Tyxo.bg counter

Днес се навършват 99 години от Великата Октомврийска Революция

20121106213412969_2
1917 година е година на революции в Русия.
В нейното начало избухва Февруарската революция.
В нейния край – Октомврийската революция.
Защо 1917 година е година на революции в Русия?
От началото на ХХ век Руската империя е в перманентна социално-икономическа криза, чийто първи израз е революцията от 1905 година.
Кризата се задълбочава по време на Първата световна война (1914 – 1918) и става повод за зараждане на революционна обстановка и падане на царизма. Войната изостря проблемите с изхранването на населението и армията. Намаляващите доходи не могат да компенсират галопиращата инфланция, която сваля стойността на дореволюционната рубла на 7 копейки. Големи размери придобиват спекулата и корупцията.
Въпреки обявената с царски манифест от 1905 година конституционна форма на управление,  възможностите на гражданството за контрол върху властта са ограничени. Практически императорската власт запазва абсолютиските си права във време на европейски конституционализъм и парламентаризъм.
Цар Николай ІІ губи доверието на всички слоеве на руското общество, включително и на Руската православна църква. Царското семейство изпада в изолация.
В началото на 1917 година политическата опозиция на царизма започва да се обединява, което провокира засилване на режима и неговия репресивен апарат.
Липсата на демократични права и свободи, чрез които гражданите да изразяват волята си е предпоставка недоволството им да придобие размерите на революция.
Революцията започва на 23 февруари в Петербург с женска демонстрация срещу глада и войната, която прераства в стачка. В нея се включват 30 000 души, издигайки лозунги “Долу царизма”, “Долу войната”. Многохилядни демонстрации се провеждат и в други руски градове. Депутатите в Държавната Дума се противопоставят на разпоредбата на Николай ІІ за военно смазване на бунта и с представители на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати съставят Временно коалиционно правителство от либерали и социалисти (меншевики и есери). Начело на правителството застава княз Лвов, а по-късно социалистът Керенски.
Част от въоръжените сили  в столицата преминават на страната на новото правителство. На 28 февруари те превземат Зимния дворец и арестуват царското правителство. На 2 март цар Николай ІІ абдикира от престола. Царското семейство е поставено под арест. След революцията в Русия се установява своеобразно двувластие – от една страна, Временното правителство, от друга – Съветът на работническите и войнишките депутати. Правителството приема Декларация за гражданските свободи, всеобща политическа амнистия, премахване на ограниченията по национален и религиозен признак, свобода на сдруженията, премахване на цензурата и свобода на словото и печата. Въведен е монопол върху цените на хляба и купонна система, за да се реши въпросът с глада, но опитите в тази посока са неуспешни. По инициатива на Петроградския съвет във фабриките са създадени самоуправляващи се фобрично-заводски комитети, които избират фабричното ръководство от средите на работниците, Въведен е 8-часов работен ден. Временното правителство декларира провеждането на аграрна реформа – един от болезнените въпроси в Русия, но реална политика в тази сфера не е извършена.

Правителството влиза в остър конфликт с обществеността с декларираната от него позиция, че Русия ще продължи участието си във войната, която поема 80% от държавните разходи. До есента на 1917 година промишленото производство намалява с над 35 %, хлебната купонна дажба намалява на 200 грама на ден, а цената на хляба нараства 16 пъти в сравнение с довоенния период, на картофите – 20 пъти, на захарта – 27 пъти. Огромните разходи във войната, тежкото положение в недобре развитата в сравнение с европейската руска индустрия, която не е в състояние да поеме изпитанията на войната, повишаването на косвените данъци, инфлацията водят до задълбочаване на икономическата криза, която неминуемо прераства в политическа – демокрацията е изправена пред изпитание. През септември – октомври броят на крайно недоволните от управлението на Временното правителство нараства на 2,5 млн. души – почти 8 пъти повече от месец февруари. По селата започва саморазправа между селяни и помешчици – собственици на земя. Критично е положението и на фронта. Засилва се неподчинението на войниците, дезертьорството, което прави участието на държавата във войната неефективно. В големите руски градове започват да се провеждат многохилядни антивоенни протестни митинги, организирани от болшевиките. Тяхното влияние расте във фабричните комитети, в градските съвети, сред войската.

