Днес е Томина Неделя – “Великден на мъртвите“

 

 

Светлата седмица след Великден завършва с Томина неделя, посветена на един от учениците на Спасителя, известен с прозвището Неверни. Според Библията единствен той не повярвал във възкресението на Иисус Христос и поискал сам да пипне раните Му от гвоздейте.

На осмия ден след Великден Сам Божият Син отишъл при ученика Си и Му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали“. Тогава невярващият паднал на колене и се извинил на учителя си.

Оттогава до името на Св. Тома стои прозвището Неверни като олицетворение на всички колебаещи се.

Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с него“.

След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.

Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

Българският народ спазва строги обичаи през цялата Празна седмица. Тяхната кулминация е в неделя, когато е забранено подхващането на всякаква домашна работа. Жените стават рано и боядисват яйца повторно, като ги наричат за покойните си близки. Този ден се нарича „Великден на умрелите”, защото червените яйца се раздават „за Бог да прости”.

В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”.

Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани.

На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”

Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.

Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава и техните производни.

 

Comments are closed.