събитие – световното първенство по футбол в Русия. Според реалностите в Руската федерация и на международната сцена руското правителство има най-малко изгода от извършването на подобна престъпна провокация. Но освен отправените обвинения срещу Русия има ли и други заподозрени субекти, които са заинтересовани от въпросния престъпно-скандален случай. Лондон по този въпрос мълчи.

Освен като юридически казус, покушението може да бъде разгледано и като политически акт. Крайно прибързаната и остра реакция на правителството на Великобритания срещу Русия, което не дочака дори експертните заключения по случая, както и получения светкавичен „жест на солидарност“ от някои европейски съюзници, свидетелства за намеренията на Лондон и на заинтересовани външни сили да използват покушението за политически цели. Фактът, че такъв относително незначителен случай се политизира, подчертава твърдото намерение на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде използван за създаване на допълнително напрежение в руско-европейските отношения.

Припряната реакция и отправени необосновани антируски обвинения са мотивирани от още един фактор. Все по-честите изказвания на някои европейски политици от необходимостта за преоценка и подобряване на отношенията ЕС-Русия, включително и отмяна на санкциите, засягащи не само руските, но и европейските интереси. Освен това на руската страна, според тях, трябва да се гледа като на необходим партньор в разрешаването на сложни въпроси, засягащи международната общност.

Среди извън Европа, обаче, разполагащи с внушителни икономически и властови ресурси, които не само с тревога следят отношенията Европа-Русия, но и упорито се противопоставят и осуетяват едно по-тясно сближаване и установяване и поддържане на активен, взаимоизгоден диалог между Москва и Брюксел. Провокираният от тези сили грузинско-руски конфликт и особено дестабилизацията и гражданската война в Украйна, нанесоха сериозен удар върху отношенията Русия –ЕС. Нещо повече – с огромни усилия и груб натиск върху европейските съюзници те успяват да поддържат на доста високо ниво напрежението и недоверието на континента. Те са и факторът, който взриви арабския регион и провокира мащабна бежанска вълна, която е без аналог в световната история. Естествено за сметка и срещу интересите на европейските съюзници.

Наред с юридическия и политически аспект на случая „Скрипал“ международната общественост стана свидетел на една безпрецедентна за международното общуване проява. Такъв акт на мащабно експулсиране на дипломатически сътрудници няма в световната дипломатическа история. Дори при цинично скалъпената провокация срещу Сергей Антонов, която му костваше живота, и огромните морални и икономически вреди, нанесени на българската държава, България и нейните съюзници тогава запазиха самообладание и се въздържаха от подобни абсурдни решения, на които сме свидетели днес.
Но очевидно целта оправдава средствата. След като глобалистките среди и техните поддръжници в Европа са решили провеждането на безкомпромисен антируски курс, то за неговото реализиране и провеждане са позволени всички средства и всякакви похвати.

Чест прави на българското правителство, че не се поддаде на поредната антируска провокация!

 

(Публикуваме мнението му, споделено във фейсбук)

 

Comments are closed.