Tyxo.bg counter

Войнишки пантеон вместо опасния паметник пред НДК

pametnik

 

 

Група във фейсбук събира подписи за възстановяването на мемориала на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк в София. До вчера в нея се бяха включили 4277 души. Инициатор е Пейо Колев, създател на сайта „Изгубената България“.
Членовете на групата настояват за спиране на конкурса на Столичната община за нов облик на мястото, където сега се издига паметникът „1300 г. България“, и възстановяване там на някогашния мемориал.
Идеята е

най-сетне София да се сдобие с паметник на българския войник

По-възрастните столичани помнят трите внушителни стени, разположени във форма на буквата П, на мястото на НДК. Мемориалът на героите от двата пехотни полка е издигнат през 1934 г. На трите стени са били изписани имената на над 3000 загинали през Балканската и Първата световна война. До 1944 г. там са посрещани най-големите български празници, организирани са крупни военни церемонии, царят е приемал акредитивните писма на чуждите посланици.

През войната бомба събаря едната стена,

а в края на 70-те години на XX век събарят и другите две заради строителството на НДК. Емайлираните плочи с имената на героите са съхранени във военноисторическия музей. Запазена е и фигурата на лъва, издигал се някога пред средната стена.

През 1989 г. творчески колектив, воден от арх. Атанас Агура, създава проект за нов паметник. След смъртта на Агура

работата поема арх. Станислав Константинов

Според неговия проект трите стени на мемориала се възстановяват едно към едно в оригиналните размери 21 на 11 м и се вписват в три естествени хълма в парка във формата на буквата П. Покрай промените в държавата работата по проекта обаче затихва.

През 2001 г. идеята е реанимирана от Съюза на царските офицер и и Сдружението за възстановяване на войнишките паметници. Подкрепят я и хиляди родолюбци.Столичната община отпуска 10 дка зад музея „Земята и хората“, а на 6 май 2001 г. Емма Москова и Бойко Ноев, тогавашни министри на културата и на отбраната, правят

първа копка на бъдещия пантеон Москова и Ноев вграждат на мястото на бъдещия мемориал малка паметна плоча.

След 3 месеца правителството на Иван Костов обаче пада.
13 г. от тогава петима министри на отбраната мотаят процедурата по изграждане на паметника, въпреки, че през февруари 2001 г.

Столичният общински съвет учредява безвъзмездно право на строеж.

С времето цената на проекта расте заради поскъпването на строителните материали и от 2,1 млн. лв. скача на 3 млн. лв.
Военното министерство отклонява ангажимента по изграждането на мемориала. Мотивира се с хроничния недостиг пари и рязането на бюджета за отбрана в последните години. Държавата забравя за проекта и покрай честванията на 100-годишнината от Балканската война.

През декември 2012 г. общинският съветник Вили Лилков предлага на кмета Йорданка Фандъкова

общината да поеме щафетата

за изграждане на мемориала. Тази пролет идеята за реанимиране на мемориала се обогати с нов акцент. Общината организира конкурс за съдбата на паметника пред НДК, в който участваха 11 проекта. Един от тях предвижда създаване в основите на паметника на музейна експозиция с имената на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк.

Арх. Станислав Константинов: От 24 г. чака готов проект

– Г-н Константинов, къде всъщност са се издигали трите стени на някогашния пантеон?

– На мястото на сегашния фонтан, току пред фасадата на НДК. Мнозина софиянци си спомнят, че в този район бяха разположени стари казарми. Всъщност тези внушителни стени са калкани на три сгради, между които е имало строеви плац. След като събарят сградите, измазват стените и върху тях закрепват емайлирани плочки с имената на загиналите.

– Имаше ли начин да се съхранят стените?

– Не. Те бяха от обикновени тухли и дори не бяха укрепени. Дори и да не ги бяха бутнали, щяха да се самосрутят.

– Кога бе разработен вашият проект?

– В далечната 1989 г. Поръча го тогавашното МО. Трите стени пак във форма на буквата П са със същите размери, само че вече са от камък. А върху гранитните плочи с позлатени букви се изписват имената на загиналите. Участници в проекта сме покойният вече арх. Атанас Агура, моя милост, проф. Борис Гондов е автор на скулптурната композиция в центъра, а проф. Тодор Варджиев създаде шрифта на буквите за имената на героите.

