Аферата “Гийом“ – един от най-големите шпионски скандали в историята на Студената война (СНИМКИ)

Вили Бранд и Гюнтер Гийом (с очилата)

 

През 1950 г. беше създадена ЩАЗИ (StaSi – съкращение от германското наименование на Министерството на Държавната сигурност). Това е най-голямата разузнавателна агенция на комунистическата ГДР, „щит и меч на Партията“ в останалата под съветска доминация Източна Германия, митичен символ на всеобхватната и всепроникваща тоталитарна система за наблюдение. Десетилетия след падането на Берлинската стена, спомените за тактиките и активните мероприятия на ЩАЗИ остават в митологията на Студената война.

Една от най-мащабните операции на външното им разузнаване успява дори да доведе до сриването от власт на канцлера на западната Федерална република Германия – Вили Бранд.

И въпреки че мнозина смятат удара срещу социалдемократическия лидер за успех на комунистическия шпионаж, главните участници в мисията определят резултата й като една от най-голямата грешка в историята на ЩАЗИ.

Беглецът от Източен Берлин

Няколко седмици след като лидерът на Социалдемократическата партия Вили Бранд става канцлер на Западна Германия (21 октомври 1969 г.), началникът на кабинета му се запознава с мъж на име Гюнтер Гийом.

Гийом прави кариера като партиен функционер на СДП във Франкфурт, препоръчан е в Бон от местното ръководство, затова бързо е привлечен като помощник-секретар към отдела за връзките с парламента, синдикатите, църквата и др. За няколко месеца се издига до главен секретар, по-късно – до старши правителствен съветник.

Никой няма представа, че възходът му се случва по поръчка на Главното управление на ЩАЗИ.

Неговият ръководител в Източен Берлин Маркус Волф пише в мемоарите си, че в централата на службата „са се чувствали като опиянени от постижението, за което дори не са си мечтали“ – да разполагат със свой човек в най-близкото обкръжение на канцлера на ФРГ. Правени са всевъзможни други опити за дълбоко внедряване в правителствените кръгове в Бон, но никой друг не е успявал да стигне толкова близо до целта.

Гийом и съпругата му Кристел се преселват от Източна в Западна Германия през 1956 г. още преди да бъде издигната Берлинската стена. Прехвърлянето става по нареждане на ЩАЗИ. Целта им е да се внедрят в Социалдемократическата партия на Германия и да изнасят информация към ГДР, като през това време се представят за симпатизанти на дясното крило в СДП.

Гюнтер Гийом обаче проявява изненадваща активност. Доста бързо създава връзки и се позиционира на ключови позиции във висшата партийната йерархия.

Съпругата му Кристел става началник на кабинета на председателя на социалистите в Европарламента Вили Биркелбах, на чието бюро попадат и секретни документи на НАТО. Гюнтер става организационен секретар на групата на СДП в Общинския съвет на Франкфурт. Междувременно изпраща в ЩАЗИ всяка информация, до която се добие, под формата на микрофилм в празни цигарени гилзи. Оставя пакетите в магазина на своята тъща, откъдето ги поема куриер от чуждото разузнаване.

В сянката на Вили Бранд

Човекът, който изпитва силни подозрения към личността на Гюнтер Гийом от самото начало, е Егон Бар, дългогодишен сътрудник и „дясна ръка“ на Вили Бранд. Бар смята, че миналото на Гийом прави изключително рисковано привличането му в кабинета на канцлера. Страховете му обаче остават неразбрани.

Поведението на Гюнтер Гийом не се харесва на мнозина от елита на СДП, но никой не предприема действия срещу него. Някои се дразнят от прекаленото му усилие да се хареса на всички, други недоумяват как е възможен толкова бърз кариерен възход от нулата. Организаторският му талант обаче е оценяван от всички.

Личният секретар на Вили Бранд Волф-Дитрих Шилинг по-късно разказва пред BBC, че Гийом е имал практиката да прави изненадващи персонални подаръци на колеги, които поддържат с него само повърхностни служебни отношения.

Вторият син на Бранд – Ларс – пише в книгата си със спомени, че му е направило впечатление колко „простоват“ бил Гийом в сравнение с културните интереси на други колеги от екипа на баща му, както и че не разбирал с какво такъв човек е заслужил не просто да работи с канцлера, а да получава достъп до личната му сфера. Ларс Бранд цитира баща си да описва Гийом като „дървена глава“.

Гийом бързо си намира място в най-тесния екип на Бранд. По негово предложение германският канцлер приема да направи посещение на бившия нацистки концентрационен лагер Бухенвалд през 1970 г. по време на историческото му посещение в Източна Германия.

Междувременно получава и официално разрешение за работа с документи, съдържащи класифицирана информация. Шпионинът чете всички книжа в куфарчето на Бранд, събира и информация за личния живот и слабостите му.

Две години по-късно е назначен за ръководител на предизборния щаб на СДП за федералните парламентарни избори. След първия мандат на Бранд Социалдемократите постигат победа, като увеличават гласовете си с над 3 на сто в сравнение с предходния вот.

На 1 януари 1973 г. Гийом е възнаграден за победата, като е назначен за личен секретар на канцлера по партийните въпроси. Това открива още по-широко вратата на ЩАЗИ към вътрешните отношения в управляващата партия. Началото на края започва почти по същото време.