На 3 април от Цюрих през германска територия в специален пломбиран вагон в Петербург пристигат група болшевики начело с техния лидер Владимир Илич Юлянов – Ленин. Още в реч на финландската гара той поставя нова програма за действие, чиято основна цел е взимането на властта в страната.  По-късно от тук – Финланди, укривайки се от властта Ленин ръководи с директиви и разпоредби организирането на Октомврийската революция. На 4 април той официално излага т.нар. “Априлски тезиси”, в които отбелязва, че политиката на Временното правителство не съответства на очакванията на руския народ. То не може да осигури на страната незабавен мир и да осигури земя на селяните – мир и земя. Според Ленин острите социално-икономически проблеми могат да бъдат решени, но при условие, че двувластието в страната бъде ликвидирано и цялата власт бъде предадена на Съветите ( съветите са създадени по време на революцията от 1905 година, като градски самоуправляващи се общини – комуни, на трудещите се. Те възстановяват своята активна дейност по време на Февруарската революция). На този етап “Априлските тезиси” не апелират към пряка революция. Те са програма за мирен преход към болшевишка власт, като втори етап на революционните промени, започнали през февруари 1917 година – социалистически етап, при който цялата власт да премине в ръцете на работниците и бедните селяни, представяни във властта само от Болшевишката партия.

Владимир Илич Ленин (1870-1924) е роден в с. Симбирск в семейството на училищен инспектор. Приет е да учи право в Казанския университет, но е изключен от там поради участие в студентски антиправителствени вълнения.  Именно тук той се запознава с марксистката философия. По-големият му брат  Александър е осъден на смърт заради участие в опит за покушение над цар Александър ІІІ.  През 1890 година Ленин продължава юридическото си образовение в Петербургския университет. През 1895 година заминава за Швейцария, където се среща с Плеханов и с видни деятели на социалистическото движение. Връщайки се в Русия създава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа. Заради тази своя политическа дейност е арестуван и изпратен на заточение в Сибир, където пише първите си научни трудове.  След освобождадаването му заминава в емиграция, където започва да издава вестник “Искра” с цел пропаганда на марксизма. Вестникът се превръща в трибуна на създаващите се нелегални болшевишки организации в Русия.  В книгата си “Какво да се прави?”  Ленин излага концепцията си за изграждане на болшевишка партия – немногочислена, строго централизирана, призвана да бъде авангард на работническата класа срещу буржоазията. Тази своя концепция Ленин излага на ІІ Конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 година. Предложената от него програма на партията се състои от две части – програма-минимум и програма-максимум. Първата предлага сваляне на царизма и установяване на демократична република, а програмата-максимум определя крайната цел – изграждане на социалистическо общество посредством Диктатура на пролетариата. Предложената от Ленин партийна програма довежда до разкол в партията на “твърди” (неговите подръжници) и “меки”, които отхвърлят радикалните предложения на Ленин. Неговите последователи на конгреса са болшинство – болшевики, като останалата част, малцинството, получават наименованието меншевики. През 1912 година разривът между двете фракции става пълен и Ленин започва да издава изцяло революционния вестник “Правда”. Той не очаква революция през 1917 година, но след нейното избухване през февруари, се завръща в Русия и започва подготовката на нова – социалистическа революция.

През юни – юли 1917 година  ЦК на РСДРП подготвя  масови антивоенни демонстрации в Петербург и други руски градове, за да застави Временното правителство да предаде властта на Съветите. На 3 – 4 юли в Петербург между демонстрантите и защитниците на правителството избухва въоръжено стълкновение, в резултат на което са убити и ранени повече от 700 души. Правителството обвинява болшевиките в предателство и издава  заповед за арестуването на Ленин, Троцки, Каменев и други ръководни лица на партията. Генерал Корнилов, главнокомандващ на въоръжените сили предлага на Временното правителство да забрани митингите, възстанови смъртното наказание, да създаде концентрационни лагери за неподчиняващите се войници и да обяви военно положение. Исканията на Корнилов са подкрепени първоначално от властта, която се опитва да използва генерала за ликвидиране на съветите. Узнавайки за това, болшевиките поемат курс на подготовка на въстание за въоръжено взимане на властта. Същевременно ген. Корнилов се опитва да се възползва от правителствената криза, за да установи  военна авторитарна диктатура. При тези обстоятелства Временното правителство на Керенски го арестува, сформирано е ново правителство от либерали и умерени социалисти – меншевики и есери, без подкрепа на представители на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати, което обявява страната за република с цел да намали революционното напрежение без да е свикано Учредително събрание.
Натрупаните социално-икономически проблеми, изтощителната война, пасивността на Временното правителство за извършване на належащи реформи води до намаляване на неговия авторитет. Негова алтернатива стават болшевиките, предлагащи по-радикални реформи под лозунга – власт на Съветите, мир на народа, земя на селяните, заводите и фабриките на работниците, с който получават широката подкрепа на масите. След опита за военен преврат на ген. Корнилов и налагане на диктатура като възможност за решаване на кризата, те преминават към пряка подготовка на въоръжено въстание за завземане на властта.  На 7 октомври Ленин се премества от Финландия в Петербург, където за ръководен орган на въстанието е създадено Политбюро в състав Ленин, Троцки, Сталин, Бубнов, Зиновиев и Каменев. Създаден е Петроградски Военно-революционен комитет за разработка на плана на въстанието и неговото провеждане, на който съдейства вече съдадената от Троцки Червена армия на Съветите. Засилена е агитацията сред населението за необходимостта от смяна на правителството. Властта отговаря с репресивни мерки срещу болшевиките. Въстанието избухва на 24 октомври. Завзети са сградите на гарата, телеграфопощенската централа, държавната банка, блокирани са мостовете и военните училища. По улиците се водят боеве между войниците на Червената армия и правителствените войски. На 25 (7 ноември) градът е изцяло под контрола на болшевиките. Сутринта на този ден Петроградският съвет разпространява възванието на Ленин – “Към гражданите на Русия”, в което той официално призовава към смяна на властта.
.