– Главната причина за забавянето е липсата на пари. Твърди се, че цената вече била към 5,5-6 млн. лв.

– Това може да говорят хора, които явно искат да компрометират идеята. Убеден съм, че цената не надхвърля 3 млн. лв.

– Как гледате на идеята на групата от фейсбук сегашният паметник “1300 г. България” да бъде разрушен и на негово място да бъде възстановен старият.

– Моите уважения към членовете на групата. Със сигурност те са пламенни патриоти, но нека чуят моите аргументи като специалист. Мястото на новия мемориал не е там. Първо, защото, както и сегашният паметник, ще закрива НДК. И второ, защото идеята е да се издигне не обикновен паметник, а пантеон – място, където ще се провеждат тържествени церемонии и ритуали.

– Вие харесвате ли паметника “1300 г. България”?

– Това е един от най-добрите паметници, които познавам. Но първо, мястото му не бе там и второ – мащабът му не бе подходящ. Той закрива, бори се с НДК. Освен това паметникът не бе довършен. В далечната 1981 г. заради бързането поставиха облицовка от плочки, които после изпопадаха. Фигурата на работника най-горе пък изобщо не бе излята и на откриването единият му крак бе от боядисан стиропор.

Д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на София: Мемориалът трябва да е на оригиналното място

– Г-н Чобанов, как общината гледа на идеята за възстановяване на мемориала на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк?

– Общината гледа винаги позитивно на идеи, които широко се подкрепят от хората. Особено когато тези идеи са свързани с решаването на някои от проблемите на градското пространство. За възстановяването на светинята – паметник на софийските полкове, се говори от много години. Неслучайно в конкурса за зоната на паметника „1300 г. България“ създадохме възможност да се търсят решения, които възстановяват паметника. Защото става въпрос за поправяне на един тежък грях спрямо героите от войните.

 Къде според вас трябва да бъде разположен новият пантеон? Там, където е бил издигнат през 1934 г. – на терена около сегашния рушащ се паметник „1300 г. България“, или на терена зад хотел „Хилтън“?

– Възможни са и двата варианта. Всеки от тях има своите силни страни. Но все пак ще припомня един принцип, прокаран още от св. Августин – че в божествения град всяко нещо си е на мястото. В нашия случай, за да живеем в уреден европейски град, трябва да търсим решения, които отговарят на традициите. А паметта на града определя мястото на паметника там, където е съществувал десетилетия наред – зоната на паметник „1300 г. България“. Мястото е добро – площад, позволява извършването на церемонии, популярно е сред гражданите и гостите на града. Мястото в Южния парк зад хотела също е подходящо, но е мислено за много амбициозен проект, възстановяващ паметника във вид доста по-масивен от оригинала.

 Ще се включите ли в групата във фейсбук за възстановяването на войнишкия мемориал?

– Хубаво е, че хората се активираха. Защо да не се включа? Прапрадядо ми поп Иван е загинал при щурма на Одрин и макар че не е бил от софийските полкове, а от с. Градина край Чирпан (тогава Царско село), също се е сражавал за родината като героите от софийските полкове. Трябва да осъзнаем, че този паметник е национален и много специален. На плочите от него има нещо уникално за нашата нация – за България са загинали много етнически българи, но наред с техните имена четем имената на български арменци, български евреи, българи мохамедани и български турци.

– Ще поеме ли общината водещата роля вместо военното министерство по този проект?

– Все още се надяваме, че при едно ново ръководство МО ще се върне към тази кауза и заедно ще работим за възстановяването на паметника. Би било странно, да не кажа срамно, един толкова важен военен паметник да се прави без армията ни. В крайна сметка имаме закон, според който именно министърът на отбраната е върховен орган по военните паметници. С министър Аню Ангелов навремето водехме доста позитивен диалог по темата и бяхме започнали да се обединяваме около работещи решения. Разумно е МО отново да се ангажира по въпроса.

 

 

 

 

 

 

 

Източник: 24 часа

 

Comments are closed.