Вече 115 години на 1 май звучи “Дружна песен“

 

 

По традиция на 1 май – Деня на труда, звучи „Дружна песен“ и няколко поколения българи така са свикнали с този факт, че не се замислят кой и кога е написал думите и музиката.
Оказва се, че на днешния 1 път, химнът, призоваващ за работническа солидарност, ще озвучи площадите за 115-а година.

Текстът е излязъл изпод перото на Георги Кирков, наричан Майстора за ораторския му талант. Стихотворението първо е отпечатано в „Червен народен календар” през 1898 г. и се декламира на работнически събрания. Когато композиторът Георги Горанов съчинява музиката, песента започва да се изпълнява така, както я познават поколения българи. За пръв път това става на 24 май 1903 г. в Кюстендил. Пее мъжкият хор на дружество „Класово съзнание”, дирижира самият композитор.

1 май, Денят на труда, се свързва с борбата за осемчасов работен ден. Защо осем? Защото денонощието има 24 часа – осем – за сън, осем – за работа, осем – за почивка.

Днес надали има човек, който смята, че е нормално всички без изключение да работят по десет и повече часа всеки ден. Да, много хора работят повече от осем часа, но днес, за разлика от времето преди повече от век, обществото в развития свят е единодушно – това не е редно.

На 1 май 1886 г. в САЩ профсъюзите провеждат мащабна национална стачка. Манифестират над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След три дни на протести в Чикаго полицията и частни охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. Следва протест срещу полицейското насилие, на който към униформените полита бомба. Един полицай загива, други шест са ранени. Намерени са виновните и набързо са осъдени и екзекутирани – седмина анархисти. В края на 19 век анархистите хич не са малко.

Случилото има широк международен отзвук и през 1889 г. на учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, се призовава за солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година в Амстердам Международната конференция на социалистите призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

България не изостава от тези световни явления. Първи честват 1 май като ден за солидарност между работниците печатарите от Типографското дружество. Годината е 1890 г.

Тогава, в началото, 1 май е бил боен празник на труда, защото демонстрациите на работниците нерядко са били разгонвани със сила.

Днешните българи помнят друг 1 май. По-възрастните свързват този ден със задължителните манифестации. За по-младите той е просто неработен ден, от който туристическите агенции успешно се възползват, свързвайки го с близкия по дата Гергьовден, за да организират мини екскурзии.
Вярно, показността и натруфената тържественост, с която социалистическа България отбелязваше 1 май, са излишни.

Но е вярно и друго – днешният 1 май е загубил от смисъла, заради който е възникнал. Защото заедно с показно манифестираната тържественост, може би си е отишло и разбирането, че без солидарността и готовността за дружен отпор, правата са застрашени. Включително и правото на осемчасов работен ден, борбата за което е било в основата на Деня на труда.

И сигурно затова другият първомайски химн, написан от Георги Кирков, е забравен.

В който се пееше „Работници, работнички/ от вси страни, сплотете се!“

Епицентър.бг

Comments are closed.