 .

В нощта на 25 срещу 26 октомври на Временното правителство е изпратен ултиматум да предаде властта, след което започва щурм на Зимния дворец, сигнал за което дава със залп крайцерът “Аврора”. По това време Ленин е в двореца в Смолни, а практически ръководител на революцията е Троцки. За разлика от Февруарската революция, октомврийският преврат е изключително добре подготвен. До края на октомври е овладяна и Москва.

На 25 срещу 26 октомври Временното правителство е свалено от власт, а членовете му са арестувани. Новото правителство – Съвет на народните комисари начело с Ленин, започва да управлева с декрети до свикването на Учредително събрание. ІІ Общоруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати (висш законодателен орган до свикването на Учредително събрание през 1918 година), свикан по време на революцията, приема Декрет за мира и Декрет за земята. Декретът за мира обявява изтеглянето на Русия от войната (Брест-Литовски мирен договор от 1918 година) и съдържа нереален призив към воюващите страни да сключат в рамките на три месеца примирие и мир без анексии и контрибуции.
Декретът за земята декларира премахване на частната собственост върху земата, национализация на земята и земните недра, и конфискация без право на обезщетение на земята на помешчиците и едрите земевладелци и предаването й на разпореждане на местните селски комитети и областни Съвети на селските депутати, които периодически да я преразпределят. Този декрет във втората му част никога не е изпълнен от болшевиките. Декретите имат за цел да отговорят на очакванията на масовата част от населението, то да бъде спечелено от новото правителство, без да се отчита, че тяхната реализация може да доведе до гражданска война.
Идвайки на власт болшевиките се стремят да реализират марксистките теоретични принципи за създаване на общество без класови противоречия. Работата си те считат за застрашена от вътрешни и външни врагове,  поради което отделят специално внимание на създаване на апарат за защита на новата власт. Веднага след завземането на властта е създадена работническо-селска милиция, народни съдилища, революционни трибунали за политическите дела.
През декември 1917 година е създадена Общорусийска Извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите  – ВЧК (по-късно ГПУ, НКВД, МГБ, КГБ), начело с Дзержински, която получава широки пълномощия – от арести и следствия, до изпълняване на присъди. Комисията е под държавен контрол и съгласува своите действия с висшите партийни и държавни ръководители. На 12 ноември са проведени избори за Учредително събрание. Резултатите са показателни: от 715 места 16 получават кадетите-либерали, 412 – есерите (социалисти-революционери), 17 – меншевиките (социалдемократи), 183 – болшевиките и 87 мандата получават другите партии. Учредителното събрание трябва да узакони новата власт в Русия и нейното бъдещо развитие. Събранието започва работа на 5 януари 1918 година.
 Болшевиките внасят за обсъждане и приемане “Декларация за правата на трудещия се и експлоатиран народ”, искат утвърждаване на издадените декрети и провъзгласяване на Диктатура на пролетариата като форма на управление. Тъй като Учредителното събрание отлага взимането на решения по тези въпроси, на 6 срещу 7 януари болшевиките го разпускат. На 10 януари ІІІ Общоруски конгрес на Съветите (болшевишкият законодателен орган на управление) гласува името на държавата да бъде Руска Съветска Федеративна Социалистическа република (РСФСР; 1922 – СССР). Така се създават политическите условия за изграждането на еднопартийна тоталитарна система и социалистическа социално-икономическа система.
Източник: Клуб „Историк“

Comments are closed.