„Вместо да защитят канцлера, създадоха агент-провокатор“

През есента на 1972 г. е арестуван друг агент на източногерманското разузнаване на име Вилхелм Гронау, внедрен в Обединението на германските синдикати на ФРГ.

Гронау се познава с Гийом заради официалния институционален контакт, но всъщност нито един от двамата не подозира, че са „колеги“ в шпионажа на ГДР. Разследването на Гронау кара служителите на BND да направят поредната щателна проверка на миналото на Гюнтер Гийом. Този път съмненията се потвърждават.

Около март 1973 г. службата за защита на конституцията на Федералната република вече е убедена, че Гийом е шпионин на ГДР.

Пред разузнаването стоят две алтернативи – незабавно да се премине към арест на чуждия агент или да започне контрашпионаж, за да бъдат разкрити връзките му с разузнаването, контактите му с външни лица и технологиите за предаване на информация на Изток. Избран е вторият вариант, който удължава агонията с цяла година – и за който впоследствие Вили Бранд ще съжалява.

Още през май 1973 г. вътрешният министър Ханс-Дитрих Геншер е предупреден за акцията срещу Гийом. Геншер решава да сподели притесненията си пред Бранд – изглежда, по не съвсем убедителен начин.

В спомените си бившият канцлер пише, че първоначално представените пред него доказателства за шпионската дейност на Гийом са били толкова бегли, че не им е придал особено значение.

„Ако е съществувало толкова тежко подозрение, не е трябвало да оставят агента в директна близост до мен. Трябваше да го изведат на друг, добре наблюдаван пост, или дори да го повишат. А вместо да защитят канцлера, службите превърнаха Гийом в агент-провокатор на собствената си държава“, пише Бранд.

Не просто не дава никакви поводи за съмнение в лоялността на Гюнтер Гийом, а дори го кани да се присъедини към семейството му по време на ваканция в Норвегия (съпругата на канцлера Рут Бранд е норвежка). Гюнтер и Кристел Гийом водят и сина си Пиер, който се сприятелява с най-малкия син на Бранд, Матиас.

По същото време се готви заседание на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа, а германският канцлер води конфиденциални преговори с американския президент Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Документите отново изтичат през Гийом, който прави опит да ги изпрати към Източен Берлин през куриер.

Пратката обаче така и не стига до ЩАЗИ – жената, на която е възложено да получи снимките от Кристел Гийом, забелязва, че е следена и изхвърля пакета с документи. От Източен Берлин нареждат на семейството да прекрати всякаква разузнавателна дейност и да изчисти от дома си евентуален компрометиращ материал. Изтеглянето им зад граница е отхвърлено като вариант, и то със съгласието на двамата шпиони. След едногодишно затишие, играта на Гийом стига до своя край.

Голямата грешка на ЩАЗИ

В ранната сутрин на 24 април 1974 г. Кристел и Гюнтер Гийом са арестувани в дома си, а при задържането Гийом едва ли не прави самопризнания пред спецполицаите: „Аз съм офицер и германски гражданин, съобразявайте се с това“. Самият той споделя, че реакцията му е била несъзнателна, предизвикана от огромния стрес и притеснението за сина му – 17-годишният Пиер няма никаква представа, че родителите му са източногермански шпиони.

Две седмици след публичния скандал, Вили Бранд подава оставка като федерален канцлер. В мотивите си той посочва, че поема „пълната политическа и лична отговорност за подценяването“ на случая с Гийом. По-късно Бранд признава, че оставката е съвпаднала с период, в който се е чувствал „изтощен по причини, които нямат връзка с делото“.

След специален съдебен процес, продължил няколко месеца, на 15 декември 1974 г. източногерманският шпионин е осъден на 13 години затвор, съпругата му на осем.

Синът им – роден и израснал в Западна Германия – е изтеглен в ГДР и попада под „грижите“ на ЩАЗИ, което се превръща в кошмар и за него, и за разузнаването. Младият мъж не може да се приспособи към живота от другата страна на Стената, а шокът от разкритието за родителите му го преследва с години.

През 1981 г. наследникът на Вили Бранд – Хелмут Шмит – се съгласява да размени Гийом и съпругата му за двама западногермански граждани, арестувани в ГДР. На 1 октомври 1981 г. Гюнтер Гийом се връща в родината си след 25-годишната мисия на ЩАЗИ, като продължава да работи за службата като обучител на разузнавачи.

В Източна Германия Гийом е посрещнат като герой. Нито той, нито ръководителят му Маркус Волф обаче се гордеят с „успеха“ на операцията. Оставката на Вили Бранд е напълно противопоказна, доколкото той води своята Ostpolitik за предпазливо нормализиране на отношенията с ГДР.

Три години преди да рухне заради предателството на Гийом, Вили Бранд получава Нобелова награда за мир заради опита си да подобри връзките с Източна Германия, Полша и СССР.

Популярен е както сред своите избиратели, така и на изток от германо-германската граница. Въпреки че се оттегля от канцлерството, остава лидер на СДП до 1987 г., след което е избран за почетен председател на партията. Умира на 78-годишна възраст на 8 октомври 1992, Гюнтер Гийом го надживява с по-малко от 3 години.

Аферата „Гийом“ остава един от най-големите шпионски скандали в историята на Студената война, продължава да живее дори след смъртта на главните действащи лица.

 

Comments are closed.