Борисов отива на аудиенция при папата за 24 май

снимка архив

 

 

Премиерът Бойко Борисов ще бъде на аудиенция във Ватикана при Негово Светейшество папа Франциск по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Това ще е втората среща на Борисов с папа Франциск.

 Последната му визита във Ватикана бе преди три години, като в делегацията си тогава той взе двама министри и седем депутати – по един от всяка парламентарна група.
Тогава Борисов занесе на папата хранителница с изобразено успението на Свети Иван Рилски, в която от филигранно сребро бе поставен камък от гроба на светеца.
На свой ред папа Франциск поднесе на премиера плакет с изобразен ангел, държащ двете земни полукълба.

По време на тази първа среща с папа Франциск през 2015 година главата на Римокатолическата църква благослови българския премиер и водената от него делегация. Продължителността на срещата бе 15-20 минути, като повече от 10 минути Борисов и папата разговаряха на четири очи.

След срещата на папа Франциск с Борисов на аудиенция пристигна и македонският премиер Никола Груевски. Делегацията на Македония обаче е трябвало да почака, защото посещението на българската делегация се е оказало по-дълго от предвиденото.

„Забавихме се, малко се изнерви македонската делегация. Има едно евангелие – Асеманиевото евангелие, което е най-старото евангелие като културно-историческа ценност. Искаме Ватикана да ни позволи да участваме с него в ЮНЕСКО във вечните паметници. Папата и кардиналът обещаха да проверят как стоят нещата и се надявам истински, че ще получим такова разрешение, защото това е най-първото ни евангелие“, обясни тогава премиерът и обеща да „положим усилия, за да има такова решение до следващата визита“.

Програмата на предстоящата визита премиера в Рим още не е уточнена. Традиционно обаче българските държавни лидери се срещат с нашата общност в Рим. По време на предишната си визита Борисов поднесе венец пред паметника на Иван Вазов и участва в поклонение пред мощите на свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“, където е погребан светецът.

Подобна бе програмата и на държавния глава Румен Радев миналата година, когато той подари на папа Франциск икона на светите братя Кирил и Методий.

През 2010 година Борисов бе приет от папа Бенедикт XVI, а през 2002 година като главен секретар на МВР се срещна с папа Йоан Павел II, когато той бе на посещение у нас. “Незабравими са ми срещите и с тримата, но папа Йоан Павел II просто действително излъчваше такава святост, че не мога да забравя тази среща. Сега и папа Франциск е много добър човек, от него блика доброта”, казва Борисов.

Историята на Асеманиевото евангелие

Асеманиево изборно евангелие (на латински: Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на X или XI век.

Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения-ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Ватиканската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия изток той го вижда в един славяногрц. манастир в Ерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи.През 1736 година той го предава на Ватикана, в чиято библиотека то се пази сега. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.

Асеманиевото евангелие е първият старобългарски глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи.

Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа. Той е от типа на изборните (богослужебни) евангелия и включва подбрани евангелски откъси, предназначени за четене на глас по време на Светата литургия. В края се намира списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) църковни празници, наричан „менологий“ (месецослов). Сред светците, чиято дата на поменуване е отбелязана, са Кирил, Методий и Климент Охридски. Ръкописът включва и многобройни бележки на кирилица.

„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителният орнамент е по-слабо застъпен и се състои главно от месести листа. Някои заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго, от чиято уста излиза тялото на буквата.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Comments are closed.