Гарабед Минасян: Имаме изтичане на български капитал в чужбина в изключително големи размери

 

През седмицата Институтът за икономически анализи на БАН представи своя редовен годишен доклад за състоянието на българската икономика. Един от изводите в доклада е, че икономическият растеж, макар добър и устойчив, не е достатъчен България да догони средните европейски нива. Според анализите, в зависимост от това колко страната ни успее да поддържа този икономически растеж, ще са ни необходими между 90 и 233 години, за да достигнем европейските нива. Предложена беше оптимизация на фискалната политика.

Едно от предложенията беше отмяна на плоския данък.

„За 9 години действие на плоския данък не изпълни това, за което се предвиждаше да бъде въведен. Първо, практиката не подкрепя хипотезата за позитивна връзка на плоския данък с инвестиционната активност. БВП и потреблението успяха да възстановят и дори да превишат с повече от една десета предкризисните си равнища в реални измерения от 2008 година, докато инвестициите остават устойчиво на равнище от около две трети от  последната некризисна година. Това е една драматична констатация, която продължава във времето и не е ясно колко време още ще продължи в една икономика, която се нуждае от революционни технологични промени.

На второ място, очакванията за по-високи постъпления в консолидирания държавен бюджет и за т.нар. осветляване на икономиката също не се оправдават. Относителните постъпления спрямо БВП, в последната година с неплосък данък, все още остават непостигнати.

На трето място – плоският данък съдейства за увеличаване на социално-икономическото неравенство и социалното разслоение в обществото. Социалното разслоение в нашата страна е най-високо от всички останали страни в ЕС“, обясни по БНР Гарабед Минасян – член екипа от Института за икономически анализи на БАН.

Според доклада на Института за икономически анализи е необходимо да се търси изпреварващ икономически ръст, по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение.

Критерият, който трябва да се следва, е дистанцията, която съществува между нашето икономическо равнище и средноевропейското икономическо равнище, защото страната ни е член на ЕС и трябва да се равнява по ЕС, каза проф. Минасян.

„Тук числата са много драматични. Нашият БВП на човек от населението за 2017 година се оценява на 7 000 евро. Средноевропейското равнище и средното равнище в еврозоната е някъде около 30 000 евро на човек от населението. Ако говорим, че Европа прави 2% ръст, то 2% върху 30 000 – повишаване на БВП на човек от населението, при средноевропейските стандарти, това са около 600 евро. Докато ние, ако говорим за 4 % ръст на нашия БВП, тези 4% ръст правят някъде повишение с 300 евро – от 7 000 на 7 300 евро.

Това означава, че дистанцията между България и средноевропейското равнище се увеличава и ние все повече и повече затъваме в своята бедност. Числата, които официално дава и макроикономическият елит, и макроикономическото управление, те предвиждат по-нататъшно затъване в тази бедност“.

Бедността на нашата икономика произтича от недостатъчния обем и качеството на инвестициите, подчерта проф. Минасян. 

„Ние имаме изтичане на наш, собствен, български капитал в чужбина, и то в изключително големи размери. За 2016 година нетното изтичане на български капитал в чужбина оценява, в съответствие със статистиката на платежния баланс на близо 3 млрд. и 400 млн. евро. През 2017 година – 3 млрд и 100 млн. евро. Това означава, че нетното изтичане на български капитал, който е изработен у нас, се оценява на около една трета от инвестициите в страната.“, добави той.
Източник: БНР

Comments are closed.